10.9.12

Румен Ралчев и Ордена на Рицарите Тамплиери


Темата за Тамплиери, Масони и изобщо за т.нар. Тайни общества винаги ме е вълнувала.  Наскоро попаднах на интервю с представителя на Тамплиерите в България – Р.Ралчев, което представя Ордена в различна, лишена от интриги и жълти сензации светлина, а едновременно с това отговаря и на голяма част от въпросите, които всеки любопитен по темата, си задава... 
Със специални благодарности към автора на интервюто – Д.Митева, която ми позволи да го публикувам!



В периода 2002-2004 г. са приети първите рицари тамплиери в България. Преди това български рицари и дами са членове на Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим в Австрия, Сърбия, Италия и Германия. В края на 2004 и началото на 2005 г. са приети няколко групи, по 20-30 рицари и дами, които се превръщат в предпоставка за създаване на Велик Приорат България през август 2008 г. Великият Приорат е самостоятелна неделима част от Ордена на рицарите тамплиери, като само той има правата, а и задълженията да се упражнява тамплиерството на територията на държавата. Велик Приор на Велик Приорат България е Румен Ралчев.

Г-н Ралчев, какви са условията за създаването на Велик Приорат на Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим?
Основно изискване е преди това приетите вече рицари и дами да са създали минимум четири командерии - основна структурна единици на Приората.
А под чий надзор са командериите, когато в държавата все още няма Велик Приорат?
Всяка една командерия е под менторството на друг Велик Приорат. При нас ментори бяха Сърбия и Италия. В началото рицарите трябваше да изучат ритуалите и кодекса на Ордена, след което започнахме да посещаваме всички международни събития на Ор¬дена в Европа и Америка. Така получихме много ценни съвети за изграждането на Ордена в България.
Вие сте Велик Приор на Ордена в България. Какви са отговорностите и задълженията Ви?
Великият Приор е член на Магистралния съвет, в който членуват всички Велики Приори по света и те са законотворчески и законо¬дателен орган на Ордена. Имат отговорността да решават всички проблеми, свързани с работата и развитието на Ордена в международен план.
Всъщност, как един Приорат се превръща във Велик?
Неговият ментор трябва да даде писмено предложение, когато прецени, че е дошъл моментът за това. След което предстои най-ва¬жното - всички Велики Приори по света трябва да гласуват еди¬нодушно "за".
Задължително ли е да се постигне 100% съгласие при гласуването?
Да! Ако един или двама Велики Приори не са съгласни, има възможност на кандидата да се предпишат препоръки за коригиране на пропуските и пo-нататъшно развитие. Но, ако трима от нас гласуват с „не", то държавата-кандидат получава вето, което трудно може да бъде отменено.
Не е ли прекалено строго?!
Ние сме като едно голямо семейство, в което не може единият да ти е повече брат, а другият - по-малко. Целта е не да се създава конфронтация, а единение. Приемането не е хрумване на един чо¬век според настроението му, а общо решение и то трябва да бъде единно.
България е станала Велик Приорат само за няколко години...
Има държави, които в продължение на 10-12 години не смеят да подадат документи, защото са наясно, че все още не са стигнали необходимото ниво, че не отговарят на условията. Затова съм из¬ключително горд, че в рамките на 3 години успяхме да постигнем нещо, което други не са.
А кои са тези държави?
Португалия, Бразилия и Аржентина например. Вече много години не могат да изпълнят условията. Не е толкова лесно - става въпрос за група от хора, като всеки един трябва да изпълнява задълженията и изискванията на Ордена. Необходимо е да се постигнат определени нива на позна¬ние, на благотворителност, на положение в обществото и на при¬знание от него. Но най-важно остава познанието - Магистралният съвет трябва да бъде напълно сигурен, че си възприел правилно философията. За мен щом е оцеляла почти хилядолетие тя е универсална. Затова ми се иска да я продължим. Това беше и един от основните ми мотиви, за да се включа в Ордена.
Кои са водещите цели на Ордена?
Основните цели на Ордена са: да осигури практикуването на икуменическо християнство; да насърчава и допринася духовното и морално укрепване на човечеството; да подпомага християни в беда; да изгражда мостове към други вероизповедания; да извършва материална, духовна и интелектуална благотворителност; да поддържа контакти и развива сътрудничество със сродни ордени и организации. Специфична цел на Велик Приорат България е „Събуждане и възстановяване на християнските добродетели в българския народ, нали за това сме християнски орден.
Могат ли бъдат решени проблемите, свързани с етническо на-
прежение?
Разбира се. Основно това става чрез диалог и разясняване философията на различните вероизповедания разглеждайки преди всичко тяхната миролюбива същност. Това намалява съпротивлението и опциите за възникване на напреже¬ние, а когато се усети, че се заражда такова, трябва да се действа незабавно и решително. Мирният процес не е приоритет само на една етническа или религиозна група, той е един за всички.
Бихте ли помогнали на не-християнин?
Да. И много пъти се е случвало. В навечерието на всяка Нова го¬дина организираме благотворителен бал и събраните средства даряваме на нуждаещи се. Тази година подкрепихме дядо Йоан от Нови Хан, който е приютил при себе си около 130 човека - самотни майки, сираци, бездомни. Голяма част от тях може би не са кръстени, а други изповядват различна от христичнската религия, но това няма никакво значение. В продължение на година нуждаещите се в градинката пред църквата Св. Седмочисленици в София. Всеки петък около 350 човека полу¬чаваха топла храна. Някои оттях бяха християни, други не. Имаме още много такива примери.
Защо? Как приема Българската православна църква Ордена?
В самото начало определяха Ордена като католическо влияние и трябваше да докажем, че това е гражданска организация, реги¬стрирана по законите на България, неделима част от гражданската организа¬ция OSMTH, регистрирана в Швейцария и призната от ООН. Ние сме граждански, хрис¬тиянски, а не църковен орден. И това е много съществена разлика.
А правите ли опити за по-ефективно сътрудничество с нея?
Да. Миналата година проведохме Първия църковен събор, в Стара Загора, на който поканихме и църковни служители, за да обсъдим различни теми, включително и за икуменизма - за съжаление, това все още е мръсна дума за Българската православна църква. Важно е, че все пак постигнахме диалог с църквата. На последната благотво-
рителна мисия, която инициирахме заедно с Червения кръст в помощ на пострадалите в Хаити, наред с няколко ордена, масонски организации, Лайънс клуб, Зонта клуб Ротъри и други, за първи път Българската православна църква изпрати свой представител на светско събитие митрополит - Дометиан, който представляваше патриарх Максим и ни благослови.
На какви условия трябва да отговаря човек, за да бъде приет за тамплиер?  
За да станеш член, първо трябва да си наш симпатизант. Получавш възможност да се запознаеш с Ордена и ако имаш желание, можеш да се включиш в някои от благотворителните ни акции. Това е моментът, в който трябва да си намериш и гарант - рицар от някоя командерия, който ще следи развитието ти. Следващата стъпка е приемането като постулант чрез специален ритуал, който извършва командерът на командерията и така ставаш нейн член, изпълняваш и се подчи¬няваш на общия устав и на заповедите на командера. След като мине достатъчно време, в което гарантът и командерът се уверят, че заслужаваш да бъдеш представен за издигане в рицарски сан, те пишат писмено предложение до Великия Приор, като се обосновават какво и как си извършил, колко време членуваш като постулант и т.н. След като бъде разгледана кандидатурата, се взима решение, което не подлежи на обсъжадане.
Няма ли риск да приемете или отхвърлите кандидатура, защото един постулант Ви е по-симпатичен, а друг не?
Тук не става въпрос за симпатии, а за целесъобразност. За всички целесъобразни и нецелесъобразни действия на Ордена е отгово¬рен само Великият Приор и той единствен носи отговорност пред ръководството на международно ниво. Затова решението е ед¬нолично. Трябва да се прецени дали кандидатът е положил достатъч¬но усилия, дали носи рицарското в себе си, дали заслужава тази чест да стане един от нас.
Какви са подбудите на хората, които искат да се присъединят към Ордена?
Някои идват по призвание, други - от интерес или корист, трети - просто от любо¬питство. И аз много внимателно трябва да преценя това. Орденът няма нужда от масовост, има нужда от доказали качествата си личности – доказани християни.
Много от тамплиерите са хора, наложили се като лидери в обществото и държавата. Това помага ли?
Едното не предопределя другото. Орденът има нужда не от богаташи, а от хора с богата душевност. Хора, които притежават най-ценшото качество да се лишиш от нещо свое в името да нашравиш нещо добро. Това, че някой има много пари, не означава, че е с добър християнин, че е добър човек, защото това или го имаш, или го нямаш. Или си христянин широкоскроен работещзаедно с братята и сестрите от Ордена в името на нещо взаимно, или си съвършен егоист. Това си личи и винаги може да бъде разпознато.
Как се действа в такива случаи?
Мое задължение е да се намеся - започвам внимателно да ги наблюдавам, да разговарям с тях, за да им подскажа, че са на ръба – аз не следя развитието им, защото са милионери или известни, а за това, че са рицари.
Случвало ли се е да освободите рицар?
Тези, които не успяха да се променят, ги освободих. Тамплиерството трябва да се възприема като цел, а не като средство! Ако дойдеш, за да бъдеш част от тази общност с мотива да се възползваш от това, че има известни или богати хора сред нас и за да търсиш връзки, контакти, не си за тук.
Това означава ли, че бизнесът между тамплиери е забранен?
Не, разбира се, но не това е водещото в нашите взаимоотношения.
Има ли българи, които участват в световното ръководство на Ордена?
Да, имаме представители в отделните комисии, имаме зам. велик генерален секретар, имаме представител в комитета по номинациите и на¬градите - проф. Овчаров, който участва и в комитета за гласуване на нобеловата награда за мир. Имаме представител в комисията по вероизповеданията и в отдела за Връзки с обществеността, ритуалната комисия и т.н. Има много стойностни български рицари и дами, оценени на най-високо ниво в Ордена.
Има ли държави, на които България е ментор?
Преди една година най-големият Велик Приорат, този на САЩ, ни предостьпи менторството за Русия. Отказаха се в наша полза и това е изключителен жест. А преди месец получихме и ментор¬ството на Украйна. Така се утвърдихме като Велик Приорат, който ще работи на Изток, с двете най-големи държави. Това е изключително признание за нас, разбира се и отговорност. Интересно е да си ментор, защото всяка една държава си има свойта специфика, правила, история с които трябва да се съобразяваш.
Как виждате развитието на Приората в Русия?
Вече имаме приети рицари и дами, предстои ни и прием на го¬ляма група постуланти, които ще израстнат след време в рицари. Може би след 3-4 години ще имаме Велик Приорат Русия.
Има ли Орденът на тамплиерите пресечни точки с политиката?
Орденът на тамплиерите не е съставен от аполитични личности, точно обратното - и във Велик Приорат България и в ордена по света има представители на всички партий, което е наша сила, но не се обсъжда и не се изказваме пряко по политически въпроси. Можем обаче и то задължително да се изказваме по въпроси, засягащи интересите на България, Европа, света и всички други въпроси, които се обсъждат в Организация на обединените нации. Ние сме асоцииран член към ООН, с три дипломатически представителства Виена, Женева и Ню Йорк. Участваме в повече от 320 делегации по целия свят в защита интересите на човечеството.
Кои са най-разпознаваемите символи на тамплиерите?
Основни действащи символи са кръстът и гербът. Орденът има свой герб, който дава кралското начало само по себе си свързано с миролюбието, тамплиерския кръст и като завършващ елемент е мотото ни „Non nobis, Domine non nobis, sed nomini tuo da gloriam” (He нам Господи, не нам, на твоето име дай слава).
Кога и къде се събират тамплиерите?
Най-често на съборите на командериите, които могат да бъдат отворени или затворени - на отоворените се допускат и гости, а на затворените се събират само постуланти и рицари. Има и събори само за рицари, когато трябва да се реши някой много важен въпрос. Великият Приорат прави своите Конвенти, по традиция пролет и есен. Тогава се събираме почти всички тамплиери от Българския Велик Приорат. По традиция пролетните са в град, където имаме командерия, а есенният винаги е в София. Конвентите също могат да бъдат отворени или затворени, но тъй като често в дневният им ред има прием на рицари, награждаване на проявили се рицари и дами и поздравяване и награждаване на рицари, дами и чуждестранни гости, съпътствани са с изложби, прожекции и т.н. най-често са отворени.
Какъв е ритуалът за встъпване в рицарство?
Това е една малка алегория на средновековния рицарски ритуал, която съдържа много философски елементи както в текста, така и в действията с множество препратки към средновековното рицарство и християнски норми. Обикновено даването на рицарска степен чрез аколада е съпътствано от малко дарение. Да участващ пряко в нещо благородно е много силен момент, който си заслужава да се изживее. Разбира се, имаме и тържествена вечеря, на която дамите си показват красивите рокли, а ние - смокингите. И това е естествено. Не обичам сиромахомолството, ние не сме схоластици, ние сме просто активни християни, които се радват от постигнатото, защото знаем неговата цена. Знаем и как да се забавляваме.
Какви са приоритетите ви за развитие в близко бъдеще?
Един от основните и постоянни приоритети е икуменизмът – да спомогнем църквите да започнат да работят заедно, да се задълбочи диалогът между тях в полза на християнството. Затова не възприемам отрицателното отношение към икуменизма в България в частност – Българска православна църква. Защото Европа се обедини, без да загуби своята самоличност и самобитност. Християнската църква е длъжник към своето папство.
Да поговорим за историята, полагате много време и усилия в изследването й.
Като българи, ние сме длъжни да търсим и да откриваме белите петна в историята ни да се приближим повече до обективната истина и историческите процеси протекли по нашите земи. Все още се страхуваме да признаем на ви-сок глас части от нея. Страх ни е да признаем, че е имало рицари по нашите земи. Да признаем, че от тук са минавали войски, че сме ги побеждавали, че са ни побеждавали. Това са исторически факти. Такава е нашата история и тя е славна и поучителна, затова я изучаваме, изследваме, сравняваме и се гордеем с нея.
Над какво работите в момента?
Сега изследвам Богомилството и не разбирам защо искаме да скрием, премълчаваме или да не си спомняме че се е зародило именно тук? Казваме, че
богомилите били лоши. Може би. Но е факт, че тази ерес се е зародила по нашите земи. И до ден днешен във Ватикана ни разглеждат като място, средище на ереси. В съзнанието на българина има дълбоко закодирани езически традиции и ритуали като например мартениците, прескачането на огъня на Игнажден и т.н. Именно в това се корени нашето многообразие и красота. Изучаваме и нещо, което също е добро – Филиповското херцогство, което е съществувало около 100 години през средновековието и е било малка рицарска държава. Яд ме е, че много скромно подхождаме към историята си. Казваме, че Калоян е цар, но той е бил признат от папата за крал. Следователно, има¬ли сме кралство, кралска титла и това е документирано с папски указ. Сега чрез професор Николай Овчаров подпомагаме разкопките на Католи¬ческата църква в Търново. Приемат ни скептично, не било важно, че я е имало. Разбира се, че е важно, защото това всъщност е било дипломатическо представителство на папата в България, което доказва, че сме били световен фактор, че с нас наистина са се съобразявали. Когато за първи път казах пред журналисти, че и ние сме дали нещо на тамплиерите, те се изсмяха. Но вижте, в древния ритуал на тамплиерите има комка, при католиците няма, а в православието има. И щом са мина¬вали през нашите земи - през България и Гърция, е ясно, че са я взели от нас, от православните.
Съжалявал ли сте някога за направения избор?
Никога. Всяко учение, оцеляло през хилядолетията е носител на философски заряд. Това ще ни помогне за създаването на една културна надстройка в България, от която толкова много се нуждаем.

Автор: Д. Митева, 2010.

Повече за Ордена ТУК


Няма коментари:

Публикуване на коментар