Из Да поговорим за любовта

Казват, че живеещите в Сибир имат много и различни думи: точни, адаптирани и чувствителни, за да кажат "сняг". За да отбележат всеки негов аспект, особеност и качество. Снегът, който очакват, този, който ще завали всеки момент, който пада нежно и леко, този, който наближава, носен от вятъра на Севера, този който е в лоното на нощта или на вечерта, този от миналата седмица, от миналия сезон, този на бащината смърт или на раждането на едно дете.

За тези, които живеят в пустинята думата “пясък” може да бъде изразена с безкрайно много нюанси, за онези, които ловят риба в Индийския океан думите обозначаващи "вода", да я търсят да й говорят, да я пият, да се къпят с нея, да отглеждат растения или да се спускат в нейните дълбини имат многобройни вариации.
В нашия език думата "любов" е дума често използвана за да се обозначат твърде различни чувства: "Обичам жена си, котката…" или "Не обичам твоите родители, но обичам факта, че са те създали и отгледали." Това е една дума "хамелеон", която може да погълне всички нюанси на любовните чувства. Тези на раждащата се любов и дори на предхождащите любовта чувства; когато не знаем все още, че обичаме; тези на заслепяващата любов, на удовлетворяващата, на силната или несбъдната любов; безкрайните измерения на любовта, която е пред своя край, шепотът и дъха на спомените, на любовната носталгия, тези на съжалението или омразата. Да, на омразата също. Когато наранената любов се превърне във враждебност, в огорчение или във вътрешно усещане за разрушителен вятър, способен да унищожи всичко по пътя си.
Ако срещнете тази дума в контекста на една връзка, не се колебайте да я оцените, приемете, да се опитате да я разберете, дори и да рискувате да страдате… Или просто се страхувате…
Но когато обичаме, ние често отричаме, изразяваме любовта си с шептене и песни, поеми и тишина, натоварена с емоции, с различни интонации, с погледи, жестове, с особено внимание. Извайваме я с шушукане, понякога дори и с викове. Съгласуваме я с други думи, с прилагателни, наречия, с други глаголи… Ласкаем я с копнежи, пориви, ентусиазъм. Увеличаваме я със сънища и с фантазии. Понякога утвърждаваме съществуването ѝ дори когато тя тежи толкова много в липсата… Пресъздаваме я дори когато тя се отдалечава… Пораждаме я във време на афективен глад, за да умилостивяваме вече настъпилата зима. Често я залъгваме, утешаваме и умоляваме, когато сме самотни...
Думата "любов" не говори винаги за любов, най-често обозначава очакване, желание, страст, необходимост, разочарование, фрустрация… И все пак, ако срещнете думата "любов" в края на една среща или в една връзка не се колебайте да я "опитомите", да се погрижите за нея, да я защитавате… Тя съдържа безценни мечти и пориви.

Жак Саломе