Легенди за Момината сълза

Една стара руска легенда разказва за момините сълзи, които се появили от сълзите на водната княгиня Волхова. Тя пламенно обикнала храбрия гуслар Садко, но когато научила за горещата му любов към Любава, излязла на брега, за да послуша за последен път чудесните песни на своя любим. Вървяла по брега, но го търсила напразно, дълго блуждала по поля, по блата и гори, вслушвайки се в звуците на нощта. Накрая сред стройните брези Волхова забелязала два силуета на лунната светлина. Това били Садко и Любава. Безмълвна, с наранено сърце, гордата княгиня се обърнала и тръгнала съкрушена от любовната мъка, за да се скрие в своето студено царство. И само луната видяла как от прекрасните й сини очи се ронели бисерни сълзи. Те падали в меката трева, превръщайки се в бели цветя... Именно тогава се появили момините сълзи - символ на красотата, на любовта и на чистото и нежно моминско сърце.

В Англия друга легенда разказва, че момините сълзи растат в гората на онова място, където приказният Леонард е победил дракона. Три дни и три нощи се борил Леонард със страшния дракон, а на четвъртия ден ужасното чудовище изчезнало в гъстата гора, за да не се появи никога  повече. А на мястото, където по земята паднали капки от свещената кръв на Леонард, израснали след време момини сълзи и техните чисти камбанки разнасяли победния химн.

Според немска легенда ако Бялата Дева се яви на някого в пълнолунна нощ с букет момини сълзи, със сигурност ще му покаже къде се намира голямо скрито съкровище.

От XVII век французите отбелязват Празника на Момините сълзи. Всяка година, в първата неделя на месец май младите отивали в гората за момини сълзи, после с тях украсявали стаите, первазите на прозорците, забождали букетчета върху дрехата си, а след това започвало пиршество и танци. Юношите, поканвайки девойките на танц им подавали букетче момини сълзи. И ако девойката приеме поканата, тя подарява на младежа своето букетче и понякога този скромен подарък ги съединявал за цял живот: давайки съгласието си за брак, момичето се закичвало с букетчето момини сълзи от своя любим. От този момент се смятало, че двамата са сгодени. Ако отклонява предложението - тя го хвърляла на земята.

Според древните римляни пък, момините сълзи са капчици от ароматната пот на богинята на лова Диана, паднали в тревата, когато тя бягала от влюбения в нея Фаван.