{можем да бъдем щастливи тук и сега, заради самите себе си}

Животът е твърде кратък, за да губим време в това да бъдем някой друг, но не и себе си; и нима има значение какво мислят другите за нас, ако можем да бъдем щастливи тук и сега, заради самите себе си...

<J.R.>

Из Да поговорим за любовта

Казват, че живеещите в Сибир имат много и различни думи: точни, адаптирани и чувствителни, за да кажат "сняг". За да отбележат всеки негов аспект, особеност и качество. Снегът, който очакват, този, който ще завали всеки момент, който пада нежно и леко, този, който наближава, носен от вятъра на Севера, този който е в лоното на нощта или на вечерта, този от миналата седмица, от миналия сезон, този на бащината смърт или на раждането на едно дете.

За тези, които живеят в пустинята думата “пясък” може да бъде изразена с безкрайно много нюанси, за онези, които ловят риба в Индийския океан думите обозначаващи "вода", да я търсят да й говорят, да я пият, да се къпят с нея, да отглеждат растения или да се спускат в нейните дълбини имат многобройни вариации.
В нашия език думата "любов" е дума често използвана за да се обозначат твърде различни чувства: "Обичам жена си, котката…" или "Не обичам твоите родители, но обичам факта, че са те създали и отгледали." Това е една дума "хамелеон", която може да погълне всички нюанси на любовните чувства. Тези на раждащата се любов и дори на предхождащите любовта чувства; когато не знаем все още, че обичаме; тези на заслепяващата любов, на удовлетворяващата, на силната или несбъдната любов; безкрайните измерения на любовта, която е пред своя край, шепотът и дъха на спомените, на любовната носталгия, тези на съжалението или омразата. Да, на омразата също. Когато наранената любов се превърне във враждебност, в огорчение или във вътрешно усещане за разрушителен вятър, способен да унищожи всичко по пътя си.
Ако срещнете тази дума в контекста на една връзка, не се колебайте да я оцените, приемете, да се опитате да я разберете, дори и да рискувате да страдате… Или просто се страхувате…
Но когато обичаме, ние често отричаме, изразяваме любовта си с шептене и песни, поеми и тишина, натоварена с емоции, с различни интонации, с погледи, жестове, с особено внимание. Извайваме я с шушукане, понякога дори и с викове. Съгласуваме я с други думи, с прилагателни, наречия, с други глаголи… Ласкаем я с копнежи, пориви, ентусиазъм. Увеличаваме я със сънища и с фантазии. Понякога утвърждаваме съществуването ѝ дори когато тя тежи толкова много в липсата… Пресъздаваме я дори когато тя се отдалечава… Пораждаме я във време на афективен глад, за да умилостивяваме вече настъпилата зима. Често я залъгваме, утешаваме и умоляваме, когато сме самотни...
Думата "любов" не говори винаги за любов, най-често обозначава очакване, желание, страст, необходимост, разочарование, фрустрация… И все пак, ако срещнете думата "любов" в края на една среща или в една връзка не се колебайте да я "опитомите", да се погрижите за нея, да я защитавате… Тя съдържа безценни мечти и пориви.

Жак Саломе

Не искам повече да съм Венета

Веднъж вече писах по въпроса.
Естествено, никой не ми обърна внимание.
Затова сега пиша пак.
Третия път просто няма да гласувам. За никого.
Аз съм най-обикновен български гражданин.
От тези, дето са милиони. Така нареченият народ.
Работя, уча, размножавам се, умирам.
Заявявам, че не искам повече да съм Венета.
Мене все ме обичат най-много, но все после нещо.
После Отечеството.
После Партията.
После Дружбата.
После победата на пролетариата в целия свят.
После колективизацията.
После линията Перник-Волуяк.
После Кремиковци.
После изграждането на комунизма.
После разграждането на комунизма.
После демокрацията.
После бюджета.
После реформата.
После Международния валутен фонд.
После пазарната икономика.
После стачките.
После изборите.
През това време животът ми изтече.
И този на моите деца.
Освен че не живяхме, излезе, че никой не ни е обичал истински.
А за "най-много", дето пише Ботев, да не говорим.
Ако някой твърди, че ме обича, нека ме обича преди всичко останало.
Или поне едновременно.
Иначе и аз няма да го обичам.
Преставам повече да съм Венета.

Станислав Стратиев

Детска мода: Think Bigger

Think Bigger by VENITI!

Think Bigger! – Колекцията, която доказа, че и децата имат право да носят уникални дизайнерски дрехи. Колекцията, която придаде нов смисъл на разбирането за „завладяващ дизайн”. 

Think Bigger е първата limited edition колекция на марката VENITI. Колекцията предлага  18 уникални детски модела, които изцяло се придържат към модните тенденции при възрастните за сезон AW 12-13.

Вдъхновена от желанието на децата да изглеждат като мама и тате, колекцията изгражда една стилна и актуална детска визия, в която е заложено не само на комфорт и качество, но и на модерност и уникалност. „Децата обожоват да подражават на родителите си, всяко  дете обича да се кипри с дрехите на мама и тате, защо иска да изглежда като тях. Veniti си поства за цел да сбъдне именно тази мечта на малчуганите, обличайки ги в малки дизайнерски модели на дрехи за възрастни” – споделя Веселина Минчева, дизайнер на колекцията.

  

ПЪРВИЯТ ОНЛАЙН БУТИК ЗА ДЕТСКА МОДА – WWW.VENITI-BG.COM

   Follow VENITI on Facebook

Съчинението на едно дете за кравата и бухала

” Птицата, за която ще пиша, е бухълът. Бухълът не се вижда денем, а нощем е по-сляп и от къртица. Не знам нищо особено за бухъла, затова ще продължа с друго животно, което си избирам - кравата.
Кравата е бозайник. Има шест страни: лява, дясна, горна и долна. В задната страна има опашка, от която виси четка. С тази четка се гонят мухите, за да не падат в млякото. Главата служи да излизат рога от нея и, освен това, защото устата трябва да стои някъде. Рогата са за да се бие с тях. От долната страна е млякото. Оборудвана е така, че да може да се дои. Когато я доят, идва млякото и вече не спира. Как го прави това? Никога не съм го разбирал, но то тече с още по-голямо изобилие.
Мъжът на кравата е бикът. Бикът не е бозайник. Кравата не яде много, но онова, което изяжда, го яде на два пъти и така има достатъчно. Когато е гладна, мучи, а когато не казва нищо, значи, че вътре е пълна с трева. Краката й стигат до земята. Кравите имат много развито обоняние, поради което можеш да ги подушиш от много далече. И заради това въздухът в полето е толкова чист. “

 Това детско съчинение се съхранява в Педагогическия музей в Париж. Темата му е да се опише птица или бозайник. 

Един различен рожден ден...

Марин Илчев.
Имах рожден ден... Събудих се сутринта и загледах очаквателно жена ми, но очевидно беше забравила...
Децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро, шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден де!н" И отидохме.
... След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!" И ние отидохме.
Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!" И тя излезе от стаята.
След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други...
А аз седях на дивана... Гол!

КиНоМаНиЯ 2012 - Без глупости!

Киномания 2012 стартира на 8 ноември!
Официалното откриване в зала 1 на НДК ще предложи на зрителите насладата от "Мистерията на българските гласове" и премиерата на биографичната лента "Балканска мелодия".

И през 2012 ще се проведе традиционният Форум на френското кино, който стартира на 9 ноември с филма Renoir, включен в официалната селекция на фестивала в Кан.

Програмата предлага още "Любовта трае три години" (L'Amour dure trois ans), "Сбогом на кралицата" (Les Adieux a la reine), който пресъздава първите дни на Френската революция и специалната връзка на Мария-Антоанета с една от нейните придворни дами, както и "Леки момичета" (Elles), в който Жюлиет Бинош (Juliette Binoche) играе журналистка, пишеща материал за проституцията сред студентските общества във Франция.

Киномания 2012 ще се реализира в периода 8 ноември – 2 декември, като в края на този месец ще бъде обявен и пълния афиш на фестивала.

Сред обявените досега продукции са: Hugo (Изобретението на Хюго) на Мартин Скорсезе (Martin Scorsese), On the Road (По пътя), както и последният филм на Уди Алън (Woody Allen) – To Rome With Love (На Рим с любов).

Стив Джобс: История за смъртта

Откъс от речта, която Стив Джобс произнася през юни 2005-та по време на церемонията по дипломирането на випуск '05 на Станфордския университет.

Част III

Когато бях на 17, прочетох една мисъл, която гласеше следното:
„Ако живеете всеки свой ден сякаш е последен в живота ви – един ден със сигурност ще се окажете прави!“
Тази мисъл ме впечатли силно и от тогава вече 33 години всяка сутрин се поглеждам в огледалото и се питам: „Ако днес беше последният ден от живота ми, щях ли да направя това, което се каня да направя сега?“. И когато няколко дни подред отговорът е „Не“, знам че трябва да променя нещо. Да помня, че скоро няма да сме между живите е най-важното средство, което ми помага да взема големите решения в живота си. Защото почти всичко – всички външни очаквания, цялата гордост, целия страх от неудобство или провал – тези неща просто се строполяват пред лицето на смъртта и остава единствено истински важното. Да помниш, че си смъртен е най-добрият начин, който аз знам, за да се избегне капана на представата, че има какво да загубиш. Вече си гол. Няма причина да не следваш сърцето си.

Преди около година диагностицираха рак в тялото ми. В 7.30 ч. сутринта ми направиха скенер, на който ясно личеше тумора в панкреаса ми. Аз дори не знаех какво е панкреас. Лекарят ми каза, че почти със сигурност този тумор е от неизлечимия тип и че ми остават от 3 до 6 месеца живот. Моите доктори ме посъветва да си отида вкъщи и приведа нещата си в ред, което на техен език означава „приготви се да умреш“. Това означава да се опиташ само за няколко месеца да кажеш на децата си всичко онова, което си мислел да им кажеш в следващите 10 години. Означава също и да се увериш, че си подредил нещата си – така, че да улесниш семейството си максимално. Означава и да си вземеш сбогом.

Живях с тази диагноза онзи ден. По-късно същата вечер ми направиха биопсия. Вкараха ендоскоп в гърлото ми, през стомаха, чак до вътрешностите ми, боцнаха с една игла панкреаса ми и взеха няколко клетки от тумора. Аз съм бил под упойка, но жена ми, която присъстваше, ми разказа, че когато погледнали клетките под микроскоп лекарите се разплакали. Оказало се, че това е много рядка форма на рак на панкреаса, която е лечима чрез операция. Бях опериран и за щастие сега съм добре. Тогава бях най-близо до смъртта и се надявам това да остане така поне за няколко десетилетия напред. Тъй като съм го преживял, сега мога да ви говоря за това с малко по-голяма увереност, отколкото когато смъртта беше само полезна, но абстрактна концепция. Никой не иска да умира. Дори хората, които искат да отидат в рая не искат да умират, за да стигнат там. В крайна сметка, смъртта е ще е краят на всички ни. Никой не я е избегнал. И така трябва да е, защото Смъртта е може би най-добро изобретение на Живота. Тя е агентът на промяната. Тя прочиства старото, за да даде път на новото.

Точно сега – вие сте новото, но някой ден, не много далеч, вие също ще остареете и ще бъдете отстранени от пътя. Съжалявам, че драматизирам, но това е истината. Времето ви е ограничено, затова не го губете, за да живеете живота на другите. Не влизайте в капана на догмата да живеете според мисленето на другите. Не позволявайте чуждите мнения да заглушат вашия собствен вътрешен глас. И най-важното: имайте кураж и следвайте сърцето си и своята интуиция. Те някак си вече знаят какви всъщност искате да станете. Всичко друго е маловажно.

Когато бях млад излизаше списание, наречено „Каталог на Земята“, което беше една от библиите за моето поколение. Беше създадено от Стюърт Бранд, недалеч от тук, в Менло Парк. И той му вдъхна живот по своя поетичен начин. Това беше в края на 60-те, когато все още нямаше компютри и печатно публикуване. Тогава всичко се правеше с пишеща машина, ножица и Полароиден фотоапарат. Беше нещо като Гугъл в хартиен вариант, 35 години преди появяването на самия Гугъл. Беше идеалистично и пълно с полезни съвети и страхотни идеи. Стюърт и неговият екип успяха да издадат няколко броя на „Каталог на Земята“ и когато времето му отмина, те подготвиха своя последен брой. Беше в средата на 70-те и аз бях на вашата възраст. На задната корица имаше фотография на провинциален път в ранно утро, такъв, по който можете да се движите на автостоп ако се осмелите да бъдете авантюристи. Под фотография беше написано:
„Останете си гладни. Останете си глупави!“.

Това беше тяхното прощално послание. „Останете си гладни. Останете си глупави!“ И аз винаги съм си пожелавал същото. И сега, когато вие се дипломирате, за да започнете живота си отначало, аз ви пожелавам същото. „Останете си гладни. Останете си глупави!“

Стив Джобс: Свързването на точките

Откъс от речта, която Стив Джобс произнася през юни 2005-та по време на церемонията по дипломирането на випуск '05 на Станфордския университет.

Част II

Прекъснах следването си в колежа Рийд след първите 6 месеца, но след това останах с прекъснати права още 18 месеца преди окончателно да напусна. Защо прекъснах? Така е било решено още преди да се родя. Биологичната ми майка е била млада, неомъжена студентка и тя решила да ме остави за осиновяване. Тя много искала да бъда осиновен от хора с висше образование и всичко било уредено, така че след раждането мои родители да станат един адвокат и неговата съпруга. Само че, когато съм се родил те решили в последния момент, че искат момиче. И така „следващите“ бъдещи моите родители, които били в списъка на чакащите получили позвъняване посред нощ с въпроса: „Имаме едно непредвидено бебе, което е момче – искате ли го?“. Те отговорили: „Разбира се“. Биологичната ми майка след това разбрала, че майка ми никога не е ходила в колеж, а баща ми изобщо не е завършил гимназия. Тя отказала да подпише финалните документи за осиновяване. Отстъпила чак след няколко месеца, когато родителите ми обещали, че аз ще отида в колеж. Така започнал моят живот.

След 17 години аз наистина отидох в колеж. Но наивно избрах колеж, който беше скъп почти колкото Станфорд и всичките спестявания на моите родители бяха похарчени за таксата ми за образование. След шест месеца не виждах смисъл в това образование. Нямах никаква представа какво искам да направя с живота си и колежът също не ми помагаше да намеря отговора на този въпрос. И в този момент аз осъзнах, че съм похарчил парите спестявани от родителите ми през целия им живот. Затова реших да прекъсна и се надявах, че нещата ще се подредят добре от само-себе си. По онова време изпитвах ужасен страх, но поглеждайки назад, това беше едно от най-правилните ми решения. В момента, в който прекъснах вече можех да не посещавам задължителните дисциплини, които не ми бяха интересни и да се запиша в други курсове, които ми бяха интересни. Не всичко беше приятно. Нямах стая в общежитието, така че спях на пода в стаите на приятелите ми. Връщах бутилки от Coca Cola за 5 цента и с тези пари си купувах храна. И изминавах по 11 км. всяка неделна вечер до другия край на града, за да получа едно добро ядене на седмица в храма на Харе Кришна.

Беше чудесно! И голяма част от това, с което се сблъсках благодарение на своето любопитство и интуиция, по-късно се оказа безценно. Нека ви дам един пример. По онова време Рийд Колидж предлагаше може би най-добрият в цялата страна курс по калиграфия. В цялото студентско градче всеки плакат, всеки етикет, всяка табела бяха написани на ръка с прекрасни букви. Понеже се водех прекъснал и не трябваше да посещавам задължителните лекции, реших да се запиша в курса по калиграфия и да се науча да правя това. Така разбрах какво са серифни и несерифни шрифтове. Изучих разликата между разстоянието в различните буквени комбинации и всичко онова, което прави един красив надпис – възхитителен. Всичко това беше красиво, историческо, артистично и фино по начин, който беше недостъпен за науката. И аз бях запленен от тази красота.

Нищо от това не изглеждаше да има практическо приложение в живота ми. Но след десет години, когато създавахме първият компютър Макинтош, всичко си дойде на мястото. И вградихме всичко това в дизайна на Мак. Това беше първият компютър с красива типография. Ако не се бях записал в онзи курс в колежа, Мак никога нямаше да притежава множество различни, красиви и пропорционални шрифтове. И тъй като Уиндоус просто копира Мак, много е вероятно да го няма и в никой друг персонален компютър. Ако не бях прекъснал, никога нямаше да се запиша в този курс и персоналните компютри може би нямаше да имат сегашната си чудесна типография. Разбира се, беше невъзможно да се свържат точките докато бях в колежа. Но десет години по-късно и гледайки назад всичко изглежда много ясно.

Пак ще повторя: Не можете да свържете точките гледайки напред в бъдещето. Можете да ги свържете само, гледайки назад във времето. Затова трябва да вярвате, че точките някак си ще се свържат в бъдещето ви. Трябва да вярвате в нещо – вашата воля, съдба, живот, карма, каквото и да е. Защото вярата, че нещата ще се подредят с времето ви дава увереността да следвате сърцето си, дори когато това ви извежда извън добре-утъпкания път – и това ще направи цялата разлика в живота ви.

Стив Джобс: История за любов и загуба

„Единственият начин да се занимавате със страхотни неща

е да сте влюбени в това, което правите. Ако още не сте го намерили – продължете да търсите. В този живот няма причина да не следваш сърцето си.“

Стив Джобс

Откъс от речта, която Стив Джобс произнася през юни 2005-та по време на церемонията по дипломирането на випуск '05 на Станфордския университет.

Част I

Аз бях късметлия. Аз открих с какво искам да се занимавам рано в живота си. Воз и аз създадохме Apple в гаража на родителите ми когато бях на 20. Работихме здраво и за 10 години Apple се разрасна от нас двамата в един гараж до 2-милиардна компания с над 4000 служители. Тъкмо бяхме пуснали на пазара най-доброто си произведение – Макинтош, една година по-рано и аз току-що бях навършил 30 г. И тогава ме уволниха. Как може да бъдете уволнени от компания, която сте създали? Тъй като Apple се разрастваше, ние наехме на работа човек, който аз смятах за много талантлив, за да управляваме заедно компанията. Първата година нещата вървяха добре. Но после нашите възгледи за бъдещето започнаха да се разминават и накрая трябваше да се разделим. Когато това се случи, бордът на директорите застана на негова страна.

Така на 30-годишна възраст аз бях извън бизнеса. И то доста публично изгонен. Това, което беше център на живота ми си отиде. Беше ужасно. В продължение на няколко месеца не знаех какво да правя. Чувствах, че съм разочаровал предишното поколение предприемачи. Че съм изпуснал щафетата, която ми бе предадена. Срещнах се с Дейвид Пакард и Боб Нойс и се опитах да им се извиня за това, че прецаках нещата. Бях се провалил публично и дори мислех да напусна Силиконовата долина. Но нещо бавно започна да ми се изяснява – осъзнах, че все още обичам това, което правя. Обратът на събитията в Apple не беше променил ни най-малко това. Бях отхвърлен, но все още бях влюбен. И тогава реших да започна отначало.

Тогава не го осъзнавах, но уволнението ми от Apple беше най-доброто, което можеше да ми се случи. Бремето на успеха беше заместено от лекотата да си отново начинаещ, 8да си по-малко уверен в каквото и да е. Това ми даде свободата да навляза в един от най-творческите периоди от живота си. През следващите пет години създадох компания, наречена Next и друга компания – Pixar. Влюбих се в една невероятна жена, която стана и моя съпруга. Pixar създаде първият в света компютърно генериран анимационен филм – „Играта на играчките“ – и днес е най-успешното анимационно студио на света. В забележителна поредица от събития, Apple закупиха Next, аз се завърнах в Apple и технологията, която създадохме в Next е в сърцето на сегашното възраждане на Apple. А Лорийн и аз създадохме прекрасно семейство.

Сигурен съм, че това нямаше да се случи ако не бях уволнен от Apple. Лекарството, което погълнах беше ужасно на вкус – но предполагам, че пациентът е имал нужда от него. Понякога животът ви удря с тухла по главата. Не губете вяра! Убеден съм, че единственото нещо, което ми даваше сили да продължа напред бе, че обичах нещата, с които се занимавах. Трябва да откриете в какво сте влюбени. И това се отнася не само за работата ви, но и за хората в живота ви. Работата ще запълни огромна част от живота ви и затова единствения начин да сте наистина доволни е да занимавате с нещо, което смятате за страхотно. А единственият начин да се занимавате със страхотни неща е да сте влюбени в това, което правите. Ако още не сте го намерили – продължете да търсите. Не се носете по течението! Както и с всичко останало свързано с чувствата – сърцето ще ви подскаже, когато сте го открили. И като всяка добра връзка, тази също ще става още по-добра с времето. Така че, продължавайте да търсите и не се отказвайте!

Из Мъдростите на Конфуций

Не убивай комар с меч.

Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите.

Давай наставления само на този, който търси знания, след като е открил своето невежество.

Станеш ли спокоен, после ще можеш да живееш в мир. Заживееш ли в мир, вече ще имаш възможност да обмисляш. А щом започнеш да обмисляш, вече ще можеш да постигаш.

Как можем да знаем какво е смъртта, когато не знаем още какво е животът.

Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека; да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си.

Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.

Най-голямата грешка е да не поправяш старата си грешка.

Трудно ще срещнеш човек, който отдал три години на учението, да не желае да заеме висок пост.

Човекът е човек, когато е закусил.

Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах.

Лудият се оплаква, че хората не го познават, а мъдрецът – че не познава хората.

Мълчанието е верен приятел, който никога няма да те предаде.

Който не вижда далечната опасност, го заплашва близка беда.

Проклятие е да живееш в интересни времена.

Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове.

Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да казва.

В древността хората учили, за да се усъвършенстват. Днес учат, за да направят впечатление на другите.

В държавата, където има ред, бъди смел в действията си и в думите си. В държавата, където няма ред, бъди смел в действията си и предпазлив в думите си.

Да признаеш за своите недостатъци, когато те упрекват – това е скромност; да ги разкриеш пред приятели – това е простодушие и доверчивост, а да ги показваш пред всички – това е горделивост.

Ако с добро накажеш враговете, с какво ще наградиш приятелите си?!

Работи върху пречистването на мислите си! Ако нямаш лоши мисли, няма да имаш лоши постъпки.

Благородният човек предявява претенции към себе си, подлият — към другите.

Този, който говори красиво и притежава привлекателна външност, рядко е наистина човечен.

Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път.

Стрелбата с лък ни учи как трябва да търсим истината. Когато стрелецът не улучи, не обвинява другите, а търси вината в себе си.

Внимавайте с думите! Учени доказаха, че думите имат пряко влияние върху върху структурата на молекулите на ДНК

Учени доказаха, че думата има пряко влияние върху структурата на молекулите на ДНК, а следователно и върху човека като цяло. Каквато лексика има един човек, какъвто е речниковият му багаж, такъв е и животът му.
От време на време в обществото се разгарят дискусии за това дали трябва да се псува. Учени твърдят, че ругатните буквално се врязват в генетичния апарат, в резултат на което се извършват мутации, които от поколение на поколение водят до израждане.
Когато човек постоянно ругае, неговите хромозоми се късат и огъват, а гените сменят местата си. В резултат на това ДНК започва да изработва противоестествени програми, така постепенно на потомството се предава постановката за самоликвидация.

Експеримент с “облъчване” на семена на растения с думи се провеждал много години. Почти всички семена загинали, а оцелелите се превърнали в генетични изроди. Тези чудовища пренесли много болести, които се предавали по наследство. След няколко поколения потомството им напълно се изродило. Интересен факт: мутагенният ефект не зависел от силата на думата, тя можела да се произнася силно или шепнешком.
Изводът на учените е следният: определени думи имат не енергийно, а информационно въздействие върху ДНК.
Бил проведен и противоположният експеримент. Учените “благославяли” семената, които били убити от мощно радиоактивно облъчване. В резултат обърканите гени, разкъсаните хромозоми и спирали на ДНК се върнали на предишните си места и загиналите семена оживели.
Скептиците се отнасят с недоверие към тези изводи. Как могат обикновените думи да влияят върху наследствеността? Нашата представа за генетичния апарат като съставен само от химически вещества е остаряла. За да се изгради от ДНК жив механизъм, са необходими много по-сложни конструкции. Програмата на човека е закодирана във физическите полета, които се създават около хромозомите и имат холографски строеж.

Цялата информация за миналото, настоящето и бъдещето на организма в концентриран вид се съдържа във всяка точка на вълновия геном. Молекулите на ДНК си обменят тази информация чрез електромагнитните вълни, включително акустичните и светлинните.
Днес учените се научиха да зареждат ДНК с енергията на светлината и звука. Излъчвайки определени генетични програми, те стимулират резервните възможности на организма.
Изводът е еднозначен – ДНК възприема човешката реч. Нейните “уши” са идеално приспособени за улавяне на звуковите вибрациии.
Някога Пушкин писал на жена си: “Не цапай душата си с четене на френски романи…”Някой може да се усмихне на тази препоръка на гения, но учените откриха, че дори мълчаливото четене стига до клетъчните ядра по електромагнитните канали. Един текст оздравява наследствеността, друг – я травматизира.
Известният физик Пьотр Гаряев смята, че с помощта на словесни мислеформи човек създава своя генетичен апарат. Например детето наследява от родителите си деформираща програма и започва да псува и ругае. Така той разрушава и себе си, и своята среда, както социална, така и психологическа. И тази “снежна топка” се търкаля от поколение в поколение.
Така че на нашия генетичен апарат не му е безразлично какви книги четем. Всичко се запечатва във вълновия геном, т.е. във вълновата генетична програма, която променя в една или друга посока наследствеността и програмата на всяка клетка. Една дума може да предизвика неизлечима болест, а друга – да излекува човека. При това вашата ДНК не разбира дали вие общувате с живи хора или с героите от телевизионния сериал.
Човекът прилича на паметна книга, в която записва своите отзиви и пожеланията на всички други, включително и своите. Тази информация не само го формира като личност, но и се запечатва в ДНК. От нейното съдържание зависи здравето на потомците му.

Източник: Распер

Нарисувай Земен: съхрани духа.

Фондация “Знакът на българина” и Работилница за истории обявяват конкурс за рисунка на тема: “Нарисувай Земен: съхрани духа.” В творбите трябва да присъства изображение на Земенския манастир в избран от художника план.

В конкурса могат да участват лица до 30-годишна възраст, разделени в две възрастови групи:
Лица под 16-годишна възраст
Лица на възраст от 16 до 30 години

Всеки участник има правото да участва най-много до три творби, с приблизителни размери 45см / 40 см. Няма ограничения относно техниката и жанра на творбите.

Не се допускат рисунки, получени на електронен носител, възпроизведени по електронен път или ксерокопия.

Творби без координати за обратна връзка с автора няма да бъдат допуснати до участие в конкурса.

Към всяка творба трябва да бъдат приложени:
трите имена и възрастта на участника
адрес и телефон за обратна връзка
e-mail

Рисунките се изпращат на адрес: бул. “България” 102, 1680 София, България; Бизнес център “Белисимо,” офис 63, Фондация “Знакът на българина,” “За конкурса.”

Класирането на рисунките се осъществява от 5-членно жури. За членове на журито ще бъдат поканени известни български художници, творци и артисти.

Наградите ще бъдат разпределени, както следва:
първа награда: графичен таблет и грамота
втора награда: ваучер за "Слънчоглед" на стойност 200 лв. и грамота
трета награда: ваучер за "Слънчоглед" на стойност 100 лв. и грамота

Списък на победителите ще бъде публикуван на facebook страницата на фондация “Знакът на България" и на facebook страницата на Работилница за истории на 23. октомври, 2012.

Крайният срок за изпращане на творбите е 15. октомври. 2012!

Награждаването на победителите ще се извърши на първи ноември на церемония, съпроводена от изложба на всички творби, участвали в конкурса.

След церемонията творбите ще бъдат преместени в гр. Земен, където ще станат част от постоянна изложба на изображения на Земенския манастир.

Всички конкурсни творби oстават в собственост на фондация “Знакът на Българина.” За целите на фондацията организаторите си запазват правата да фотографират, филмират, записват и разпространяват получените творби на участниците, без да заплащат права и обезщетения за това.

Легенди за Момината сълза

Една стара руска легенда разказва за момините сълзи, които се появили от сълзите на водната княгиня Волхова. Тя пламенно обикнала храбрия гуслар Садко, но когато научила за горещата му любов към Любава, излязла на брега, за да послуша за последен път чудесните песни на своя любим. Вървяла по брега, но го търсила напразно, дълго блуждала по поля, по блата и гори, вслушвайки се в звуците на нощта. Накрая сред стройните брези Волхова забелязала два силуета на лунната светлина. Това били Садко и Любава. Безмълвна, с наранено сърце, гордата княгиня се обърнала и тръгнала съкрушена от любовната мъка, за да се скрие в своето студено царство. И само луната видяла как от прекрасните й сини очи се ронели бисерни сълзи. Те падали в меката трева, превръщайки се в бели цветя... Именно тогава се появили момините сълзи - символ на красотата, на любовта и на чистото и нежно моминско сърце.

В Англия друга легенда разказва, че момините сълзи растат в гората на онова място, където приказният Леонард е победил дракона. Три дни и три нощи се борил Леонард със страшния дракон, а на четвъртия ден ужасното чудовище изчезнало в гъстата гора, за да не се появи никога  повече. А на мястото, където по земята паднали капки от свещената кръв на Леонард, израснали след време момини сълзи и техните чисти камбанки разнасяли победния химн.

Според немска легенда ако Бялата Дева се яви на някого в пълнолунна нощ с букет момини сълзи, със сигурност ще му покаже къде се намира голямо скрито съкровище.

От XVII век французите отбелязват Празника на Момините сълзи. Всяка година, в първата неделя на месец май младите отивали в гората за момини сълзи, после с тях украсявали стаите, первазите на прозорците, забождали букетчета върху дрехата си, а след това започвало пиршество и танци. Юношите, поканвайки девойките на танц им подавали букетче момини сълзи. И ако девойката приеме поканата, тя подарява на младежа своето букетче и понякога този скромен подарък ги съединявал за цял живот: давайки съгласието си за брак, момичето се закичвало с букетчето момини сълзи от своя любим. От този момент се смятало, че двамата са сгодени. Ако отклонява предложението - тя го хвърляла на земята.

Според древните римляни пък, момините сълзи са капчици от ароматната пот на богинята на лова Диана, паднали в тревата, когато тя бягала от влюбения в нея Фаван.

Божурът - цветето на дълголетието

Античният свят е запазил за нас прекрасна легенда за Божура - цветето на дълголетието и доброто здраве...

Много, много отдавна при древногръцкия бог на лечебното изкуство - Асклепий, постъпил като ученик един способен юноша, който се казвал Божур. Нему била поверена отговорната задача да лекува боговете на Олимп.
Един ден в небесното царство дошъл мрачният Плутон, който бил ранен при тежка битка с Херакъл в опита си да защити портите на Царството на мъртвите. Дълбока била раната в рамото му и той силно кървял... Божур започнал да лекува Плутон, влагайки цялото си умение, неземното си състрадание и любов, въпреки че неговият пациент бил Владетелят на смъртта и господар на подземния свят.
Станало чудо! Смъртоносната рана била излекувана, благодарение на Божур. Асклепий разбрал, че ученикът му отдавна го е надминал... завист обзела душата му и зли мисли го обсебили... Той решил да погуби младия лечител като за целта използвал отровата на змия...
Мълвата за това грозно деяние достигнала до обиталището на Плутон, той отново се върнал на Олимп, събрал братята и сестрите си и заедно разкрили деянието на Асклепий.
Тогава Боговете решили да въплътят душата на младия лечител в цвете... И се родил чудния Божур, който радва сърцата и душите ни, и ни лекува и до днес!

Интересни факти: 
В Гърция божурът е символ на дълголетието. Името на цветето е образувано от гръцката дума "paionios" - лечебен, изцелителен.

В древността хората са вярвали, че корените на цветето имат чудотворни свойства и са способни да прогонят злите духове, да излекуват болестите на душата и да успокоят страховете. 

Една китайска легенда разказва, че съществувал навремето невероятно способен градинар, който съумял да създаде изключително красив сорт божури. Естествено и тук се намерил зъл човек, който искал да развали всичко... Това бил своенравният и разглезен владетел, който със злоба и злорада усмивка изпотъпкал цялата красива градина, която градинарят бил сътворил... Бедният човечец със сълзи на очите наблюдавал как цялата приказна хубост и труда му биват унищожавани...    
Гледайки от небесата, феята на Цветята не могла да се примири с това вероломство. Слязла на Земята и само с един жест възстановила цялата красива градина, като дори добавила нови сортове прелестни божури, невиждани до този момент...
Естествено злият принц бил обзет от дива ярост и се разпоредил да затворят бедния градинар и да го хвърлят в тъмница, където да прекара часовете, оставащи до екзекуцията му, а на слугите било заповядано отново да съсипят градината. Подчинените тръгнали да изпълняват заръката на злия си господар, но в момента, в който посегнали към цветята, те изведнъж се превърнали в красиви девойки в чудни одежди. Вдигнали ръцете си те и се завъртели, широките им ръкави се разперили и понеже момичетата били безчет, образувала се вихрушка, която понесла и отвяла злия принц високо в небето. След секунди той паднал на земята и намерил смъртта си. Възхитените слуги, които станали свидетели на случилото се веднага освободила градинаря, който живял дълги години и радвал хората с изкуството и уменията си.

В Китай божурът е символ на богатство, знатност и благополучие. Подарявя се като знак на добри чувства и пожелания.
Съществува поверие, че ако човек се сдобие с богатство и власт, то той задължително трябва да засее в градината си божури.

Легенда за розите и „Българското розово масло”

Римските легенди разказват за произхода на розата и червения й цвят, като ги свързват с богините Диана и Венера.
Диана, богинята на лова и луната, имала жрица на име Розалия. Розалия решила да се омъжи за младежа Семедор и да напусне богинята. Диана, разгневена от неверността на своята жрица, я пронизала със стрела. От изтеклата кръв поникнали храсти с ароматни бели цветове. Те били наречени рози, на името на Розалия.
По-късно розите били оцветени в червено от кръвта на богинята Венера, която се убола на храста, докато бягала от разгневения си съпруг – Марс.
Легенда от Персия пък разказва за произхода на розовото масло. Откриването му станало случайно от принцесата Нур Джихан, която обичала да се къпе в топла розова вода. Веднъж забелязала, че в каналите, по които изтича топлата розова вода, плуват маслени петна. Голямо било нейното учудване, когато, събирайки тези маслени петна, разбрала, че това е натурално розово масло. Силното и трайно миришещо розово масло тя нарекла в чест на своя съпруг - Джихан Гири.

Не бива да забравяме, че един от световноизвестните символи на България е именно прословутото ни розово масло, което скоро може да получи и статут на т.нар. Защитено географско указание в ЕС. Постоянната междуведомствена консултативна комисия по географски означения и храни с традиционно специфичен характер в Министерство на земеделието и храните преди по-малко от месец одобри заявление за регистрацията на Защитено географско указание „Българско розово масло” в Европейския регистър на Защитени географски означения. Това е последният етап от националната процедура, която включва преглед на подадените документи от групата производители, проверки на място при членовете на групата производители, публикуване на заявлението спецификация с цел предоставяне на срок за подаване на евентуални възражения по него...

Черният лебед

“Всички лебеди са бели”...

“Терията за черния лебед” се състои в трудното предричане и контролиране на събитията на световни мащаби и много редки събития, чиято поява е над нормалните очаквания. За разлика от философския проблем, който носи същото име, Теорията за Черния лебед се отнася само до събития, възникващи на и отнасящи се до глобалност, както и историческите последици от подобни събития.

Тази теория е описана от Насим Николас Талеб през 2007 г. в книгата “Черния лебед”, като в книгата той отнася почти всички научни открития и исторически събития към термина си ”черни лебеди”- т.е. недиректни и неочаквани. Някои от неговите примери за ”черен лебед” е интернет, личния компютър, Първата Световна Война и единадесети септември.
Терминът “черен лебед” идва от 17 век, заедно с поговорката, че “Всички лебеди са бели”. В този контекст черния лебед е символ на нещо невъзможно, което няма как да съществува. Откриването на черните лебеди през 18 век в западна Австралия, метаморфозира термина на нещо, което е било изключено да се случи, но все пак е възможно да се случи в изключителни редки случаи и обстоятелства.
Основната идея в книгата на Талеб не е в опита да предскаже някакави събития, а по-скоро да се противопостави на негативните такива с възможността за позитивен изход, базиран на идеята за лимита на човешкото съзнание, което допуска за възможни само събития, които може да предвиди...

Правото да псуваш! ... или Как псуването ти помага за справяне с болката

Доказано е - псуването помага за облекчаване на болката.
Изследването, което е доказало ползата от псувните, е било върху реакциите на болка. Проведено е в Университета в Кийл. Резултатите показали, че онези, които псуват, можели да търпят болка 50% по-дълго от мълчаливците.
Тестовете се провеждали, като доброволците потапяли ръка в ледена вода, като същевременно псували с дума по свой избор. После повтаряли упражнението, но с дума, с която биха описали маса. Оказало се, че доброволците издържали по-дълго с ръка във водата, докато псували.
Причината според учените е в реакцията на организма при стрес, която го подтиква да избере между две възможности - да се бие или да бяга. Това е механизъм, който съществува и при човека, и при животните, и се използва за обяснение на реакцията ни на стреса. Псуването вероятно помага за отключването именно на тази естествена реакция, породена от болка. Ускореният пулс при псуващите според учените означава увеличена агресия, която изтиква болката на заден план. Иначе казано, избираме да се бием, макар и вербално, с болката.
Разбира се, това не оправдава псуването в моменти, в които няма болка...

РазПознай Лъжеца!

Има няколко "неписани" правила, които ни подсказват, че човекът срещу нас лъже... 

1. Когато той повтаря въпроса, който му е зададен, преди да отговори, по-вероятно е отговорът му да е лъжа.

2. Когато хората лъжат, често те гледат твърде втренчено в очите. Също така са доста по-сковани и почти не помръдват цялата горна част на тялото си.

3. Лъжците имат и фалшиви усмивки.

4. Когато хората лъжат, винаги добавят много детайли и обясняват в много големи подробности това, за което искат да излъжат.

5. Краката на лъжците често сочат към изхода.

6. Когато хората лъжат, често поставят някакви обекти като бариера между себе си и човека, когото лъжат.

7. Лъжците често използват фрази като „Истината е, че...” и "Ако трябва да съм честен..."

8. Лъжецът има нужда от време, за да измисли отговора! (Ако те попита „Какъв беше въпросът?“ или започне да увърта, има нужда от време, за да измисли импровизацията си добре).

9. Лъжецът не използва съкращения и кратки форми (Той изговаря целите думи, за да печели време).

10. Лъжецът отговаря често объркано и хаотично

11. Лъжецът най-често пипа ушите и носа си.

12. Лъжецът се усмихва само с ъгълчетата на устата си (този, които казва истината се „усмихва“ и с очи).

13. Лъжецът често използва движението на ръцете и дланите си за по-убедително.

5 НАЧИНА за ИЗГАРЯНЕ на повече КАЛОРИИ

Няколко лесни начина да изгаряме повече калории: 

1. Приемай достатъчно протеини, но не се отказвай и от въглехидратите
Като увеличиш количеството на протеините, които приемаш, бързо и лесно ще ускориш метаболизма си.
Причината – всеки път, когато ядеш нещо с повечко протеини, тялото ти изразходва калории за самото разграждане на протеините.
Въпреки безспорното значение на протеините за здравословното хранене и за трупането на мускули, не трябва да забравяш и за въглехидратите. Ако приемаш твърде малко от тях, това ще забави метаболизма ти и ще намали ефекта от тренировките ти.
Причината – приемът на въглехидрати е свързан с функцията на щитовидната жлеза. Затова недостатъчният прием ще намали нейната ефективност и ще забави процеса на горене на калории.
Разбира се, въглехидратите, които приемаш, трябва да са здравословни, а не да идват от захарни изделия и бял хляб.

2. Използвай всяка възможност, за да се движиш
Можеш да увеличиш допълнително изгарянето на калории, като използваш всяка свободна минута, за да се движиш.
Дългите периоди, прекарани в седнало положение, водят до намаляване на скоростта на метаболизма. Т.е., изразходваш по-малко калории.
Ако работиш на бюро, на всеки един или дори половин час е добре да ставаш за няколко минути, за да се раздвижваш. Това може да звучи като много малко усилие, но то се натрупва и в крайна сметка има ефект.

3. Освен храненето и движението, сънят също е важен
Достатъчното количество сън е много важно условие за правилен метаболизъм. Ако спиш достатъчно, това ще подобри начина, по който тялото ти усвоява въглехидратите, и ще намали вероятността да складираш излишни мазнини.

4. Избери книга пред телевизора
Гледането на телевизия е едно от най-пасивните забавления не само в интелектуално отношение, но и в чисто физическо. Ако вместо това избереш да четеш книга, това не само ще те обогати, но и ще ти помогне да изгориш повече калории. Чисто физиологично погледнато, мозъкът е по-активен, когато четеш, отколкото когато гледаш телевизия, така че четенето на практика означава изгаряне на калории.

5. Добави в менюто си няколко храни-съюзници
Има храни, които също спомагат за изгарянето на повече калории. Такива например са лютите чушки. Те спомагат за изгаряне на повече енергия и за отделяне на повече топлина. По подобен начин действа и червеният пипер.
Зеленият чай е друг твой съюзник. Той е богат на антиоксиданти, които спират вредното действие на свободните радикали. За най-добър ефект върху здравето и добрата форма пий чая без захар, с лимон.