Джаспър Джонс е
роден в Аугуста, Джорджия през 1930 г. Започва да рисува едва тригодишен. От
рано подхранва интереса си към изкуство и поезия, учейки в университета в Южна
Каролина, след това за кратко посещава училище за дизайн -Парсънс в Ню Йорк.
Първата зряла
работа на Джаспър Джонс е „Флагът” (1954-55 г.), изработен старателно в
техниките енкаустика и колаж с вестници. Веднага след тази работа, Джаспър
Джонс започва сериите с цифри и мишени, отново в сложната техника енкаустика.
За художника те са неутрални деперсонализирани, външни елементи, които
представят обективно света, без естетическо наслагване вътре в тях самите...„Картините с мишени и
числа ми дават възможност да се чувствам отстранен от самите работи, неутрален
спрямо тях, въвлечен в правенето им, но не и в оценяването им.”
Джаспър Джонс бива
открит като автор и художник от галериста Лео Кастели, който случайно посетил
ателието на Робърт Раушенбърг, близък приятел на Джонс. Кастели организира и първата му самостоятелна
изложба през 1958 г., знакова за Джонс и по друга причина. Галерия „Кастели” е посетена от тогавашния
директор на МОМА , Ню Йорк, който изкупува за Музея четири работи на Джонс. С
експозицията и съпътстващата я критика, Джонс веднага е провъзгласен за една от
водещите фигури в новото американско изкуство, който бележи края на доминиращия
абстрактен експресионизъм. Подкрепен и вдъхновен от приятелството си с
Раушенбърг и хореографа Мерс Кънингам, и силно привлечен от деструктивното наследство
на Марсел Дюшамп, Джоунс бива световно разпознат като родоначалник на поп арта
и минималистичното изкуство на 60-те години.
Характерните за
Джоунс подчертано плоски изображения (като във „Флага” например) и систематичните
повторения на образи, които използва в работите си, повлияват всички
художествени школи на новата живопис, скулптура и концептуално изкуство.
Работата на Джаспър
Джонс не принадлежи към никоя стилистически изяснена концепция, нито може да
бъде включена към групова принадлежност. Неговият стил се изразява в смесване и
редуване на прозаично-конкретни буквени
знаци и живописна абстракция. Картините му носят енигматично настроение,
меланхоличност.
През 60-те години
той прави и малки, но въздействащи скулптури на предмети от ежедневието като
бирени кенове, електрически крушки, фенери и др. Към края на десетилетието си
печели репутация на майстор в графиката.
От 1982 г. работата
на Джаспър Джонс се променя напълно. Той започва да създава серии от реалистични произведения, които съчетават нарисувани и
копирани сюжети от предишните му периоди и от различни източници в историята на
изкуството - от графиките на Барнет Нюман до Олтара в Изенхайм, изработен от Матиас
Грюневалд през 1505 - 1516. Засилва се автобиографичният елемент в работите му.
По същото време той започва да развива нов мотив – правоъгълни
лица с деформирани черти, свързани с
изкуството на Пабло Пикасо. В края на 80-те години Джонс се концентрира върху
обекти от детството и спомените си, често експлоатиращи като основа мотиви от
ранните му работи, смесени с призрачно вплетени галактики и съзвездия.
По настоящем
Джаспър Джонс живее в Кънектикът, близо до Ню Йорк и остров Сейнт Мартин.
На 15-ти февруари
2011 г. художникът получи „Президентски медал за свобода” от Барак Обама като
по този начин стана първия удоостоен с медала след Александър Калдер през 1977.
Наградени с Президенския медал са още художници - Андрю Уайът- 1963 и Джорджия О'Кийфи - 1977г.
ОтговорИзтриване