ще е тъжно, много ще боли,
ще те чакам, с изгрев неизречен,
в спомени обрасли със бодли.
Ще пристъпваш, сън неоправдала,
видение, родено от мечта.
Някой ден, ще бъдеш черно-бяла
снимка от албум на любовта.
Някой ден, когато си далече,
много тъжен, времето ще спра.
От цигарен дим и малко пепел
всеки миг със теб ще възкреся.
Камен Илиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар