Случайно забелязах те в тълпата
от безсрамно блудстващи души.
Усмихна се и продължи нататък,
но в мен остави палещи очи.
Като дете несправедливо обвинено
бунтувах се, не бях те преживял.
Оглеждах се за теб опиянено -
дори не бях със теб се запознал ...
А погледът ми търсеше приятел -
душа, в която бях се припознал.
Безкрайно тъжен продължих нататък,
че вечно ще те търся осъзнал.
Автор: Камен Илиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар