Една идея обич

Живея на ръба на чудесата.
(И все на пръсти пазя равновесие.)
Намирам се. Изгубвам се. Познато е...
Подреждам се, и някак пак съм себе си.
Пилея си мечтите – имам много.
(А който иска, нека да ги вземе.)
С последния си дъх ще дишам обич.
И пак така – ще си спечеля време...
Край мен се сменят хиляди сензации.
Това ли е светът ми? Докога?
Изпаднал във сърдечна девалвация,
от моята любов ще го родя...
А някъде едничка пеперуда
с крилцата си ще прави ураган...
Живея на ръба на всяко чудо.
Една идея обич. И си там.

От: Атанас Узунов