Преди повече от 400 г. немецът Хеншел прави опит за конструиране на задвижвано с човешка сила превозно средство с 4 колела.
1761 г. – В Англия Оведен прави конструкция на велосипед без педали, а движението се извършва с отблъскване с крака.
1791 г. – Във Франция граф Де Сиврак конструирал от дърво двуколесна машина, наречена от него “Серялифер”, на която било възможно да се придвижваш, стоейки отгоре и изтласквайки се с крака от земята.
1817 г. – Барон Фон Дрейс, лесничей от Бавария, усъвършенствал машината на Де Сиврак – той изобретил предното колело, благодарение на което може да се направлява движението в ход. Патентовайки това транспортно средство, той поставил началото на документираната история в усъвършенстването на конструкцията на велосипеда.
През 1818 г. Людвиг Драйс прави най сполучливата конструкция. Той е първият, който получава патент за своето откритие.
През 1825 г. върху велосипеда на Драйс се монтира брояч.
1838 г. – Велосипедът е вече с верига и педали – Шотландецът Къркпатрик Макмилан добавил към двуколесната машина педална предавка, макар педалите да извършвали не кръгово, а възвратно-постъпателно движение.
1856 г. – Френският майстор на колесници Пиер Мишо патентовал педалната предавка на предното колело на велосипеда. Колчетата на седалките се закрепвали към оста на колелото. Той въвел също така и седалка с пружина, както и спирачка, свързана с джантата на задното колело. Практически едновременно с него подобна машина изобретил и Пиер Лалман. В Англия тези велосипеди били наречени “костотрошачки”. Предното колело е било с диаметър 1.60 м, а задното – 0.50 м.
1868 г. – Парижката фирма “Мейер и ко” открива своя фабрика и започва производството на велосипеди с верижна предавка на задното колело.
1870-1885 г. – Това е времето на т.нар. “паяци” – високите велосипеди с различен диаметър на колелата, наречени още “Hige bicycle” и “Penny-farting”. Въвеждането на голям диаметър на водещото колело било продиктувано от желанието на изобретателите да се увеличи разстоянието, изминато от велосипеда с едно завъртане на колелото. Прогресът на “паяците” се движел в посока на намаление на теглото и увеличение на надеждността на възловите части на машината.
1877 г. – Велосипедите имат сачмени лагери, а през 1894 г. се изработва “свободно движение” – без да се въртят педалите.
1880 г. – Първият изцяло железен “Самокат” изработва руският ковач Евтим Артомонов. С него прави преход от Урал до Москва.
1884 г. – Фирмата “Хилман, Херберт и Купер” започва производството на велосипеда “Кенгуру” с двойна верижна предавка от осите на колчето към предното колело. От 1885 г. велосипедите тип “safety”, т.е. «безопасни» с еднакъв диаметър на двете колела започват да изместват от употреба на велосипедите тип ” паяк’’.
През 1885 г. започнала повсеместна употреба на велосипедите тип “safety”, тоест безопасни с равни по размер колела, и времето на паяците отминало завинаги. Англичанинът Старли конструира велосипед “Роувър” с две еднакви по размер колела – 71см. На следващата 1886 г.Старли изработва и първият дамски “Роувър”.
1888 г. – Шотландският ветеринар Джон Данлоп изобретил пневматичната гума и въздушния винтил. Това нововъведение открило широки възможности за използване на велосипеда и по неравен терен.
1890 г. – Едновременно няколко фирми започнали производството на веломашини с рамки тип “диамант” – със затворена форма. От този момент практически се формирал външния вид на съвременния велосипед и понататъшният прогрес само усъвършенствал отделните възлови части и агрегати. Поставят се и първите скорости върху колелото.
В наши дни - всичко е въпрос предимн на въображение... Различни идеи зза уникални вело модели се раждат всеки ден...
Няма коментари:
Публикуване на коментар