Темата за Тамплиери,
Масони и изобщо за т.нар. Тайни общества винаги ме е вълнувала. Наскоро
попаднах на интервю с представителя на Тамплиерите в България – Р.Ралчев, което
представя Ордена в различна, лишена от интриги и жълти сензации светлина, а
едновременно с това отговаря и на голяма част от въпросите, които всеки любопитен
по темата, си задава...
Със специални
благодарности към автора на интервюто – Д.Митева, която ми позволи да го
публикувам!
В периода 2002-2004 г. са приети първите рицари
тамплиери в България. Преди това български рицари и дами са членове на Ордена
на рицарите тамплиери на Йерусалим в Австрия, Сърбия, Италия и Германия. В края
на 2004 и началото на 2005 г. са приети няколко групи, по 20-30 рицари и дами,
които се превръщат в предпоставка за създаване на Велик Приорат България през
август 2008 г. Великият Приорат е самостоятелна неделима част от Ордена на
рицарите тамплиери, като само той има правата, а и задълженията да се упражнява
тамплиерството на територията на държавата. Велик Приор на Велик Приорат България
е Румен Ралчев.
Г-н Ралчев, какви са условията за създаването на Велик Приорат на Ордена на рицарите
тамплиери на Йерусалим?
Основно
изискване е преди това приетите вече рицари и дами да са създали минимум четири
командерии - основна структурна единици на Приората.
А под чий надзор са командериите, когато в
държавата все още няма Велик Приорат?
Всяка една
командерия е под менторството на друг Велик Приорат. При нас ментори бяха
Сърбия и Италия. В началото рицарите трябваше да изучат ритуалите и кодекса на
Ордена, след което започнахме да посещаваме всички международни събития на
Ор¬дена в Европа и Америка. Така получихме много ценни съвети за изграждането
на Ордена в България.
Вие сте Велик Приор на Ордена в България. Какви
са отговорностите и задълженията Ви?
Великият
Приор е член на Магистралния съвет, в който членуват всички Велики Приори по
света и те са законотворчески и законо¬дателен орган на Ордена. Имат
отговорността да решават всички проблеми, свързани с работата и развитието на
Ордена в международен план.
Всъщност, как един Приорат се превръща във
Велик?
Неговият
ментор трябва да даде писмено предложение, когато прецени, че е дошъл моментът
за това. След което предстои най-ва¬жното - всички Велики Приори по света
трябва да гласуват еди¬нодушно "за".
Задължително ли е да се постигне 100% съгласие
при гласуването?
Да! Ако
един или двама Велики Приори не са съгласни, има възможност на кандидата да се предпишат
препоръки за коригиране на пропуските и пo-нататъшно развитие. Но, ако трима от
нас гласуват с „не", то държавата-кандидат получава вето, което трудно
може да бъде отменено.
Не е ли прекалено строго?!
Ние сме
като едно голямо семейство, в което не може единият да ти е повече брат, а
другият - по-малко. Целта е не да се създава конфронтация, а единение.
Приемането не е хрумване на един чо¬век според настроението му, а общо решение
и то трябва да бъде единно.
България е станала Велик Приорат само за
няколко години...
Има
държави, които в продължение на 10-12 години не смеят да подадат документи,
защото са наясно, че все още не са стигнали необходимото ниво, че не отговарят
на условията. Затова съм из¬ключително горд, че в рамките на 3 години успяхме
да постигнем нещо, което други не са.
А кои са тези държави?
Португалия,
Бразилия и Аржентина например. Вече много години не могат да изпълнят условията.
Не е толкова лесно - става въпрос за група от хора, като всеки един трябва да
изпълнява задълженията и изискванията на Ордена. Необходимо е да се постигнат
определени нива на позна¬ние, на благотворителност, на положение в обществото и
на при¬знание от него. Но най-важно остава познанието - Магистралният съвет
трябва да бъде напълно сигурен, че си възприел правилно философията. За мен щом
е оцеляла почти хилядолетие тя е универсална. Затова ми се иска да я продължим.
Това беше и един от основните ми мотиви, за да се включа в Ордена.
Кои са водещите цели на Ордена?
Основните
цели на Ордена са: да осигури практикуването на икуменическо християнство; да
насърчава и допринася духовното и морално укрепване на човечеството; да
подпомага християни в беда; да изгражда мостове към други вероизповедания; да извършва
материална, духовна и интелектуална благотворителност; да поддържа контакти и
развива сътрудничество със сродни ордени и организации. Специфична цел на Велик
Приорат България е „Събуждане и възстановяване на християнските добродетели в
българския народ, нали за това сме християнски орден.
Могат ли бъдат решени проблемите, свързани с
етническо на-
прежение?
Разбира се.
Основно това става чрез диалог и разясняване философията на различните
вероизповедания разглеждайки преди всичко тяхната миролюбива същност. Това
намалява съпротивлението и опциите за възникване на напреже¬ние, а когато се
усети, че се заражда такова, трябва да се действа незабавно и решително.
Мирният процес не е приоритет само на една етническа или религиозна група, той
е един за всички.
Бихте ли помогнали на не-християнин?
Да. И много
пъти се е случвало. В навечерието на всяка Нова го¬дина организираме
благотворителен бал и събраните средства даряваме на нуждаещи се. Тази година
подкрепихме дядо Йоан от Нови Хан, който е приютил при себе си около 130 човека
- самотни майки, сираци, бездомни. Голяма част от тях може би не са кръстени, а
други изповядват различна от христичнската религия, но това няма никакво
значение. В продължение на година нуждаещите се в градинката пред
църквата Св. Седмочисленици в София. Всеки петък около 350 човека полу¬чаваха
топла храна. Някои оттях бяха християни, други не. Имаме още много такива
примери.
Защо? Как приема Българската православна църква
Ордена?
В самото
начало определяха Ордена като католическо влияние и трябваше да докажем, че
това е гражданска организация, реги¬стрирана по законите на България, неделима
част от гражданската организа¬ция OSMTH, регистрирана в Швейцария и призната от
ООН. Ние сме граждански, хрис¬тиянски, а не църковен орден. И това е много
съществена разлика.
А правите ли опити за по-ефективно
сътрудничество с нея?
Да.
Миналата година проведохме Първия църковен събор, в Стара Загора, на който
поканихме и църковни служители, за да обсъдим различни теми, включително и за
икуменизма - за съжаление, това все още е мръсна дума за Българската
православна църква. Важно е, че все пак постигнахме диалог с
църквата. На последната благотво-
рителна
мисия, която инициирахме заедно с Червения кръст в помощ на пострадалите в Хаити,
наред с няколко ордена, масонски организации, Лайънс клуб, Зонта клуб
Ротъри и други, за първи път Българската православна църква изпрати свой
представител на светско събитие митрополит - Дометиан, който представляваше
патриарх Максим и ни благослови.
На какви условия трябва да отговаря човек, за
да бъде приет за тамплиер?
За да
станеш член, първо трябва да си наш симпатизант. Получавш възможност да се
запознаеш с Ордена и ако имаш желание, можеш да се включиш в някои от
благотворителните ни акции. Това е моментът, в който трябва да си намериш и
гарант - рицар от някоя командерия, който ще следи развитието ти. Следващата
стъпка е приемането като постулант чрез специален ритуал, който извършва
командерът на командерията и така ставаш нейн член, изпълняваш и се подчи¬няваш
на общия устав и на заповедите на командера. След като мине достатъчно време, в
което гарантът и командерът се уверят, че заслужаваш да бъдеш представен за
издигане в рицарски сан, те пишат писмено предложение до Великия Приор, като се
обосновават какво и как си извършил, колко време членуваш като постулант и т.н.
След като бъде разгледана кандидатурата, се взима решение, което не подлежи на
обсъжадане.
Няма ли риск да приемете или отхвърлите
кандидатура, защото един постулант Ви е по-симпатичен, а друг не?
Тук не
става въпрос за симпатии, а за целесъобразност. За всички целесъобразни и
нецелесъобразни действия на Ордена е отгово¬рен само Великият Приор и той
единствен носи отговорност пред ръководството на международно ниво. Затова
решението е ед¬нолично. Трябва да се прецени дали кандидатът е положил
достатъч¬но усилия, дали носи рицарското в себе си, дали заслужава тази чест да
стане един от нас.
Какви са подбудите на хората, които искат да се
присъединят към Ордена?
Някои идват
по призвание, други - от интерес или корист, трети - просто от любо¬питство. И
аз много внимателно трябва да преценя това. Орденът няма нужда от масовост, има
нужда от доказали качествата си личности – доказани християни.
Много от тамплиерите са хора, наложили се като
лидери в обществото и държавата. Това помага ли?
Едното не
предопределя другото. Орденът има нужда не от богаташи, а от хора с богата
душевност. Хора, които притежават най-ценшото качество да се лишиш от нещо свое
в името да нашравиш нещо добро. Това, че някой има много пари, не означава, че
е с добър християнин, че е добър човек, защото това или го имаш, или го нямаш.
Или си христянин широкоскроен работещзаедно с братята и сестрите от Ордена в
името на нещо взаимно, или си съвършен егоист. Това си личи и винаги може да
бъде разпознато.
Как се действа в такива случаи?
Мое
задължение е да се намеся - започвам внимателно да ги наблюдавам, да разговарям
с тях, за да им подскажа, че са на ръба – аз не следя развитието им, защото са
милионери или известни, а за това, че са рицари.
Случвало ли се е да освободите рицар?
Тези, които
не успяха да се променят, ги освободих. Тамплиерството трябва да се възприема
като цел, а не като средство! Ако дойдеш, за да бъдеш част от тази общност с
мотива да се възползваш от това, че има известни или богати хора сред нас и за
да търсиш връзки, контакти, не си за тук.
Това означава ли, че бизнесът между тамплиери е
забранен?
Не, разбира
се, но не това е водещото в нашите взаимоотношения.
Има ли българи, които участват в световното
ръководство на Ордена?
Да, имаме
представители в отделните комисии, имаме зам. велик генерален секретар, имаме
представител в комитета по номинациите и на¬градите - проф. Овчаров, който
участва и в комитета за гласуване на нобеловата награда за мир. Имаме
представител в комисията по вероизповеданията и в отдела за Връзки с
обществеността, ритуалната комисия и т.н. Има много стойностни български рицари
и дами, оценени на най-високо ниво в Ордена.
Има ли държави, на които България е ментор?
Преди една
година най-големият Велик Приорат, този на САЩ, ни предостьпи менторството за
Русия. Отказаха се в наша полза и това е изключителен жест. А преди месец
получихме и ментор¬ството на Украйна. Така се утвърдихме като Велик Приорат,
който ще работи на Изток, с двете най-големи държави. Това е изключително
признание за нас, разбира се и отговорност. Интересно е да си ментор, защото
всяка една държава си има свойта специфика, правила, история с които трябва да
се съобразяваш.
Как виждате развитието на Приората в Русия?
Вече имаме
приети рицари и дами, предстои ни и прием на го¬ляма група постуланти, които ще
израстнат след време в рицари. Може би след 3-4 години ще имаме Велик Приорат
Русия.
Има ли Орденът на тамплиерите пресечни точки с
политиката?
Орденът на
тамплиерите не е съставен от аполитични личности, точно обратното - и във Велик
Приорат България и в ордена по света има представители на всички партий, което
е наша сила, но не се обсъжда и не се изказваме пряко по политически въпроси.
Можем обаче и то задължително да се изказваме по въпроси, засягащи интересите
на България, Европа, света и всички други въпроси, които се обсъждат в
Организация на обединените нации. Ние сме асоцииран член към ООН, с три
дипломатически представителства Виена, Женева и Ню Йорк. Участваме в повече от
320 делегации по целия свят в защита интересите на човечеството.
Кои са най-разпознаваемите символи на
тамплиерите?
Основни
действащи символи са кръстът и гербът. Орденът има свой герб, който дава
кралското начало само по себе си свързано с миролюбието, тамплиерския кръст и
като завършващ елемент е мотото ни „Non nobis, Domine non nobis, sed nomini tuo
da gloriam” (He нам Господи, не нам, на твоето име дай слава).
Кога и къде се събират тамплиерите?
Най-често
на съборите на командериите, които могат да бъдат отворени или затворени - на
отоворените се допускат и гости, а на затворените се събират само постуланти и
рицари. Има и събори само за рицари, когато трябва да се реши някой много важен
въпрос. Великият Приорат прави своите Конвенти, по традиция пролет и есен.
Тогава се събираме почти всички тамплиери от Българския Велик Приорат. По
традиция пролетните са в град, където имаме командерия, а есенният винаги е в
София. Конвентите също могат да бъдат отворени или затворени, но тъй като често
в дневният им ред има прием на рицари, награждаване на проявили се рицари и
дами и поздравяване и награждаване на рицари, дами и чуждестранни гости,
съпътствани са с изложби, прожекции и т.н. най-често са отворени.
Какъв е ритуалът за встъпване в рицарство?
Това е една
малка алегория на средновековния рицарски ритуал, която съдържа много
философски елементи както в текста, така и в действията с множество препратки
към средновековното рицарство и християнски норми. Обикновено даването на
рицарска степен чрез аколада е съпътствано от малко дарение. Да участващ пряко
в нещо благородно е много силен момент, който си заслужава да се изживее.
Разбира се, имаме и тържествена вечеря, на която дамите си показват красивите
рокли, а ние - смокингите. И това е естествено. Не обичам сиромахомолството,
ние не сме схоластици, ние сме просто активни християни, които се радват от
постигнатото, защото знаем неговата цена. Знаем и как да се забавляваме.
Какви са приоритетите ви за развитие в близко
бъдеще?
Един от
основните и постоянни приоритети е икуменизмът – да спомогнем църквите да
започнат да работят заедно, да се задълбочи диалогът между тях в полза на
християнството. Затова не възприемам отрицателното отношение към икуменизма в
България в частност – Българска православна църква. Защото Европа се обедини,
без да загуби своята самоличност и самобитност. Християнската църква е длъжник
към своето папство.
Да поговорим за историята, полагате много време
и усилия в изследването й.
Като
българи, ние сме длъжни да търсим и да откриваме белите петна в историята ни да
се приближим повече до обективната истина и историческите процеси протекли по
нашите земи. Все още се страхуваме да признаем на ви-сок глас части от нея.
Страх ни е да признаем, че е имало рицари по нашите земи. Да признаем, че от
тук са минавали войски, че сме ги побеждавали, че са ни побеждавали. Това са
исторически факти. Такава е нашата история и тя е славна и поучителна, затова я
изучаваме, изследваме, сравняваме и се гордеем с нея.
Над какво работите в момента?
Сега
изследвам Богомилството и не разбирам защо искаме да скрием, премълчаваме или
да не си спомняме че се е зародило именно тук? Казваме, че
богомилите
били лоши. Може би. Но е факт, че тази ерес се е зародила по нашите земи. И до
ден днешен във Ватикана ни разглеждат като място, средище на ереси. В
съзнанието на българина има дълбоко закодирани езически традиции и ритуали като
например мартениците, прескачането на огъня на Игнажден и т.н. Именно в това се
корени нашето многообразие и красота. Изучаваме и нещо, което също е добро –
Филиповското херцогство, което е съществувало около 100 години през
средновековието и е било малка рицарска държава. Яд ме е, че много скромно
подхождаме към историята си. Казваме, че Калоян е цар, но той е бил признат от
папата за крал. Следователно, има¬ли сме кралство, кралска титла и това е
документирано с папски указ. Сега чрез професор Николай Овчаров подпомагаме
разкопките на Католи¬ческата църква в Търново. Приемат ни скептично, не било
важно, че я е имало. Разбира се, че е важно, защото това всъщност е било
дипломатическо представителство на папата в България, което доказва, че сме
били световен фактор, че с нас наистина са се съобразявали. Когато за първи път
казах пред журналисти, че и ние сме дали нещо на тамплиерите, те се изсмяха. Но
вижте, в древния ритуал на тамплиерите има комка, при католиците няма, а в
православието има. И щом са мина¬вали през нашите земи - през България и
Гърция, е ясно, че са я взели от нас, от православните.
Съжалявал ли сте някога за направения избор?
Никога.
Всяко учение, оцеляло през хилядолетията е носител на философски заряд. Това ще
ни помогне за създаването на една културна надстройка в България, от която
толкова много се нуждаем.
Автор: Д. Митева, 2010.
Повече за Ордена ТУК
Няма коментари:
Публикуване на коментар