Доналд Сълтън (р.1951) - Различен или не?!

Доналд Сълтън (р.1951)

Доналд Сълтън е роден през 1951г. в Ашвил, Северна Каролина. През 1970-те години той се мести в Ню Йорк и се свързва изцяло с пулса на арт живота там. Изкуството на Сълтън е обширно и обхваща търсения в областта на живописта, графиката и скулптурата. Художникът става популярен главно с натюрмортите си, които имат подчертано абстракно звучене. То идва от необичайно големите мащаби на съставните елементи в композицията – цветя, плодове и други обекти. Съществена особеност на творбите му е силния цветови контраст. 

Днес неговите платна и графики са част от постоянните колекции на музеи като МоМА, Тейт Модерн (Лондон), П. Гугенхайм и др.  

    

 

Робърт Марс (р.1969)

Робърт Марс е хитов американски поп арт художник, който се радва на голям успех в Щатите и на международно ниво. Изкуството му е представено в галерии по целия свят - Токио, Мюнхен, Портланд, Ню Йорк, Сиатъл, Лос Анжелис, Аспен, Ванкувър, Мелбърн, Бостън, Лондон и Атланта.

Голямо вдъхновение за Марс е епохата на 50-те и 60-те години на 20 век.
Сам определя художествените си търсения като хроника на американската история, опит да улови независимата естетика на Америка от златната идеологизирана ера на растеж и оптимизъм, заменена с хомогенизирана корпоративна култура и стандартизирани градски пейзажи.  

В картините си използва смесена техника от колаж и  напластяване на боите, с  подчертан черен рисунък на изображенията. Изследва и експериментира с налагането на слоеве и състаряването им - ефектът, който времето и външните условия придават на обектите, но постигнат по-бързо.  Стари пътнически карти, броеве на списания от 60-те като Look, Life, Playboy, Time, Motor Trend и жълти вестници са материалите, които най-често използва, а колекционирането на изображения и проучването са неотменна част от процеса по създаване на всяко едно произведение.

Знаците на рекламната индустрия, големите лимузини, специфичната архитектура, дизайн и типография, крайпътните мотели по междущатските магистрали са доминиращи образи в колажите му, отражение на  уникалната идентичност на недалечното минало.

“Звездните” икони и легендарни образи на Америка в картините на Марс будят чести сравнения с идеолози на поп арта като  Робърт Раушенбърг и Анди Уорхол.

Робърт Марс се занимава с изкуство през целия си живот. Създава първите си колажи на 7 годишна възраст и оттогава досега прилага тази техника в работата си. Окончателно дефинира собствения  си стил през 2001 година. 

Робърт Марс завършва графичен дизайн и илюстрация в Parsons School of Design, Ню Йорк - арт училището на знаменити артисти и дизайнери като  Marc Jacobs, Dean и Dan Caten, Norman Rockwell, Donna Karan, Jane Frank, William Gropper, Tom Ford.

Той израства и е повлиян от скейборд и стрийт субкултурата от началото на 80-те и по-късно трансформира този интерес в професионалната си работа като дизайнер и арт директор на ърбън артикули за глобални брандове – Element, Zoo York,  Аdidas и Old Navy. Никога не изоставя страстта си към рисуването и през годините успява да изгради две паралелни творчески идентичности в областта на дизайна, както и в арт проектите си.

Влияние върху творческото му офромяне имат творци като Jeff Schaller, Melody Postma, Randall Reid, Kareem Rizk, Brandon McLean, Twist, Grotesk, Christian Acker, Thomas Campbell, Robert Rauschenberg, Richard Diebenkorn, Richard Misrach, Dalek, Dave Kinsey, Jane Maxwell.

Уилям де Кунинг: Модерният артист

 (1904 – 1997)

Уилям де Кунинг е сред най-активните и силни представители на американския абстрактен експресионизъм. Холандец по произход, той емигрира в САЩ през 20-те години и се свързва с представителите на водещия по това време Federal Art Project. Контактът с автори като Джаксън Полък и Франц Клайн през 40-те години вдъхновява търсенията му в посока на абстрактната форма. Малко по-късно се появяват и неговите прословути композиции с женски фигури. В тези образи по особен начин се преплита фигуративното и абстрактното. В по-късния си творчески период Де Кунинг се обръща и към скулптурата, където отново пресъздава женски образи в бронз. 

В последните 10-15 години стойността и търсенето на оригинали на Уилям де Кунинг нараства главоломно. През 2006г. неговата „Жена III” застава на второ място в класацията за най-скъпо продадена картина със своите 137,5 млн.щ.д.

Джим Дайн: Американецът Авангардист

Джим Дайн е роден 1935 г. в Синсинати, Охайо, където получава и бакълавърската си степен в сферата на изящните изкуства през 1957 г.

Име в изкуството той печели първо със създаването и участието си в хепънинги заедно с Алън Капроу, Олденбърг и музиканта Джон Кейдж. Тези хепънинги представлявали хаотични пърформанси, които се противопоставяли на меланхоличното настроение на експресионизма в Ню Йорк. Освен с това движение в изкуството, Джим Дайн е свързан и с поп арта, както и с нео-дада. Голямата му креативност му позволява да създаде артефакти в доста различни жанрове, теми и техники.

През 1962 г. Джим Дайн участва в исторически важна за развитието на изкуството изложба заедно с Анди Уорхол, Рой Лихтенщайн, Едуард Руша и др. Изложбата се нарича „Нова живопис, съставена от ежедневни предмети” / New Painting of common objects/. Организирана е от куратора  Валтер Хобс и се състои в Нортън Саймън мюзиъм. Експозицията има голям успех и е обявена за първата поп арт изложба в историята.

През 1966 г. Дайн излага в известната галерия на Робърт Фрейзър в Лондон, промотирала доста художници като Ричард Хамилтън, Едуардо Паолоци,  Анди Уорхол и други. Двадесет творби на Дайн обаче били обявени от полицията за „непристойни” и Фрейзър бил сезиран. От 1967 до 1971г.  Джим Дайн живее в Лондон. Връщайки се в Америка  (1971 до 1980 година), той се фокусира върху рисунки. От 80-та година нататък скулптурата преобладава в творчеството му. Един от най-известните скулптурни проекти на Дайн е 9 метрова бронзова  статуя на  Пинокио от 2008 г. Няколко години той работи и върху нова версия на книгата със собствени илюстрации. На тези тема създава и редица по-малки дървени скулптури и рисунки.  Това, което привлича и удивлява Джим Дайн в Пинокио е „ идеята за говорещо парче дърво, което се превръща в момче! Това само по себе си е като матафора на изкуство и е основен пример за алхимична трансформация.”

Дайн с охота и желание се обръща към широко поле от образи, много от тях произлизащи от намерени обекти и популярната или консуматорска култура. Като например ежедневните инструменти в бита, които имат автобиографичен характер и изображенията на сърца. Повторението е характерен мотив за поп арта, но Дайн  се опитва да се противопостави  чрез придаването на  емоционалност и лично отношение на  често използвани и деперсонализирани обекти. Сърцата в работите му, полихромни или чернобели, единични или многобройни, символизират присъствието на неговата съпруга Нанси в живота му и любовта към нея.  

 

В живописта, графиките, рисунките, скулптурите и колажите си Джим  Дайн комбинира различни техники с ръчно изписани текстове и поставя реални ежедневни обекти, противопоставяйки ги на неидентифициран фон.  Обектите му са и лични, и добре познати, и поетични, еротични, отразяващи неговото усещане за живота.

   

Робърт Лонго: Men in the Cities...

 Робърт Лонго е американски художник и скулптор. Роден в Ню Йорк, от ранна детска възраст той проявява жив интерес към изкуството и масмедиите – кино, телевизия, списания, комикси. Това влечение става определящо за оформянето на индивидуалния му стил и почерк. 

Известно време Лонго учи скулптура в Италия, след което се завръща окончателно в САЩ и се отдава на разнообразни творчески изяви – свири в банда, рисува, прави филми.

По-сериозната му поява на американската арт сцена е свързана с изготвената през 70-те и 80-те години серия „Men in cities” от няколко черно-бели портрета на костюмирани мъже в изкривени, почти агонизиращи пози.

Неговите творби са изградени с ясни, насечени форми и създават зрително усещане за абсолютна триизмерност. Ефектът е постигнат чрез първоначална проекция на фотографски образ върху листа и допълнителна прецизна ръчна обработка с графит.

Наситената интензивност на движенията предизвиква зрителя да наблюдава образите, сменяйки гледните точки.

Творбите на Робърт Лонго са представяни в много световни музеи и галерии в Австрия, Франция, Германия, САЩ,  Япония и др.  

Джаспър Джонс: „Вече е нещо голямо да се вижда ясно, защото ние не виждаме нищо ясно.“

 

Джаспър Джонс е роден в Аугуста, Джорджия през 1930 г. Започва да рисува едва тригодишен. От рано подхранва интереса си към изкуство и поезия, учейки в университета в Южна Каролина, след това за кратко посещава училище за дизайн -Парсънс в Ню Йорк.

Първата зряла работа на Джаспър Джонс е „Флагът” (1954-55 г.), изработен старателно в техниките енкаустика и колаж с вестници. Веднага след тази работа, Джаспър Джонс започва сериите с цифри и мишени, отново в сложната техника енкаустика. За художника те са неутрални деперсонализирани, външни елементи, които представят обективно света, без естетическо наслагване  вътре в тях самите...„Картините с мишени и числа ми дават възможност да се чувствам отстранен от самите работи, неутрален спрямо тях, въвлечен в правенето им, но не и в оценяването им.”

Джаспър Джонс бива открит като автор и художник от галериста Лео Кастели, който случайно посетил ателието на Робърт Раушенбърг, близък приятел на  Джонс. Кастели организира и първата му самостоятелна изложба през 1958 г., знакова за Джонс и по друга причина.  Галерия „Кастели” е посетена от тогавашния директор на МОМА , Ню Йорк, който изкупува за Музея четири работи на Джонс. С експозицията и съпътстващата я критика, Джонс веднага е провъзгласен за една от водещите фигури в новото американско изкуство, който бележи края на доминиращия абстрактен експресионизъм. Подкрепен и вдъхновен от приятелството си с Раушенбърг и  хореографа Мерс Кънингам,  и силно привлечен от деструктивното наследство на Марсел Дюшамп, Джоунс бива световно разпознат като родоначалник на поп арта и минималистичното изкуство на 60-те години.

Характерните за Джоунс подчертано плоски изображения (като във „Флага” например) и систематичните повторения на образи, които използва в работите си, повлияват всички художествени школи на новата живопис, скулптура и концептуално изкуство.

Работата на Джаспър Джонс не принадлежи към никоя стилистически изяснена концепция, нито може да бъде включена към групова принадлежност. Неговият стил се изразява в смесване и редуване  на прозаично-конкретни буквени знаци и живописна абстракция. Картините му носят енигматично настроение, меланхоличност.

През 60-те години той прави и малки, но въздействащи скулптури на предмети от ежедневието като бирени кенове, електрически крушки, фенери и др. Към края на десетилетието си печели репутация на майстор в графиката.

От 1982 г. работата на Джаспър Джонс се променя напълно. Той започва да създава серии от реалистични  произведения, които съчетават нарисувани и копирани сюжети от предишните му периоди и от различни източници в историята на изкуството -  от графиките на  Барнет Нюман до  Олтара в Изенхайм, изработен от Матиас Грюневалд през 1505 - 1516. Засилва се автобиографичният елемент в работите му.  По същото време той  започва да развива нов мотив – правоъгълни лица с деформирани  черти, свързани с изкуството на Пабло Пикасо. В края на 80-те години Джонс се концентрира върху обекти от детството и спомените си, често експлоатиращи като основа мотиви от ранните му работи, смесени с призрачно вплетени галактики и съзвездия.

По настоящем Джаспър Джонс живее в Кънектикът, близо до Ню Йорк и остров Сейнт Мартин.

На 15-ти февруари 2011 г. художникът получи „Президентски медал за свобода” от Барак Обама като по този начин стана първия удоостоен с медала след Александър Калдер през 1977.

Анди Уорхол: "В бъдеще, всеки ще бъде известен за 15 минути."

Името на Анди Уорхол днес е синоним на поп арт. Без съмнение един от най-популярните и влиятелни артисти от втората половина на XXв., Уорхол достига прозвище на легенда още преди ранната си и неочаквана смърт през 1987.

Роден е на 6 август 1928 година в Питсбърг, Пенсилвания. През 1949 година се мести в Ню Йорк и започва успешна кариера като илюстратор в списание и в областта на рекламата. Уорхол става известен с ексцентричните си мастилени рисунки в небрежен стил и на петна, представляващи обувки. Търсенията му се въртят около общата представа за американската култура. Той рисува пари, доларови знаци, храна, женски обувки, известни личности (Елвис, Мерилин, Лайза Минели, Лиз Тейлър и др.). За него тези предмети и хора олицетворяват американските културни ценности.

Уорхол използва популярни образи и методи за визуализиране на американската идентичност през 20-ти век. Този нов поглед върху американската култура стои в основата на поп арт движението. По отношение на техническото изпълнение, художникът започва да използва широките и комерсиални възможности на  silk-screen, за да пресъздаде своите любими икони и символи на американската култура, които взима директно от масмедиите – телевизия, кино, реклами, фотожурналистика.

През 1960-те години той създава „Фабриката” (Юниън Скуеър, Ню Йорк), превърнала се в център за продукция на графика, скулптура и кино, а също така и средище на артистичната и скандална бохема на Ню Йорк от 60-те години. На организираните там партита, минаващи под знака на алкохол, дрога и безразборен секс, се появяват звезди от ранга на Мик Джагър, Марта Грeaм и Труман Капоти.

През 70-те години той се фокусира върху серии портрети, сред които: Maos, Skulls, Hammer and Sickles, Torsos. През 80-те години дейността му се разпростира до създаване на ТВ шоу продукции и съвместни проекти с млади артисти, сред които Кийт Харинг, Баскиа и Франческо Клементе.

Днес неговите платна, графики, видеоарт се намират в най-престижните световни музеи и галерии, а търсенето и предлагането им сред колекционерите е по-силно от всякога. За последните 20 години Анди Уорхол е на второ място в класацията за най-активно и скъпо продаван автор от XXв. след Пикасо.