Цитат на деня - 30/10/2012

Раят не е място, раят е миг - почувстваш ли го, той живее завинаги в теб!

 Френска поговорка

Цитат на деня - 25/10/2012

Цитат на деня - 24/10/2012

"Успехът не е никога окончателен. Провалът не е никога фатален. Единственото важно е смелостта."

Уинстън Чърчил

“Success is never final. Failure is never fatal. It is courage that counts.”

Winston Churchill

Един различен рожден ден...

Марин Илчев.
Имах рожден ден... Събудих се сутринта и загледах очаквателно жена ми, но очевидно беше забравила...
Децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро, шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден де!н" И отидохме.
... След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!" И ние отидохме.
Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!" И тя излезе от стаята.
След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други...
А аз седях на дивана... Гол!

КиНоМаНиЯ 2012 - Без глупости!

Киномания 2012 стартира на 8 ноември!
Официалното откриване в зала 1 на НДК ще предложи на зрителите насладата от "Мистерията на българските гласове" и премиерата на биографичната лента "Балканска мелодия".

И през 2012 ще се проведе традиционният Форум на френското кино, който стартира на 9 ноември с филма Renoir, включен в официалната селекция на фестивала в Кан.

Програмата предлага още "Любовта трае три години" (L'Amour dure trois ans), "Сбогом на кралицата" (Les Adieux a la reine), който пресъздава първите дни на Френската революция и специалната връзка на Мария-Антоанета с една от нейните придворни дами, както и "Леки момичета" (Elles), в който Жюлиет Бинош (Juliette Binoche) играе журналистка, пишеща материал за проституцията сред студентските общества във Франция.

Киномания 2012 ще се реализира в периода 8 ноември – 2 декември, като в края на този месец ще бъде обявен и пълния афиш на фестивала.

Сред обявените досега продукции са: Hugo (Изобретението на Хюго) на Мартин Скорсезе (Martin Scorsese), On the Road (По пътя), както и последният филм на Уди Алън (Woody Allen) – To Rome With Love (На Рим с любов).

Цитат на деня - 23/10/2012

"За да намериш това, което търсиш по житейския си път, трябва да следваш поговорката:
“Не оставяй нито един камък непреобърнат.”

Едуард Литон

"To find what you seek in the road of life, the best proverb of all is that which says: “Leave no stone unturned.”

Edward Lytton

Една идея обич

Живея на ръба на чудесата.
(И все на пръсти пазя равновесие.)
Намирам се. Изгубвам се. Познато е...
Подреждам се, и някак пак съм себе си.
Пилея си мечтите – имам много.
(А който иска, нека да ги вземе.)
С последния си дъх ще дишам обич.
И пак така – ще си спечеля време...
Край мен се сменят хиляди сензации.
Това ли е светът ми? Докога?
Изпаднал във сърдечна девалвация,
от моята любов ще го родя...
А някъде едничка пеперуда
с крилцата си ще прави ураган...
Живея на ръба на всяко чудо.
Една идея обич. И си там.

От: Атанас Узунов

НЯКОЙ ДЕН

Камен Илиев: НЯКОЙ ДЕН:

                                          Някой ден, когато си далече,
                                          ще е тъжно, много ще боли,
                                          ще те чакам, с изгрев неизречен,
                                          в спомени обрасли със бодли.
                                          Ще пристъпваш, сън неоправдала,
                                          видение, родено от мечта.
                                          Някой ден, ще бъдеш черно-бяла
                                          снимка от албум на любовта.
                                          Някой ден, когато си далече,
                                          много тъжен, времето ще спра.
                                          От цигарен дим и малко пепел
                                          всеки миг със теб ще възкреся.

Камен Илиев

Цитат на деня - 22/10/2012

"Много от провалите са на хора, които не са осъзнали колко близо са били до успеха в момента, в който са се предали"

Томас Едисън

“Many of life’s failures are people who did not realize how close they were to success when they gave up.”

Thomas Edison

Стив Джобс: История за смъртта

Откъс от речта, която Стив Джобс произнася през юни 2005-та по време на церемонията по дипломирането на випуск '05 на Станфордския университет.

Част III

Когато бях на 17, прочетох една мисъл, която гласеше следното:
„Ако живеете всеки свой ден сякаш е последен в живота ви – един ден със сигурност ще се окажете прави!“
Тази мисъл ме впечатли силно и от тогава вече 33 години всяка сутрин се поглеждам в огледалото и се питам: „Ако днес беше последният ден от живота ми, щях ли да направя това, което се каня да направя сега?“. И когато няколко дни подред отговорът е „Не“, знам че трябва да променя нещо. Да помня, че скоро няма да сме между живите е най-важното средство, което ми помага да взема големите решения в живота си. Защото почти всичко – всички външни очаквания, цялата гордост, целия страх от неудобство или провал – тези неща просто се строполяват пред лицето на смъртта и остава единствено истински важното. Да помниш, че си смъртен е най-добрият начин, който аз знам, за да се избегне капана на представата, че има какво да загубиш. Вече си гол. Няма причина да не следваш сърцето си.

Преди около година диагностицираха рак в тялото ми. В 7.30 ч. сутринта ми направиха скенер, на който ясно личеше тумора в панкреаса ми. Аз дори не знаех какво е панкреас. Лекарят ми каза, че почти със сигурност този тумор е от неизлечимия тип и че ми остават от 3 до 6 месеца живот. Моите доктори ме посъветва да си отида вкъщи и приведа нещата си в ред, което на техен език означава „приготви се да умреш“. Това означава да се опиташ само за няколко месеца да кажеш на децата си всичко онова, което си мислел да им кажеш в следващите 10 години. Означава също и да се увериш, че си подредил нещата си – така, че да улесниш семейството си максимално. Означава и да си вземеш сбогом.

Живях с тази диагноза онзи ден. По-късно същата вечер ми направиха биопсия. Вкараха ендоскоп в гърлото ми, през стомаха, чак до вътрешностите ми, боцнаха с една игла панкреаса ми и взеха няколко клетки от тумора. Аз съм бил под упойка, но жена ми, която присъстваше, ми разказа, че когато погледнали клетките под микроскоп лекарите се разплакали. Оказало се, че това е много рядка форма на рак на панкреаса, която е лечима чрез операция. Бях опериран и за щастие сега съм добре. Тогава бях най-близо до смъртта и се надявам това да остане така поне за няколко десетилетия напред. Тъй като съм го преживял, сега мога да ви говоря за това с малко по-голяма увереност, отколкото когато смъртта беше само полезна, но абстрактна концепция. Никой не иска да умира. Дори хората, които искат да отидат в рая не искат да умират, за да стигнат там. В крайна сметка, смъртта е ще е краят на всички ни. Никой не я е избегнал. И така трябва да е, защото Смъртта е може би най-добро изобретение на Живота. Тя е агентът на промяната. Тя прочиства старото, за да даде път на новото.

Точно сега – вие сте новото, но някой ден, не много далеч, вие също ще остареете и ще бъдете отстранени от пътя. Съжалявам, че драматизирам, но това е истината. Времето ви е ограничено, затова не го губете, за да живеете живота на другите. Не влизайте в капана на догмата да живеете според мисленето на другите. Не позволявайте чуждите мнения да заглушат вашия собствен вътрешен глас. И най-важното: имайте кураж и следвайте сърцето си и своята интуиция. Те някак си вече знаят какви всъщност искате да станете. Всичко друго е маловажно.

Когато бях млад излизаше списание, наречено „Каталог на Земята“, което беше една от библиите за моето поколение. Беше създадено от Стюърт Бранд, недалеч от тук, в Менло Парк. И той му вдъхна живот по своя поетичен начин. Това беше в края на 60-те, когато все още нямаше компютри и печатно публикуване. Тогава всичко се правеше с пишеща машина, ножица и Полароиден фотоапарат. Беше нещо като Гугъл в хартиен вариант, 35 години преди появяването на самия Гугъл. Беше идеалистично и пълно с полезни съвети и страхотни идеи. Стюърт и неговият екип успяха да издадат няколко броя на „Каталог на Земята“ и когато времето му отмина, те подготвиха своя последен брой. Беше в средата на 70-те и аз бях на вашата възраст. На задната корица имаше фотография на провинциален път в ранно утро, такъв, по който можете да се движите на автостоп ако се осмелите да бъдете авантюристи. Под фотография беше написано:
„Останете си гладни. Останете си глупави!“.

Това беше тяхното прощално послание. „Останете си гладни. Останете си глупави!“ И аз винаги съм си пожелавал същото. И сега, когато вие се дипломирате, за да започнете живота си отначало, аз ви пожелавам същото. „Останете си гладни. Останете си глупави!“

Стив Джобс: Свързването на точките

Откъс от речта, която Стив Джобс произнася през юни 2005-та по време на церемонията по дипломирането на випуск '05 на Станфордския университет.

Част II

Прекъснах следването си в колежа Рийд след първите 6 месеца, но след това останах с прекъснати права още 18 месеца преди окончателно да напусна. Защо прекъснах? Така е било решено още преди да се родя. Биологичната ми майка е била млада, неомъжена студентка и тя решила да ме остави за осиновяване. Тя много искала да бъда осиновен от хора с висше образование и всичко било уредено, така че след раждането мои родители да станат един адвокат и неговата съпруга. Само че, когато съм се родил те решили в последния момент, че искат момиче. И така „следващите“ бъдещи моите родители, които били в списъка на чакащите получили позвъняване посред нощ с въпроса: „Имаме едно непредвидено бебе, което е момче – искате ли го?“. Те отговорили: „Разбира се“. Биологичната ми майка след това разбрала, че майка ми никога не е ходила в колеж, а баща ми изобщо не е завършил гимназия. Тя отказала да подпише финалните документи за осиновяване. Отстъпила чак след няколко месеца, когато родителите ми обещали, че аз ще отида в колеж. Така започнал моят живот.

След 17 години аз наистина отидох в колеж. Но наивно избрах колеж, който беше скъп почти колкото Станфорд и всичките спестявания на моите родители бяха похарчени за таксата ми за образование. След шест месеца не виждах смисъл в това образование. Нямах никаква представа какво искам да направя с живота си и колежът също не ми помагаше да намеря отговора на този въпрос. И в този момент аз осъзнах, че съм похарчил парите спестявани от родителите ми през целия им живот. Затова реших да прекъсна и се надявах, че нещата ще се подредят добре от само-себе си. По онова време изпитвах ужасен страх, но поглеждайки назад, това беше едно от най-правилните ми решения. В момента, в който прекъснах вече можех да не посещавам задължителните дисциплини, които не ми бяха интересни и да се запиша в други курсове, които ми бяха интересни. Не всичко беше приятно. Нямах стая в общежитието, така че спях на пода в стаите на приятелите ми. Връщах бутилки от Coca Cola за 5 цента и с тези пари си купувах храна. И изминавах по 11 км. всяка неделна вечер до другия край на града, за да получа едно добро ядене на седмица в храма на Харе Кришна.

Беше чудесно! И голяма част от това, с което се сблъсках благодарение на своето любопитство и интуиция, по-късно се оказа безценно. Нека ви дам един пример. По онова време Рийд Колидж предлагаше може би най-добрият в цялата страна курс по калиграфия. В цялото студентско градче всеки плакат, всеки етикет, всяка табела бяха написани на ръка с прекрасни букви. Понеже се водех прекъснал и не трябваше да посещавам задължителните лекции, реших да се запиша в курса по калиграфия и да се науча да правя това. Така разбрах какво са серифни и несерифни шрифтове. Изучих разликата между разстоянието в различните буквени комбинации и всичко онова, което прави един красив надпис – възхитителен. Всичко това беше красиво, историческо, артистично и фино по начин, който беше недостъпен за науката. И аз бях запленен от тази красота.

Нищо от това не изглеждаше да има практическо приложение в живота ми. Но след десет години, когато създавахме първият компютър Макинтош, всичко си дойде на мястото. И вградихме всичко това в дизайна на Мак. Това беше първият компютър с красива типография. Ако не се бях записал в онзи курс в колежа, Мак никога нямаше да притежава множество различни, красиви и пропорционални шрифтове. И тъй като Уиндоус просто копира Мак, много е вероятно да го няма и в никой друг персонален компютър. Ако не бях прекъснал, никога нямаше да се запиша в този курс и персоналните компютри може би нямаше да имат сегашната си чудесна типография. Разбира се, беше невъзможно да се свържат точките докато бях в колежа. Но десет години по-късно и гледайки назад всичко изглежда много ясно.

Пак ще повторя: Не можете да свържете точките гледайки напред в бъдещето. Можете да ги свържете само, гледайки назад във времето. Затова трябва да вярвате, че точките някак си ще се свържат в бъдещето ви. Трябва да вярвате в нещо – вашата воля, съдба, живот, карма, каквото и да е. Защото вярата, че нещата ще се подредят с времето ви дава увереността да следвате сърцето си, дори когато това ви извежда извън добре-утъпкания път – и това ще направи цялата разлика в живота ви.

Стив Джобс: История за любов и загуба

„Единственият начин да се занимавате със страхотни неща

е да сте влюбени в това, което правите. Ако още не сте го намерили – продължете да търсите. В този живот няма причина да не следваш сърцето си.“

Стив Джобс

Откъс от речта, която Стив Джобс произнася през юни 2005-та по време на церемонията по дипломирането на випуск '05 на Станфордския университет.

Част I

Аз бях късметлия. Аз открих с какво искам да се занимавам рано в живота си. Воз и аз създадохме Apple в гаража на родителите ми когато бях на 20. Работихме здраво и за 10 години Apple се разрасна от нас двамата в един гараж до 2-милиардна компания с над 4000 служители. Тъкмо бяхме пуснали на пазара най-доброто си произведение – Макинтош, една година по-рано и аз току-що бях навършил 30 г. И тогава ме уволниха. Как може да бъдете уволнени от компания, която сте създали? Тъй като Apple се разрастваше, ние наехме на работа човек, който аз смятах за много талантлив, за да управляваме заедно компанията. Първата година нещата вървяха добре. Но после нашите възгледи за бъдещето започнаха да се разминават и накрая трябваше да се разделим. Когато това се случи, бордът на директорите застана на негова страна.

Така на 30-годишна възраст аз бях извън бизнеса. И то доста публично изгонен. Това, което беше център на живота ми си отиде. Беше ужасно. В продължение на няколко месеца не знаех какво да правя. Чувствах, че съм разочаровал предишното поколение предприемачи. Че съм изпуснал щафетата, която ми бе предадена. Срещнах се с Дейвид Пакард и Боб Нойс и се опитах да им се извиня за това, че прецаках нещата. Бях се провалил публично и дори мислех да напусна Силиконовата долина. Но нещо бавно започна да ми се изяснява – осъзнах, че все още обичам това, което правя. Обратът на събитията в Apple не беше променил ни най-малко това. Бях отхвърлен, но все още бях влюбен. И тогава реших да започна отначало.

Тогава не го осъзнавах, но уволнението ми от Apple беше най-доброто, което можеше да ми се случи. Бремето на успеха беше заместено от лекотата да си отново начинаещ, 8да си по-малко уверен в каквото и да е. Това ми даде свободата да навляза в един от най-творческите периоди от живота си. През следващите пет години създадох компания, наречена Next и друга компания – Pixar. Влюбих се в една невероятна жена, която стана и моя съпруга. Pixar създаде първият в света компютърно генериран анимационен филм – „Играта на играчките“ – и днес е най-успешното анимационно студио на света. В забележителна поредица от събития, Apple закупиха Next, аз се завърнах в Apple и технологията, която създадохме в Next е в сърцето на сегашното възраждане на Apple. А Лорийн и аз създадохме прекрасно семейство.

Сигурен съм, че това нямаше да се случи ако не бях уволнен от Apple. Лекарството, което погълнах беше ужасно на вкус – но предполагам, че пациентът е имал нужда от него. Понякога животът ви удря с тухла по главата. Не губете вяра! Убеден съм, че единственото нещо, което ми даваше сили да продължа напред бе, че обичах нещата, с които се занимавах. Трябва да откриете в какво сте влюбени. И това се отнася не само за работата ви, но и за хората в живота ви. Работата ще запълни огромна част от живота ви и затова единствения начин да сте наистина доволни е да занимавате с нещо, което смятате за страхотно. А единственият начин да се занимавате със страхотни неща е да сте влюбени в това, което правите. Ако още не сте го намерили – продължете да търсите. Не се носете по течението! Както и с всичко останало свързано с чувствата – сърцето ще ви подскаже, когато сте го открили. И като всяка добра връзка, тази също ще става още по-добра с времето. Така че, продължавайте да търсите и не се отказвайте!

Добрите момичета

TimeLine: Добрите момичета:

Не съм от добрите момичета, които плачат
и предизвикват умиление с роса по клепачите.
Не съм от добрите, а от тези, които не се оплакват
и сами умеят да се справят със проблемите.
Не съм от добрите момичета, които умеят
да изслушват комплексите и претенциите на всеки,
а съм от тези, които без много да мислят
вървят по свои, невървени от добрите, пътеки.
Не съм от добрите момичета, които прощават
и си мислят, че на всеки се случва да греши,
а съм от тези, които много трудно забравят
и са готови да си го върнат за всички злини.
Не разбирам тези момичета и тяхната доброта,
родени със задачата да пренасищат света
със своята толкова семпла и добра простота...

Autor: Joana Raich

Цитат на деня - 21/10/2012

"Ако си на премиера, но не разбереш нищо от филма, на излизане можеш да кажеш нещо от сорта: "Всичко е толкова внушаващо!" и пак ще ти повярват!"

"Пати Дифуза" - Педро Алмодовар

Из Мъдростите на Конфуций

Не убивай комар с меч.

Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите.

Давай наставления само на този, който търси знания, след като е открил своето невежество.

Станеш ли спокоен, после ще можеш да живееш в мир. Заживееш ли в мир, вече ще имаш възможност да обмисляш. А щом започнеш да обмисляш, вече ще можеш да постигаш.

Как можем да знаем какво е смъртта, когато не знаем още какво е животът.

Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека; да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си.

Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.

Най-голямата грешка е да не поправяш старата си грешка.

Трудно ще срещнеш човек, който отдал три години на учението, да не желае да заеме висок пост.

Човекът е човек, когато е закусил.

Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах.

Лудият се оплаква, че хората не го познават, а мъдрецът – че не познава хората.

Мълчанието е верен приятел, който никога няма да те предаде.

Който не вижда далечната опасност, го заплашва близка беда.

Проклятие е да живееш в интересни времена.

Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове.

Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да казва.

В древността хората учили, за да се усъвършенстват. Днес учат, за да направят впечатление на другите.

В държавата, където има ред, бъди смел в действията си и в думите си. В държавата, където няма ред, бъди смел в действията си и предпазлив в думите си.

Да признаеш за своите недостатъци, когато те упрекват – това е скромност; да ги разкриеш пред приятели – това е простодушие и доверчивост, а да ги показваш пред всички – това е горделивост.

Ако с добро накажеш враговете, с какво ще наградиш приятелите си?!

Работи върху пречистването на мислите си! Ако нямаш лоши мисли, няма да имаш лоши постъпки.

Благородният човек предявява претенции към себе си, подлият — към другите.

Този, който говори красиво и притежава привлекателна външност, рядко е наистина човечен.

Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път.

Стрелбата с лък ни учи как трябва да търсим истината. Когато стрелецът не улучи, не обвинява другите, а търси вината в себе си.

Цитат на деня - 20/12/2012

"На света има 3 неща, които са така безусловно приемливи - кучета, понички и пари.
Но парите са най-добри. Знаете ли защо?! От тях не се пълнее и не пикаят по пода.
Има само едно нещо, по-добро от парите. Това са парите на другите!"

Парите на другите

Цитат на деня - 19/10/2012

"Ние сме поколeнието Х на историята. Без цел и място.
Ние нямаме велика война. Нямаме голяма депресия. 
Нашата велика война е духовната. Нашата голяма депресия е нашият живот. 
Всички сме възпитани от телевизията да вярваме, че един ден ще сме милионери, филмови идоли и рок звезди.
Но няма да бъдем!
Малко по малко разбираме всичко и това страшно много ни вбесява!"

Боен клуб

Цитат на деня - 18/10/2012

"Мама винаги ми казваше,че животът е като кутия с шоколадови бонбони-никога не знаеш какъв бонбон ще ти се падне."

"Форест Гъмп"

EUPHORIA + Calvin Klein: провокативен – секси – чувствен

Супермоделът Лара Стоун в съвременна интерпретация на лукс и чувственост

Calvin Klein, Inc. обяви нова световна рекламна кампания на euphoria Calvin Klein. В нея супермоделът Лара Стоун представя една съвременна интерпретация на лукс и чувственост.

Кампанията съживява изтънчената женственост – сърцето на euphoria Calvin Klein. Новата червена цветова гама придава трептяща свежест на смелата визия. Режисьор на кампанията е Фабиен Брон от Baron & Baron, който си сътрудничи с креативното студио на Calvin Klein, Inc., а печатната реклама е заснета от известните фотографи Мерт Алас и Маркъс Пигот.

„За мен е чест да бъда лице на новата рекламна кампания на емблематичния аромат еuphoria Calvin Klein”, споделя г-ца Стоун от снимачната площадка на рекламата: „Уханието е очарователно, модерно и секси.”

От представянето му през 2005 г. euphoria Calvin Klein остава сред първите 10 ароматни линии в световен мащаб и е най-голямата дамска линия в портфолиото на Calvin Klein.

 

Еuphoria Calvin Klein е пристрастяващ ориенталски аромат, в който контрастират екзотични плодове, изкусителни цветя и богати нотки крем.

ВРЪХ:                   нар, американска слива, богати зелени нотки

Върховите нотки избухват с уханието на нар, сочна американска слива и богати зелени нюанси, които грабват сетивата.

СЪРЦЕ:                                утринен лотос, магнолия чампака, черна орхидея

Сърцевината създава мистериозно и омайващо усещане чрез богатото ухание на черна орхидея, утринен лотос и чувствени цветове магнолия чампака.

ОСНОВА:            течна амбра, черна виолетка, ухание на крем, махагон

В основата на аромата се крие дълготрайният подпис на секси уханието на течна амбра и махагон в комбинация с интригуващата страст на черна виолетка, чувствен мускус и пристрастяващо ухание на крем.

Флакон

Calvin Klein, в сътрудничетво с дизайнера Фабиен Барон, създава euphoria като модерна интерпретация на чувствеността – гладък и секси, изискан и жив. Флаконът се вписва в дамската длан по естествен и чувствен начин. Извитите контури и луксозните материи са символ на изтънчеността.

Аметистовият нюанс на течността прозира през стъкло, обгърнато от красива алуминиева черупка. Правоъгълната капачка е запазеният знак на calvin klein.

Флаконът е поставен в луксозна матова картонена опаковка със сатенен завършек и наситен цвят на касис.

За Лара Стоун

Супермоделът Лара Стоун е родена в град Миерло в южна Холандия. Като модел е работила с най-добрите в модната индустрия. Фотографи като Стивън Мизел, Мерт & Маркус, Марио Тестино, Инез Ван Лансвеерде и Виноод Матидан, Дейвис Симс, Крейг Макдийн, Марио Соренти и Тери Ричардсън са я снимали за корици на престижни списания като Vogue, Interview, Self Service, V, Numero и i-D. Февруарският брой на френското издание на Vogue е посветен на нея.

Разнообразието от реклами, в които е участвала , е безпрецедентно за съвременната модна индустрия. Снимала се е в кампании на Calvin Klein, Givenchy, Jil Sander, Louis Vuitton, Hugo Boss, Max Mara, Jean Paul Gaultier, Nicole Farhi, Versace, DKNY, Prada. В момента е лице на Calvin Klein (аромати, бельо, дънки, мода), аромат на DKNY и аромат и козметика на Tom Ford.

Лара редовно участва и в модни дефилета, представяйки известни световни марки като Chanel, Lanvin, Givenchy, Louis Vuitton, Miu Miu, Balmain, Marc Jacobs, Missoni, Hermes, Karl Lagerfeld, Jean Paul Gaultier, Christian Dior и за осми последователен сезон Prada. В момента е обявена за най-добър модел от models.com.

Photo: everet

Цитат на деня: 17/10/2012

Най-добрият начин да излезеш от тунела

е като минеш през него.

By: Janula25

Внимавайте с думите! Учени доказаха, че думите имат пряко влияние върху върху структурата на молекулите на ДНК

Учени доказаха, че думата има пряко влияние върху структурата на молекулите на ДНК, а следователно и върху човека като цяло. Каквато лексика има един човек, какъвто е речниковият му багаж, такъв е и животът му.
От време на време в обществото се разгарят дискусии за това дали трябва да се псува. Учени твърдят, че ругатните буквално се врязват в генетичния апарат, в резултат на което се извършват мутации, които от поколение на поколение водят до израждане.
Когато човек постоянно ругае, неговите хромозоми се късат и огъват, а гените сменят местата си. В резултат на това ДНК започва да изработва противоестествени програми, така постепенно на потомството се предава постановката за самоликвидация.

Експеримент с “облъчване” на семена на растения с думи се провеждал много години. Почти всички семена загинали, а оцелелите се превърнали в генетични изроди. Тези чудовища пренесли много болести, които се предавали по наследство. След няколко поколения потомството им напълно се изродило. Интересен факт: мутагенният ефект не зависел от силата на думата, тя можела да се произнася силно или шепнешком.
Изводът на учените е следният: определени думи имат не енергийно, а информационно въздействие върху ДНК.
Бил проведен и противоположният експеримент. Учените “благославяли” семената, които били убити от мощно радиоактивно облъчване. В резултат обърканите гени, разкъсаните хромозоми и спирали на ДНК се върнали на предишните си места и загиналите семена оживели.
Скептиците се отнасят с недоверие към тези изводи. Как могат обикновените думи да влияят върху наследствеността? Нашата представа за генетичния апарат като съставен само от химически вещества е остаряла. За да се изгради от ДНК жив механизъм, са необходими много по-сложни конструкции. Програмата на човека е закодирана във физическите полета, които се създават около хромозомите и имат холографски строеж.

Цялата информация за миналото, настоящето и бъдещето на организма в концентриран вид се съдържа във всяка точка на вълновия геном. Молекулите на ДНК си обменят тази информация чрез електромагнитните вълни, включително акустичните и светлинните.
Днес учените се научиха да зареждат ДНК с енергията на светлината и звука. Излъчвайки определени генетични програми, те стимулират резервните възможности на организма.
Изводът е еднозначен – ДНК възприема човешката реч. Нейните “уши” са идеално приспособени за улавяне на звуковите вибрациии.
Някога Пушкин писал на жена си: “Не цапай душата си с четене на френски романи…”Някой може да се усмихне на тази препоръка на гения, но учените откриха, че дори мълчаливото четене стига до клетъчните ядра по електромагнитните канали. Един текст оздравява наследствеността, друг – я травматизира.
Известният физик Пьотр Гаряев смята, че с помощта на словесни мислеформи човек създава своя генетичен апарат. Например детето наследява от родителите си деформираща програма и започва да псува и ругае. Така той разрушава и себе си, и своята среда, както социална, така и психологическа. И тази “снежна топка” се търкаля от поколение в поколение.
Така че на нашия генетичен апарат не му е безразлично какви книги четем. Всичко се запечатва във вълновия геном, т.е. във вълновата генетична програма, която променя в една или друга посока наследствеността и програмата на всяка клетка. Една дума може да предизвика неизлечима болест, а друга – да излекува човека. При това вашата ДНК не разбира дали вие общувате с живи хора или с героите от телевизионния сериал.
Човекът прилича на паметна книга, в която записва своите отзиви и пожеланията на всички други, включително и своите. Тази информация не само го формира като личност, но и се запечатва в ДНК. От нейното съдържание зависи здравето на потомците му.

Източник: Распер

Три ливански кедъра...

Както разказва една древна легенда, някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дръвчета. Всеизвестно е, че кедрите растат много, много бавно, тъй че нашите три дървета прекарали цели векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството.
Те видели, как на земята на Ливан пристигнали пратениците на цар Соломон и как после в битки с асирийците тази същата земя се обляла в кръв. Срещнали се лице в лице със заклетите врагове Йезавел и пророк Илия. Пред погледите им била измислена азбуката. Дивели се, гледайки как покрай тях минават кервани, натоварени с чудни тъкани.
И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорят за бъдещето.
-След всичко, на което станах свидетел - казал първият,- аз бих искал да се превърна в трон, на който да седне най-могъщият цар на Земята.
-Моето желание е да стана частица от нещо, което завинаги да преобрази Злото в Добро- обадил се вторият.
-Колкото до мен - проговорил третият,- аз бих желал всеки път, когато хората погледнат към мен, да си спомнят за Бога.
Изминали години, години. И ето че най-сетне в гората пристигнали дървосекачи. Те отсекли кедрите и ги нарязали с триони на дървен материал.
Всеки кедър си имал своето съкровено желание, но реалността никога не пита за какво мечтаем.
Първият кедър станал на обор, а от отпадъците му направили ясла.
От второто дърво сглобили груба дървена маса, която продали на един търговец на мебели.
Гредите от третия кедър така и не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги прибрали на склад в един голям град.
Горестно заоплаквали съдбата си трите кедъра: "Нашата дървесина беше толкова хубава! Но така и никой не й намери достойно приложение..."
Времето минавало. И веднъж, в една звездна нощ съпружеска двойка, останала без подслон, влязла да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била в напреднала бременност. Същата тази нощ тя родила син и го положила в яслите върху мекото сено. И в този миг първият кедър разбрал, че мечтата му се сбъднала: той послужил да поеме най-великият Цар на Земята.
Няколко години по-късно, в скромен селски дом хора седели около масата, направена от дървесината на втория кедър. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи над хляба и виното, поставени върху масата. И изведнъж вторият кедър разбрал, че точно в този момент той крепи върху себе си не само чаши с вино и блюдо с хляб, но и съюза между Човешкото и Божественото.
На следващия ден от две дъски на третия кедър сглобили кръст. След няколко часа довели окърваен човек и го заковали за кръста с гвоздеи. Третият кедър се ужасил от предопределението си и започнал да проклина своята жестока участ. Но не минали и три дни и той разбрал подготвената му съдба: човекът, висял на кръста, станал Факел на Света. Кръстът, сглобен от дървесината на третия кедър, се превърнал от оръдие на мъчението в символ на тържеството.
Така се осъществила ориста на трите ливански кедъра: както винаги става с мечтите - мечтата на всеки се сбъдва, но съвсем различно от това, което си е представял.

П. Куелю

Нарисувай Земен: съхрани духа.

Фондация “Знакът на българина” и Работилница за истории обявяват конкурс за рисунка на тема: “Нарисувай Земен: съхрани духа.” В творбите трябва да присъства изображение на Земенския манастир в избран от художника план.

В конкурса могат да участват лица до 30-годишна възраст, разделени в две възрастови групи:
Лица под 16-годишна възраст
Лица на възраст от 16 до 30 години

Всеки участник има правото да участва най-много до три творби, с приблизителни размери 45см / 40 см. Няма ограничения относно техниката и жанра на творбите.

Не се допускат рисунки, получени на електронен носител, възпроизведени по електронен път или ксерокопия.

Творби без координати за обратна връзка с автора няма да бъдат допуснати до участие в конкурса.

Към всяка творба трябва да бъдат приложени:
трите имена и възрастта на участника
адрес и телефон за обратна връзка
e-mail

Рисунките се изпращат на адрес: бул. “България” 102, 1680 София, България; Бизнес център “Белисимо,” офис 63, Фондация “Знакът на българина,” “За конкурса.”

Класирането на рисунките се осъществява от 5-членно жури. За членове на журито ще бъдат поканени известни български художници, творци и артисти.

Наградите ще бъдат разпределени, както следва:
първа награда: графичен таблет и грамота
втора награда: ваучер за "Слънчоглед" на стойност 200 лв. и грамота
трета награда: ваучер за "Слънчоглед" на стойност 100 лв. и грамота

Списък на победителите ще бъде публикуван на facebook страницата на фондация “Знакът на България" и на facebook страницата на Работилница за истории на 23. октомври, 2012.

Крайният срок за изпращане на творбите е 15. октомври. 2012!

Награждаването на победителите ще се извърши на първи ноември на церемония, съпроводена от изложба на всички творби, участвали в конкурса.

След церемонията творбите ще бъдат преместени в гр. Земен, където ще станат част от постоянна изложба на изображения на Земенския манастир.

Всички конкурсни творби oстават в собственост на фондация “Знакът на Българина.” За целите на фондацията организаторите си запазват правата да фотографират, филмират, записват и разпространяват получените творби на участниците, без да заплащат права и обезщетения за това.

Легенди за Момината сълза

Една стара руска легенда разказва за момините сълзи, които се появили от сълзите на водната княгиня Волхова. Тя пламенно обикнала храбрия гуслар Садко, но когато научила за горещата му любов към Любава, излязла на брега, за да послуша за последен път чудесните песни на своя любим. Вървяла по брега, но го търсила напразно, дълго блуждала по поля, по блата и гори, вслушвайки се в звуците на нощта. Накрая сред стройните брези Волхова забелязала два силуета на лунната светлина. Това били Садко и Любава. Безмълвна, с наранено сърце, гордата княгиня се обърнала и тръгнала съкрушена от любовната мъка, за да се скрие в своето студено царство. И само луната видяла как от прекрасните й сини очи се ронели бисерни сълзи. Те падали в меката трева, превръщайки се в бели цветя... Именно тогава се появили момините сълзи - символ на красотата, на любовта и на чистото и нежно моминско сърце.

В Англия друга легенда разказва, че момините сълзи растат в гората на онова място, където приказният Леонард е победил дракона. Три дни и три нощи се борил Леонард със страшния дракон, а на четвъртия ден ужасното чудовище изчезнало в гъстата гора, за да не се появи никога  повече. А на мястото, където по земята паднали капки от свещената кръв на Леонард, израснали след време момини сълзи и техните чисти камбанки разнасяли победния химн.

Според немска легенда ако Бялата Дева се яви на някого в пълнолунна нощ с букет момини сълзи, със сигурност ще му покаже къде се намира голямо скрито съкровище.

От XVII век французите отбелязват Празника на Момините сълзи. Всяка година, в първата неделя на месец май младите отивали в гората за момини сълзи, после с тях украсявали стаите, первазите на прозорците, забождали букетчета върху дрехата си, а след това започвало пиршество и танци. Юношите, поканвайки девойките на танц им подавали букетче момини сълзи. И ако девойката приеме поканата, тя подарява на младежа своето букетче и понякога този скромен подарък ги съединявал за цял живот: давайки съгласието си за брак, момичето се закичвало с букетчето момини сълзи от своя любим. От този момент се смятало, че двамата са сгодени. Ако отклонява предложението - тя го хвърляла на земята.

Според древните римляни пък, момините сълзи са капчици от ароматната пот на богинята на лова Диана, паднали в тревата, когато тя бягала от влюбения в нея Фаван.

Не продават любов...

Не продават любов. Вече питах.
Обикалях безброй магазини.
Аз менюто им цяло изчитах –
само сирене, хляб и маслини.
Стисках в шепа парите събрани,
в този свят уж продава се всичко -
гледаш филми на плоски екрани,
а сърцето умира самичко.
И отказах се, смисъл май няма.
За какво са тогава парите?
Влизаш сам ти във къща голяма,
а студени и дълги са дните.
Бях навън, две очи в мен се взряха -
не можах да стоя адекватно.
Любовта бе това, аз познах я.
Тя дошла бе за мене - безплатно.


Автор: Мартин Спасов

Толкова си хубава и нежна...

author:ellisaveta

Сън ли на разсънване сънувам?
Нов ли е наистина светът?
Слънцето косите ти целува
и лъчи в очите ти блестят.

И цъфти на устните ти цвете,
и струи от тебе светлина -
сякаш си дошла от снеговете
на незнайна северна страна.

Толкова си хубава и нежна,
толкова пленителна си ти,
че земята в тебе се оглежда
и приема твоите черти.

Матей Шопкин

Не ме питай, как се обича

Не ме питай, чедо, как се обича.                       Не ме питай. Мълчи...
То, не беше любов, нито вричане.
Беше сливане. Очи със очи.
Беше жива вода. Беше клада.
Беше бяла и черна смокиня.
Беше прошка и грях,
и бях, и ме нямаше,
защото – в него живях.
С него се случвах.
С него падах и ставах.
С него и в него вървях.
И си губих посоките,
и забравях коя съм,
и нагоре летях.
Беше ми всичкото – и хляба, и виното.
Беше ми утрото. В него изгрявах.
Беше ми църквата и камбаната,
жажда ми беше и шепа завет.
Беше душата ми, чедо,
а без душа и сълзата боли.
И не питай, как се обича.
Не ме питай. Върви.
И гори, но не на талази.
Като факел изгаряй. Светѝ.
И нека... Бог да те пази!

 Автор: Йорданка Андреева

Доналд Сълтън (р.1951) - Различен или не?!

Доналд Сълтън (р.1951)

Доналд Сълтън е роден през 1951г. в Ашвил, Северна Каролина. През 1970-те години той се мести в Ню Йорк и се свързва изцяло с пулса на арт живота там. Изкуството на Сълтън е обширно и обхваща търсения в областта на живописта, графиката и скулптурата. Художникът става популярен главно с натюрмортите си, които имат подчертано абстракно звучене. То идва от необичайно големите мащаби на съставните елементи в композицията – цветя, плодове и други обекти. Съществена особеност на творбите му е силния цветови контраст. 

Днес неговите платна и графики са част от постоянните колекции на музеи като МоМА, Тейт Модерн (Лондон), П. Гугенхайм и др.  

    

 

Божурът - цветето на дълголетието

Античният свят е запазил за нас прекрасна легенда за Божура - цветето на дълголетието и доброто здраве...

Много, много отдавна при древногръцкия бог на лечебното изкуство - Асклепий, постъпил като ученик един способен юноша, който се казвал Божур. Нему била поверена отговорната задача да лекува боговете на Олимп.
Един ден в небесното царство дошъл мрачният Плутон, който бил ранен при тежка битка с Херакъл в опита си да защити портите на Царството на мъртвите. Дълбока била раната в рамото му и той силно кървял... Божур започнал да лекува Плутон, влагайки цялото си умение, неземното си състрадание и любов, въпреки че неговият пациент бил Владетелят на смъртта и господар на подземния свят.
Станало чудо! Смъртоносната рана била излекувана, благодарение на Божур. Асклепий разбрал, че ученикът му отдавна го е надминал... завист обзела душата му и зли мисли го обсебили... Той решил да погуби младия лечител като за целта използвал отровата на змия...
Мълвата за това грозно деяние достигнала до обиталището на Плутон, той отново се върнал на Олимп, събрал братята и сестрите си и заедно разкрили деянието на Асклепий.
Тогава Боговете решили да въплътят душата на младия лечител в цвете... И се родил чудния Божур, който радва сърцата и душите ни, и ни лекува и до днес!

Интересни факти: 
В Гърция божурът е символ на дълголетието. Името на цветето е образувано от гръцката дума "paionios" - лечебен, изцелителен.

В древността хората са вярвали, че корените на цветето имат чудотворни свойства и са способни да прогонят злите духове, да излекуват болестите на душата и да успокоят страховете. 

Една китайска легенда разказва, че съществувал навремето невероятно способен градинар, който съумял да създаде изключително красив сорт божури. Естествено и тук се намерил зъл човек, който искал да развали всичко... Това бил своенравният и разглезен владетел, който със злоба и злорада усмивка изпотъпкал цялата красива градина, която градинарят бил сътворил... Бедният човечец със сълзи на очите наблюдавал как цялата приказна хубост и труда му биват унищожавани...    
Гледайки от небесата, феята на Цветята не могла да се примири с това вероломство. Слязла на Земята и само с един жест възстановила цялата красива градина, като дори добавила нови сортове прелестни божури, невиждани до този момент...
Естествено злият принц бил обзет от дива ярост и се разпоредил да затворят бедния градинар и да го хвърлят в тъмница, където да прекара часовете, оставащи до екзекуцията му, а на слугите било заповядано отново да съсипят градината. Подчинените тръгнали да изпълняват заръката на злия си господар, но в момента, в който посегнали към цветята, те изведнъж се превърнали в красиви девойки в чудни одежди. Вдигнали ръцете си те и се завъртели, широките им ръкави се разперили и понеже момичетата били безчет, образувала се вихрушка, която понесла и отвяла злия принц високо в небето. След секунди той паднал на земята и намерил смъртта си. Възхитените слуги, които станали свидетели на случилото се веднага освободила градинаря, който живял дълги години и радвал хората с изкуството и уменията си.

В Китай божурът е символ на богатство, знатност и благополучие. Подарявя се като знак на добри чувства и пожелания.
Съществува поверие, че ако човек се сдобие с богатство и власт, то той задължително трябва да засее в градината си божури.

ЩЕ БЪДА ТУК

Ще бъда тук, където ме остави −

на този бряг, забравен и oт Бога,

и молеща се да не си забравил,

пътеката до тука дето води.

Ще свършат всички капчици роса,

които жаждата ми утоляват...

Ще догорят последните дърва

и в нощите звездите ще ме сгряват.

За теб ще си говоря със морето,

ще му припомням нашите мечти,

вълните ще ми пеят тъжни песни,

а там, някъде там... ще бъдеш ти!

Следите ти по пясъка отдавна

препускащият вятър заличи...

Но моите страни все още пламват

при спомена за твоите очи.

Ще бъда тук! На нашите скали...

Във всеки полъх бриз ще те усещам.

По залез във очите ще вали,

а изгревът с усмивка ще посрещам...

И всеки Божи ден аз ще те чакам,

с надеждата, че ти не си забравил

за пътя, който заедно вървяхме.

Ще бъда тук! Където ме остави...

 Автор: Павлина Соколова

Легенда за розите и „Българското розово масло”

Римските легенди разказват за произхода на розата и червения й цвят, като ги свързват с богините Диана и Венера.
Диана, богинята на лова и луната, имала жрица на име Розалия. Розалия решила да се омъжи за младежа Семедор и да напусне богинята. Диана, разгневена от неверността на своята жрица, я пронизала със стрела. От изтеклата кръв поникнали храсти с ароматни бели цветове. Те били наречени рози, на името на Розалия.
По-късно розите били оцветени в червено от кръвта на богинята Венера, която се убола на храста, докато бягала от разгневения си съпруг – Марс.
Легенда от Персия пък разказва за произхода на розовото масло. Откриването му станало случайно от принцесата Нур Джихан, която обичала да се къпе в топла розова вода. Веднъж забелязала, че в каналите, по които изтича топлата розова вода, плуват маслени петна. Голямо било нейното учудване, когато, събирайки тези маслени петна, разбрала, че това е натурално розово масло. Силното и трайно миришещо розово масло тя нарекла в чест на своя съпруг - Джихан Гири.

Не бива да забравяме, че един от световноизвестните символи на България е именно прословутото ни розово масло, което скоро може да получи и статут на т.нар. Защитено географско указание в ЕС. Постоянната междуведомствена консултативна комисия по географски означения и храни с традиционно специфичен характер в Министерство на земеделието и храните преди по-малко от месец одобри заявление за регистрацията на Защитено географско указание „Българско розово масло” в Европейския регистър на Защитени географски означения. Това е последният етап от националната процедура, която включва преглед на подадените документи от групата производители, проверки на място при членовете на групата производители, публикуване на заявлението спецификация с цел предоставяне на срок за подаване на евентуални възражения по него...

Робърт Марс (р.1969)

Робърт Марс е хитов американски поп арт художник, който се радва на голям успех в Щатите и на международно ниво. Изкуството му е представено в галерии по целия свят - Токио, Мюнхен, Портланд, Ню Йорк, Сиатъл, Лос Анжелис, Аспен, Ванкувър, Мелбърн, Бостън, Лондон и Атланта.

Голямо вдъхновение за Марс е епохата на 50-те и 60-те години на 20 век.
Сам определя художествените си търсения като хроника на американската история, опит да улови независимата естетика на Америка от златната идеологизирана ера на растеж и оптимизъм, заменена с хомогенизирана корпоративна култура и стандартизирани градски пейзажи.  

В картините си използва смесена техника от колаж и  напластяване на боите, с  подчертан черен рисунък на изображенията. Изследва и експериментира с налагането на слоеве и състаряването им - ефектът, който времето и външните условия придават на обектите, но постигнат по-бързо.  Стари пътнически карти, броеве на списания от 60-те като Look, Life, Playboy, Time, Motor Trend и жълти вестници са материалите, които най-често използва, а колекционирането на изображения и проучването са неотменна част от процеса по създаване на всяко едно произведение.

Знаците на рекламната индустрия, големите лимузини, специфичната архитектура, дизайн и типография, крайпътните мотели по междущатските магистрали са доминиращи образи в колажите му, отражение на  уникалната идентичност на недалечното минало.

“Звездните” икони и легендарни образи на Америка в картините на Марс будят чести сравнения с идеолози на поп арта като  Робърт Раушенбърг и Анди Уорхол.

Робърт Марс се занимава с изкуство през целия си живот. Създава първите си колажи на 7 годишна възраст и оттогава досега прилага тази техника в работата си. Окончателно дефинира собствения  си стил през 2001 година. 

Робърт Марс завършва графичен дизайн и илюстрация в Parsons School of Design, Ню Йорк - арт училището на знаменити артисти и дизайнери като  Marc Jacobs, Dean и Dan Caten, Norman Rockwell, Donna Karan, Jane Frank, William Gropper, Tom Ford.

Той израства и е повлиян от скейборд и стрийт субкултурата от началото на 80-те и по-късно трансформира този интерес в професионалната си работа като дизайнер и арт директор на ърбън артикули за глобални брандове – Element, Zoo York,  Аdidas и Old Navy. Никога не изоставя страстта си към рисуването и през годините успява да изгради две паралелни творчески идентичности в областта на дизайна, както и в арт проектите си.

Влияние върху творческото му офромяне имат творци като Jeff Schaller, Melody Postma, Randall Reid, Kareem Rizk, Brandon McLean, Twist, Grotesk, Christian Acker, Thomas Campbell, Robert Rauschenberg, Richard Diebenkorn, Richard Misrach, Dalek, Dave Kinsey, Jane Maxwell.

ПРОШКА

William H. Johnson.

Умееш ли, човеко, да прощаваш                               ако някой към теб е прегрешил?
Дали самият прошка заслужаваш
ако друг някой ти си наранил...

Измиват ли се със едно „Прости!”
от болката натрупана следите?
И може ли едно „Прощавам ти!”
покоя да ни върне в душите?

...Никой не иска друг да наранява,
но всеки във живота си греши...
Дали обаче всеки осъзнава
колко божествено е да прости?

И как онази струпана омраза
и болката, таена със години
изчезват в теб, сгрешилият щом каже
с наведена глава едно „Прости ми!”

Две думи, промълвени от душата!
И искрен пламък в молещи очи...
Освободиш ли него от вината
и твоята душа ще полети!

Ще излекуваш своят яд човешки,
от мъката си ще се изцериш...
Недей вини покаял се от грешки!
И ти, човеко, утре ще сгрешиш!

Автор: Павлина Соколова

Уилям де Кунинг: Модерният артист

 (1904 – 1997)

Уилям де Кунинг е сред най-активните и силни представители на американския абстрактен експресионизъм. Холандец по произход, той емигрира в САЩ през 20-те години и се свързва с представителите на водещия по това време Federal Art Project. Контактът с автори като Джаксън Полък и Франц Клайн през 40-те години вдъхновява търсенията му в посока на абстрактната форма. Малко по-късно се появяват и неговите прословути композиции с женски фигури. В тези образи по особен начин се преплита фигуративното и абстрактното. В по-късния си творчески период Де Кунинг се обръща и към скулптурата, където отново пресъздава женски образи в бронз. 

В последните 10-15 години стойността и търсенето на оригинали на Уилям де Кунинг нараства главоломно. През 2006г. неговата „Жена III” застава на второ място в класацията за най-скъпо продадена картина със своите 137,5 млн.щ.д.

Време

Photo by: Art and Photography

Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
сте търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.

- Петя Дубарова

Притча за тайната на семейното щастие

В съседни домове живеели две различни семейства. Едните през цялото време се карали, а при другите винаги било тишина и взаимно разбирателство.
Веднъж, изгаряна от завист заради мира и хармонията у съседите, жената от първото семейство казала на съпруга си:
 - Върви при комшиите и разбери какво и как го правят, че у тях винаги всичко е добре...
Отишъл мъжът, скрил се зад храста до оградата на своите съседи и започнал да наблюдава от прозореца, какво се случва в дома им. И видял, че жената мие пода в коридора на къщата. Но нещо привлякло вниманието й и тя хвърлила парцала, зарязала работата си и се затичала към кухнята. През това време се прибрал съпругът. И когато отварял вратата, за да си влезе вкъщи, не забелязал кофата с вода на пода, закачил я и тя се съборила, а водата се разляла в антрето. Като чула шума, жената се върнала и виждайки какво се е случило, започнала да се извинява на съпруга си:
- Съжалявам, скъпи! Прости ми, аз съм виновна...
- Не, миличка, моя беше вината! Ти ми прости...
Разстроил се мъжът от чутото и видяното у своите съседи, навел глава и се върнал обратно вкъщи. А там жена му го чакала и още от вратата го запитала:
- Какво стана, видя ли нещо?
- Да... - унило отвърнал мъжът.
- И какво? – нетърпелива била жената да узнае каква е тайната на семейното щастие.
- Всичко разбрах! – тъжно отвърнал мъжът. – У нас ВСИЧКИ СА ПРАВИ, а у тях ВСИЧКИ СА ВИНОВНИ...

Автор - неизвестен