Черният лебед

“Всички лебеди са бели”...

“Терията за черния лебед” се състои в трудното предричане и контролиране на събитията на световни мащаби и много редки събития, чиято поява е над нормалните очаквания. За разлика от философския проблем, който носи същото име, Теорията за Черния лебед се отнася само до събития, възникващи на и отнасящи се до глобалност, както и историческите последици от подобни събития.

Тази теория е описана от Насим Николас Талеб през 2007 г. в книгата “Черния лебед”, като в книгата той отнася почти всички научни открития и исторически събития към термина си ”черни лебеди”- т.е. недиректни и неочаквани. Някои от неговите примери за ”черен лебед” е интернет, личния компютър, Първата Световна Война и единадесети септември.
Терминът “черен лебед” идва от 17 век, заедно с поговорката, че “Всички лебеди са бели”. В този контекст черния лебед е символ на нещо невъзможно, което няма как да съществува. Откриването на черните лебеди през 18 век в западна Австралия, метаморфозира термина на нещо, което е било изключено да се случи, но все пак е възможно да се случи в изключителни редки случаи и обстоятелства.
Основната идея в книгата на Талеб не е в опита да предскаже някакави събития, а по-скоро да се противопостави на негативните такива с възможността за позитивен изход, базиран на идеята за лимита на човешкото съзнание, което допуска за възможни само събития, които може да предвиди...

40-те правила на Любовта от Елиф Шафак

 Част от книгата "Любов" на Елиф Шафак

Project: Iain Crawford 

Правило 1

Както виждаме Бога, така виждаме и себе си – едното е пряко отражение на другото. Ако Бог пробужда в ума ни главно страх и укор, това ще рече, че вътре в нас са се натрупали прекалено много страх и укор. Ако виждаме Бога преизпълнен с любов и състрадание, значи такива сме и ние.

Правило 2
Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его, ще познаеш и Бога

Правило 3
Всички, които четат Свещения Коран, го разбират на различно равнище, в зависимост от задълбочеността на разума си. Има четири равнища на прозрение. Първото равнище – това е привидното значение и повечето хора се задоволяват с него. После идва батин – скритото, съкровено равнище. Трето е съкровеното на съкровеното равнище. А четвъртото е толкова дълбоко, че не може да се изрази с думи и затова е обречено да остане неописано. Книжниците, които са насочили вниманието си към шариата, познават привидното значение. Суфистите пък знаят съкровеното значение. Светците знаят съкровеното на съкровеното. Колкото до четвъртото равнище, то е разкрито само на пророците и на онези, които са най-близо до Бога.

Правило 4
Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пак искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да Го търсиш: в сърцето на онзи, който обича истински.

Правило 5
Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: „Пази се от прекалено въодушевление“, докато любовта казва: „О, карай! Престраши се!“. Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.

Правило 6
Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание.

Правило 7
Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб.

Правило 8
Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да си останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, но и за нещата, които са му отказали.

Правило 9
Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бог, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.

Правило 10
Изток, запад, юг, север – все едно. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и шир света и ще стигнеш отвъд него.

Правило 11
Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново “Аз”, се искат мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.

Правило 12
Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре навън.

Правило 13
По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинският духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си “Аз” и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията Светлина да минава през тях.

Правило 14
Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добре от нещата, които ще дойдат?

Правило 15
Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно, и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделно взета точица е еднакво важна за цялостната картина.

Правило 16
Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Не забравяй, че ти можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Освен ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да Го познаем истински.

Правило 17
Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.

Правило 18
Цялата вселена се съдържа в един-единствен човек – теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен в теб. Затова не търси и Шейтана (дяволът в ислямската митология) извън себе си. Дяволът не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо, както тъмните, така и светлите си страни, и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.

Правило 19
Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който самият ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателен за всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.

Правило 20
Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение.

Правило 21
Всички сме създадени по Божий образ и все пак така, че всеки е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различията и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.

Правило 22
Когато човек, обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова, което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени и вместо тях отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения.

Правило 23
Животът е даден за кратко и този свят не е нищо друго освен повърхностна имитация на Действителността. Само малко дете ще сбърка и ще помисли играчката за истинското нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчката, или без всякакво уважение я чупят и я изхвърлят. В този живот стой по-надалеч от всякакви крайности, защото те ще разрушават вътрешното ти равновесие. Суфистите не стигат до крайности. Суфистът винаги е мек и умерен.

Правило 24
Човекът има неповторимо място в Божието творение. “Вдъхнах му от Своя дух”, казва Бог. Всички ние, без изключение, сме сътворени като Божии наместници на земята. Запитай се колко често се чувстваш наместник, ако изобщо се чувстваш такъв. Не забравяй, че на всеки от нас е възложено да открие в себе си божествения дух и да живее според него.

Правило 25
Адът е тук и сега. Раят също. Престани да се плашиш от ада и да мечтаеш за рая, защото и едното, и другото е заложено в настоящия миг. Всеки път, когато се влюбим, се въздигаме в рая. Всеки път, когато мразим, завиждаме или се опълчваме срещу някого, падаме право в адския огън.

Правило 26
Всемирът е едно. Всичко и всички са свързани по между си чрез невидима плетеница от истории. И да го знаем, и да не го знаем, всички водим безмълвен разговор. Не причинявай зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите – не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето. От болката на един ще заболи всички. От радостта на един ще се усмихнем всички.

Правило 27
Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш - и добро, и зло, то ще се върне пак при теб. Затова, в случай че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо 40 дни и 40 нощи говори и си мисли за този човек хубави неща. В края на 40те дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.

Правило 28
Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права черта през времето и не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас. Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие. Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящия миг.

Правило 29
Съдбата не означава, че животът ти е предначертан. Затова е признак на пълно невежество да оставиш всичко на съдбата и да не допринасяш дейно за музиката на всемира. Тази музика е всепроникваща и се състои от четирийсет различни равнища. Съдбата ти – това е равнището, където ще свириш своята мелодия. Едва ли ще смениш инструмента, но зависи единствено от теб доколко добре ще свириш.

Правило 30
Истински суфист е онзи, който, и да го обвиняват несправедливо, и да го осъждат поголовно, търпи безропотно и не изрича една-едничка лоша дума за своите зложелатели. Суфистът никога не осъжда. Как е възможно да имаш противници, съперници и дори хора, които за теб са “други”, при положение че изобщо нямаш “Аз”? Как е възможно някой изобщо да осъжда, при положение че има само Един?

Правило 31
Ако искаш да укрепиш вярата си, трябва да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да е меко като перце. Заради болест, злополука, загуба или уплаха, по един или друг начин всички ние се изправяме пред неща, които ни учат как да станем по-малко себични и предубедени и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това някои от нас усвояват урока и успяват да станат по-меки, докато други накрая стават по-непреклонни и от преди. Единственият начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си, така че то да обхване всичко човешко и в него пак да остане място за Любовта.

Правило 32
Между теб и Бога не бива да стои нищо. Нито имами, нито попове, нито равини или други пазители на нравствеността или религиозно водачество. Нито духовни учители, нито дори вярата ти. Вярвай в своите ценности и правила, ала не ги налагай никога на другите. Ако постоянно разбиваш сърцата на хората, каквото и религиозно задължение да изпълняваш, то е безполезно. Пази се от всяко идолопоклонство, защото идолите замъгляват зрението ти. Нека твой водач бъде само и единствено Бог. Научи истината, приятелю, но внимавай да не превърнеш истините си във фетиш.

Правило 33
Докато всички на този свят се стремят да стигнат някъде и да станат някакви, а след смъртта да оставят всичко след себе си, ти се стреми към най-високото равнище на нищото. Живей леко, без да се обременяваш с нищо, все едно си числото нула. Ние не се различаваме от гърнето. Изправени ни държи не украсата отвън, а празнотата вътре. По същия начин имаме сили да вървим напред благодарение не на онова, към което се стремим, а на съзнанието за празнота.

Правило 34
Смирението не значи да си малодушен и бездеен. То не води нито до фатализъм, нито до капитулация. Точно обратното. В смирението е заложена сила – сила, извираща отвътре. Който се подчини смирено на божественото естество на живота, ще пребъде в невъзмутимо спокойствие и мир, дори когато целият широк свят е хвърлен в смут.

Правило 35
На този свят не сходствата или обичайното, а очевидните противоположности ни тласкат напред. А всички противоположности във всемира присъстват и във всеки от нас. Ето защо вярващият трябва да се срещне с неверника вътре в себе си. А неверникът би трябвало да опознае правоверния, стаен в него. До деня, когато достигнем съвършения човек – Инсан-и Кямил, вярата е постепенен процес, за който е нужна неговата противоположност: неверието.

Правило 36
Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капка доброта не остава невъзнаградена, и прашинка зло не остава ненаказано. Не се страхувай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че ако някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големият съзаклятник. Каквото и да прави, го прави красиво.

Правило 37
Бог е изкусен часовникар. Толкова точен е Неговият ред, че всичко по земята се случва, когато му дойде времето. Нито минута по-късно, нито минута по-рано. И за всички без изключение часовникът върви вярно. За всеки има време той да обича и време да умре.

Правило 38
Никога не е късно да се запиташ: “Готов ли съм да променя живота си? Готов ли съм да се променя отвътре?” Наистина е много жалко, ако и един-единствен ден в живота ти е същият, както предишния. Във всеки миг, с всяка нова глътка въздух трябва да се обновяваш отново и отново. Има само един начин да се родиш за нов живот: да умреш преди смъртта.

Правило 39
Частите може и да се променят, но цялото винаги си остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира, е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя. И да умре някой суфист, някъде се ражда друг.

Правило 40
Животът без любов не е живот! Не се питай, към каква любов да се стремиш - духовна или материална, божествена или земна, източна или западна... Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато ОГЪНЯТ обикне ВОДАТА.

Автор: Елиф Ш.

Румен Ралчев и Ордена на Рицарите Тамплиери

Темата за Тамплиери, Масони и изобщо за т.нар. Тайни общества винаги ме е вълнувала.  Наскоро попаднах на интервю с представителя на Тамплиерите в България – Р.Ралчев, което представя Ордена в различна, лишена от интриги и жълти сензации светлина, а едновременно с това отговаря и на голяма част от въпросите, които всеки любопитен по темата, си задава... 

Със специални благодарности към автора на интервюто – Д.Митева, която ми позволи да го публикувам!

В периода 2002-2004 г. са приети първите рицари тамплиери в България. Преди това български рицари и дами са членове на Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим в Австрия, Сърбия, Италия и Германия. В края на 2004 и началото на 2005 г. са приети няколко групи, по 20-30 рицари и дами, които се превръщат в предпоставка за създаване на Велик Приорат България през август 2008 г. Великият Приорат е самостоятелна неделима част от Ордена на рицарите тамплиери, като само той има правата, а и задълженията да се упражнява тамплиерството на територията на държавата. Велик Приор на Велик Приорат България е Румен Ралчев.

Г-н Ралчев, какви са условията за създаването на Велик Приорат на Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим?

Основно изискване е преди това приетите вече рицари и дами да са създали минимум четири командерии - основна структурна единици на Приората.

А под чий надзор са командериите, когато в държавата все още няма Велик Приорат?

Всяка една командерия е под менторството на друг Велик Приорат. При нас ментори бяха Сърбия и Италия. В началото рицарите трябваше да изучат ритуалите и кодекса на Ордена, след което започнахме да посещаваме всички международни събития на Ор¬дена в Европа и Америка. Така получихме много ценни съвети за изграждането на Ордена в България.

Вие сте Велик Приор на Ордена в България. Какви са отговорностите и задълженията Ви?

Великият Приор е член на Магистралния съвет, в който членуват всички Велики Приори по света и те са законотворчески и законо¬дателен орган на Ордена. Имат отговорността да решават всички проблеми, свързани с работата и развитието на Ордена в международен план.

Всъщност, как един Приорат се превръща във Велик?

Неговият ментор трябва да даде писмено предложение, когато прецени, че е дошъл моментът за това. След което предстои най-ва¬жното - всички Велики Приори по света трябва да гласуват еди¬нодушно "за".

Задължително ли е да се постигне 100% съгласие при гласуването?

Да! Ако един или двама Велики Приори не са съгласни, има възможност на кандидата да се предпишат препоръки за коригиране на пропуските и пo-нататъшно развитие. Но, ако трима от нас гласуват с „не", то държавата-кандидат получава вето, което трудно може да бъде отменено.

Не е ли прекалено строго?!

Ние сме като едно голямо семейство, в което не може единият да ти е повече брат, а другият - по-малко. Целта е не да се създава конфронтация, а единение. Приемането не е хрумване на един чо¬век според настроението му, а общо решение и то трябва да бъде единно.

България е станала Велик Приорат само за няколко години...

Има държави, които в продължение на 10-12 години не смеят да подадат документи, защото са наясно, че все още не са стигнали необходимото ниво, че не отговарят на условията. Затова съм из¬ключително горд, че в рамките на 3 години успяхме да постигнем нещо, което други не са.

А кои са тези държави?

Португалия, Бразилия и Аржентина например. Вече много години не могат да изпълнят условията. Не е толкова лесно - става въпрос за група от хора, като всеки един трябва да изпълнява задълженията и изискванията на Ордена. Необходимо е да се постигнат определени нива на позна¬ние, на благотворителност, на положение в обществото и на при¬знание от него. Но най-важно остава познанието - Магистралният съвет трябва да бъде напълно сигурен, че си възприел правилно философията. За мен щом е оцеляла почти хилядолетие тя е универсална. Затова ми се иска да я продължим. Това беше и един от основните ми мотиви, за да се включа в Ордена.

Кои са водещите цели на Ордена?

Основните цели на Ордена са: да осигури практикуването на икуменическо християнство; да насърчава и допринася духовното и морално укрепване на човечеството; да подпомага християни в беда; да изгражда мостове към други вероизповедания; да извършва материална, духовна и интелектуална благотворителност; да поддържа контакти и развива сътрудничество със сродни ордени и организации. Специфична цел на Велик Приорат България е „Събуждане и възстановяване на християнските добродетели в българския народ, нали за това сме християнски орден.

Могат ли бъдат решени проблемите, свързани с етническо на-

прежение?

Разбира се. Основно това става чрез диалог и разясняване философията на различните вероизповедания разглеждайки преди всичко тяхната миролюбива същност. Това намалява съпротивлението и опциите за възникване на напреже¬ние, а когато се усети, че се заражда такова, трябва да се действа незабавно и решително. Мирният процес не е приоритет само на една етническа или религиозна група, той е един за всички.

Бихте ли помогнали на не-християнин?

Да. И много пъти се е случвало. В навечерието на всяка Нова го¬дина организираме благотворителен бал и събраните средства даряваме на нуждаещи се. Тази година подкрепихме дядо Йоан от Нови Хан, който е приютил при себе си около 130 човека - самотни майки, сираци, бездомни. Голяма част от тях може би не са кръстени, а други изповядват различна от христичнската религия, но това няма никакво значение. В продължение на година нуждаещите се в градинката пред църквата Св. Седмочисленици в София. Всеки петък около 350 човека полу¬чаваха топла храна. Някои оттях бяха християни, други не. Имаме още много такива примери.

Защо? Как приема Българската православна църква Ордена?

В самото начало определяха Ордена като католическо влияние и трябваше да докажем, че това е гражданска организация, реги¬стрирана по законите на България, неделима част от гражданската организа¬ция OSMTH, регистрирана в Швейцария и призната от ООН. Ние сме граждански, хрис¬тиянски, а не църковен орден. И това е много съществена разлика.

А правите ли опити за по-ефективно сътрудничество с нея?

Да. Миналата година проведохме Първия църковен събор, в Стара Загора, на който поканихме и църковни служители, за да обсъдим различни теми, включително и за икуменизма - за съжаление, това все още е мръсна дума за Българската православна църква. Важно е, че все пак постигнахме диалог с църквата. На последната благотво-

рителна мисия, която инициирахме заедно с Червения кръст в помощ на пострадалите в Хаити, наред с няколко ордена, масонски организации, Лайънс клуб, Зонта клуб Ротъри и други, за първи път Българската православна църква изпрати свой представител на светско събитие митрополит - Дометиан, който представляваше патриарх Максим и ни благослови.

На какви условия трябва да отговаря човек, за да бъде приет за тамплиер?  

За да станеш член, първо трябва да си наш симпатизант. Получавш възможност да се запознаеш с Ордена и ако имаш желание, можеш да се включиш в някои от благотворителните ни акции. Това е моментът, в който трябва да си намериш и гарант - рицар от някоя командерия, който ще следи развитието ти. Следващата стъпка е приемането като постулант чрез специален ритуал, който извършва командерът на командерията и така ставаш нейн член, изпълняваш и се подчи¬няваш на общия устав и на заповедите на командера. След като мине достатъчно време, в което гарантът и командерът се уверят, че заслужаваш да бъдеш представен за издигане в рицарски сан, те пишат писмено предложение до Великия Приор, като се обосновават какво и как си извършил, колко време членуваш като постулант и т.н. След като бъде разгледана кандидатурата, се взима решение, което не подлежи на обсъжадане.

Няма ли риск да приемете или отхвърлите кандидатура, защото един постулант Ви е по-симпатичен, а друг не?

Тук не става въпрос за симпатии, а за целесъобразност. За всички целесъобразни и нецелесъобразни действия на Ордена е отгово¬рен само Великият Приор и той единствен носи отговорност пред ръководството на международно ниво. Затова решението е ед¬нолично. Трябва да се прецени дали кандидатът е положил достатъч¬но усилия, дали носи рицарското в себе си, дали заслужава тази чест да стане един от нас.

Какви са подбудите на хората, които искат да се присъединят към Ордена?

Някои идват по призвание, други - от интерес или корист, трети - просто от любо¬питство. И аз много внимателно трябва да преценя това. Орденът няма нужда от масовост, има нужда от доказали качествата си личности – доказани християни.

Много от тамплиерите са хора, наложили се като лидери в обществото и държавата. Това помага ли?

Едното не предопределя другото. Орденът има нужда не от богаташи, а от хора с богата душевност. Хора, които притежават най-ценшото качество да се лишиш от нещо свое в името да нашравиш нещо добро. Това, че някой има много пари, не означава, че е с добър християнин, че е добър човек, защото това или го имаш, или го нямаш. Или си христянин широкоскроен работещзаедно с братята и сестрите от Ордена в името на нещо взаимно, или си съвършен егоист. Това си личи и винаги може да бъде разпознато.

Как се действа в такива случаи?

Мое задължение е да се намеся - започвам внимателно да ги наблюдавам, да разговарям с тях, за да им подскажа, че са на ръба – аз не следя развитието им, защото са милионери или известни, а за това, че са рицари.

Случвало ли се е да освободите рицар?

Тези, които не успяха да се променят, ги освободих. Тамплиерството трябва да се възприема като цел, а не като средство! Ако дойдеш, за да бъдеш част от тази общност с мотива да се възползваш от това, че има известни или богати хора сред нас и за да търсиш връзки, контакти, не си за тук.

Това означава ли, че бизнесът между тамплиери е забранен?

Не, разбира се, но не това е водещото в нашите взаимоотношения.

Има ли българи, които участват в световното ръководство на Ордена?

Да, имаме представители в отделните комисии, имаме зам. велик генерален секретар, имаме представител в комитета по номинациите и на¬градите - проф. Овчаров, който участва и в комитета за гласуване на нобеловата награда за мир. Имаме представител в комисията по вероизповеданията и в отдела за Връзки с обществеността, ритуалната комисия и т.н. Има много стойностни български рицари и дами, оценени на най-високо ниво в Ордена.

Има ли държави, на които България е ментор?

Преди една година най-големият Велик Приорат, този на САЩ, ни предостьпи менторството за Русия. Отказаха се в наша полза и това е изключителен жест. А преди месец получихме и ментор¬ството на Украйна. Така се утвърдихме като Велик Приорат, който ще работи на Изток, с двете най-големи държави. Това е изключително признание за нас, разбира се и отговорност. Интересно е да си ментор, защото всяка една държава си има свойта специфика, правила, история с които трябва да се съобразяваш.

Как виждате развитието на Приората в Русия?

Вече имаме приети рицари и дами, предстои ни и прием на го¬ляма група постуланти, които ще израстнат след време в рицари. Може би след 3-4 години ще имаме Велик Приорат Русия.

Има ли Орденът на тамплиерите пресечни точки с политиката?

Орденът на тамплиерите не е съставен от аполитични личности, точно обратното - и във Велик Приорат България и в ордена по света има представители на всички партий, което е наша сила, но не се обсъжда и не се изказваме пряко по политически въпроси. Можем обаче и то задължително да се изказваме по въпроси, засягащи интересите на България, Европа, света и всички други въпроси, които се обсъждат в Организация на обединените нации. Ние сме асоцииран член към ООН, с три дипломатически представителства Виена, Женева и Ню Йорк. Участваме в повече от 320 делегации по целия свят в защита интересите на човечеството.

Кои са най-разпознаваемите символи на тамплиерите?

Основни действащи символи са кръстът и гербът. Орденът има свой герб, който дава кралското начало само по себе си свързано с миролюбието, тамплиерския кръст и като завършващ елемент е мотото ни „Non nobis, Domine non nobis, sed nomini tuo da gloriam” (He нам Господи, не нам, на твоето име дай слава).

Кога и къде се събират тамплиерите?

Най-често на съборите на командериите, които могат да бъдат отворени или затворени - на отоворените се допускат и гости, а на затворените се събират само постуланти и рицари. Има и събори само за рицари, когато трябва да се реши някой много важен въпрос. Великият Приорат прави своите Конвенти, по традиция пролет и есен. Тогава се събираме почти всички тамплиери от Българския Велик Приорат. По традиция пролетните са в град, където имаме командерия, а есенният винаги е в София. Конвентите също могат да бъдат отворени или затворени, но тъй като често в дневният им ред има прием на рицари, награждаване на проявили се рицари и дами и поздравяване и награждаване на рицари, дами и чуждестранни гости, съпътствани са с изложби, прожекции и т.н. най-често са отворени.

Какъв е ритуалът за встъпване в рицарство?

Това е една малка алегория на средновековния рицарски ритуал, която съдържа много философски елементи както в текста, така и в действията с множество препратки към средновековното рицарство и християнски норми. Обикновено даването на рицарска степен чрез аколада е съпътствано от малко дарение. Да участващ пряко в нещо благородно е много силен момент, който си заслужава да се изживее. Разбира се, имаме и тържествена вечеря, на която дамите си показват красивите рокли, а ние - смокингите. И това е естествено. Не обичам сиромахомолството, ние не сме схоластици, ние сме просто активни християни, които се радват от постигнатото, защото знаем неговата цена. Знаем и как да се забавляваме.

Какви са приоритетите ви за развитие в близко бъдеще?

Един от основните и постоянни приоритети е икуменизмът – да спомогнем църквите да започнат да работят заедно, да се задълбочи диалогът между тях в полза на християнството. Затова не възприемам отрицателното отношение към икуменизма в България в частност – Българска православна църква. Защото Европа се обедини, без да загуби своята самоличност и самобитност. Християнската църква е длъжник към своето папство.

Да поговорим за историята, полагате много време и усилия в изследването й.

Като българи, ние сме длъжни да търсим и да откриваме белите петна в историята ни да се приближим повече до обективната истина и историческите процеси протекли по нашите земи. Все още се страхуваме да признаем на ви-сок глас части от нея. Страх ни е да признаем, че е имало рицари по нашите земи. Да признаем, че от тук са минавали войски, че сме ги побеждавали, че са ни побеждавали. Това са исторически факти. Такава е нашата история и тя е славна и поучителна, затова я изучаваме, изследваме, сравняваме и се гордеем с нея.

Над какво работите в момента?

Сега изследвам Богомилството и не разбирам защо искаме да скрием, премълчаваме или да не си спомняме че се е зародило именно тук? Казваме, че

богомилите били лоши. Може би. Но е факт, че тази ерес се е зародила по нашите земи. И до ден днешен във Ватикана ни разглеждат като място, средище на ереси. В съзнанието на българина има дълбоко закодирани езически традиции и ритуали като например мартениците, прескачането на огъня на Игнажден и т.н. Именно в това се корени нашето многообразие и красота. Изучаваме и нещо, което също е добро – Филиповското херцогство, което е съществувало около 100 години през средновековието и е било малка рицарска държава. Яд ме е, че много скромно подхождаме към историята си. Казваме, че Калоян е цар, но той е бил признат от папата за крал. Следователно, има¬ли сме кралство, кралска титла и това е документирано с папски указ. Сега чрез професор Николай Овчаров подпомагаме разкопките на Католи¬ческата църква в Търново. Приемат ни скептично, не било важно, че я е имало. Разбира се, че е важно, защото това всъщност е било дипломатическо представителство на папата в България, което доказва, че сме били световен фактор, че с нас наистина са се съобразявали. Когато за първи път казах пред журналисти, че и ние сме дали нещо на тамплиерите, те се изсмяха. Но вижте, в древния ритуал на тамплиерите има комка, при католиците няма, а в православието има. И щом са мина¬вали през нашите земи - през България и Гърция, е ясно, че са я взели от нас, от православните.

Съжалявал ли сте някога за направения избор?

Никога. Всяко учение, оцеляло през хилядолетията е носител на философски заряд. Това ще ни помогне за създаването на една културна надстройка в България, от която толкова много се нуждаем.

Автор: Д. Митева, 2010.

Повече за Ордена ТУК