Цитат на деня - 30/9/2012

"Всеки си има цена и Животът уважава тази цена. Но тя не се измерва с пари или злато, измерва се с любов. Нещо повече, измерва се с любовта към себе си. Колко обичате себе си – това е вашата цена – и Животът уважава тази цена."
Дон Мигел Руис

Виц на деня - 30/9/12

- Когато стана твоя жена, ще деля с теб всички твои мъки и грижи!
- Но аз нямам мъки и грижи.
 - Точно това казвам - като стана твоя жена...

Желанията...

Един мъж мечтаел за по-добър живот. Не му харесвал домът, в който живеел, дрехите, които носел. Въобще, нищо от това, което го обкръжавало. Питал се, защо някои имат всичко, за което може да се мечтае, а той няма нищо. "Само ако имах хубава къща, красива жена и много пари, бих могъл да бъда щастлив" - мислел си той по цели дни.
...и веднъж срещнал Вълшебник.
- Чух мислите ти - казал Вълшебникът. - И съм готов да ти помогна. Кажи ми какво искаш и ще изпълня желанието ти.
Мъжът отначало не можел да повярва на щастието си:
- Нима става така? Просто да поискам и всичко да се изпълни! Навярно ще искаш нещо в замяна?

Но Вълшебникът отвърнал, че нищо не му трябва.
- Ти се молиш отдавна и помислих, че точно знаеш какво ти е нужно. Просто поискай и ще се сбъдне!
- Чудесно! - зарадвал се мъжът. - Трябва ми голяма, луксозна къща. Жена - красавица, но да умее и да готви. Нужно ми е още да имам винаги много, много пари!
- Добре! - казал Вълшебникът. - Легни да се наспиш и когато станеш утре, ще имаш всичко това.
Действително, на следващата сутрин мъжът се събудил в голям, разкошен дом, посрещнала го ослепителна красавица, а закуската вече била готова. Всичко било великолепно. В банката имало открита сметка на негово име и колкото и да теглел от нея, тя непрекъснато се попълвала. Отначало мъжът не можел да повярва, че това се случва с него. Той бил просто във възторг!

Но минавали дни и месеци, в живота му нищо не се променяло. И той не можел да разбере, какво все пак не му достига, какво може още да му е нужно, когато има всичко. Със сигурност чувствал, че така и не е придобил желаното щастие. И отново започнал да призовава Вълшебника.
- Защо не съм щастлив, след като имам всичко? - попитал мъжът Вълшебника, когато той се появил отново.
- Изпълних всичко, което поиска. Наслаждавай се на щастието си!
- Не мога. Чувствам се самотен в този огромен дом. Красивата жена не ме радва, парите не ми носят удовлетворение. Защо? Отговори ми, Вълшебнико!
- Ти поиска дом, но не и топлина и уют в него! Поиска красива жена, но не и любов и разбиране! Поиска пари, но не и свободата, силата и радостта, които могат да ти донесат!
Мъжът се зарадвал:
- Благодаря ти! Стана ми напълно ясно и искам всичко това. Дай ми го!
- Е, след като всичко си разбрал, иди и го създай сам! - казал Вълшебникът и изчезнал.
Мъжът се пробудил в предишния си дом, сам, без жена и пари. Но затова пък притежавал увереността и знанието за това, какво наистина иска.

Неизвестен автор

Виц на деня - 29/9/12

Аптека. Младо момиче иска тест за бременност. Аптекарката пита:
- От 3. 60 или от 5 лева?
- Няма значение, само да е отрицателен!

Просякът мъдрец

Живял някога в едно село беден човек, който всеки ден неуморно обикалял околните села да  проси милостиня. Така след време събрал много ориз.
— Ти вече не си беден. Кажи какво правиш с толкова много ориз?
— Деля го на четири — отговорил просякът. — Едната част давам на дявола, другата - в заем, третата хвърлям в реката, а четвъртата оставям в храма, дар за бога.
Всички били много учудени от отговора му и започнали да го разпитват:
— Къде е този дявол? И кой е този, дето взема заем от просяк? А в коя река хвърляш ориза? На кой храм правиш дарение?
Но просякът не им казал нищо повече. Тогава селяните много се ядосали, хванали го и го закарали при царя. Царят му заповядал да говори и той не можел да не се подчини.
— Царю — казал той, — дяволът е жена ми. Тя нищо не работи, само яде и спи. За да насищам лакомията й, трябва непрекъснато да прося.
— А кой взема заем от тебе? — попитал царят.
— Втората част от ориза е за сина ми. Сега той е малък, а моите крака още вървят и мога да го храня. Но утре, когато порасне, а аз остарея, той мене ще храни. Та ето за какъв заем говорех.
— Ами какво значи, че хвърляш в реката третата част на ориза? - попитал пак царят.
 — Имам малка дъщеря - казал просякът, — за която трябва да се грижа. Но когато порасне, тя ще се омъжи и ще ме напусне. Е, царю, кажи оризът, който й давам, не е ли като хвърлен в реката?
Накрая царят попитал:
— А в какъв храм и на кой бог оставяш последната част от ориза?
— Царю, този храм е моето тяло, а богът — душата ми. Ако за тях не се грижа, как ще имам сили да живея?
 Царят много харесал отговорите на просяка. Той го възнаградил богато и го пуснал да си върви.

Индийска народна приказка

Виц на деня - 28/9/12

- Как можахте да оставите да ме оперира студент?
- Студентите трябва да се упражняват, а Вашият случай си беше безнадежден.
- Но докторе. . .
- Аз не съм доктор, аз съм апостол Петър.

Ibiza Inspired

Дизайнерски разделител за книга: Ibiza Inspired от студио TATYibz

Оригиналните разделите са напълно рециклируеми и са с размери: 21,5 х 5,5 см. Един чудесен подарък на още по-чудесната цена от 3 лв.

Дизайнерът  Татяна Николова  разказва: 
Разделителите са вдъхновени от природата на о-в Ибиса с неговите поляни и растителност. С колекцията искахме да вкараме малко от тази натурална красота в ежедневието и дома ни. Те представляват принтирани растителни елементи в миниатюра. Слагайки няколко разделителя, отбелязвайки различните страници, ще получете късче поляна със зелена трева и глухарчета или поле от жито и макове, дори цяла гора. Можете да комбинирате разделителите по собствен вкус, като просто използвате въображението си.

Виц на деня - 27/9/12

Млад адвокат се към баща си, също адвокат:
- Можеш да се гордееш с мене! Приключих делото, което влачиш 20 години!
- Каква глупост! Как можа?! Аз с това дело те отгледах и изучих, а ти за два месеца да го прикючиш!

НЕ ТЕ ЗАМЕСТИ НИКОЙ

Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.

Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...

И видимо в дома тук няма нищо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоят пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.

Автор: Елисавета Багряна

Добра реклама...

Настрадин Ходжа имал прекрасен дом с всички удобства, които човек може да си пожелае. Съществувал само един проблем - този прекрасен дом му бил омръзнал до смърт. Решил, че не иска повече и минута да живее в него и отишъл при търговец на имоти.
- Искам да продадеш къщата ми - казал му Настрадин.
- Разбира се, на твоите услуги съм - отвърнал търговецът и веднага се хванал за работа.
Написал обява и я поместил във вестниците. На следващия ден Настрадин я прочел и пак отишъл при търговеца.
- Няма да продавам - заявил той. - Твоята обява ме убеди, че това е домът, в който съм искал да живея през целия си живот.

Източник: Бизнес приказки

Цитат на деня - 27/9/12:

Невъзможно е да се дадат на живота повече дни, но е възможно да се даде повече живот на дните.

Китайска мъдрост

ПРИКАЗКА ЗА ТАЙНАТА ВРАТА

Photography: Zhang Jingna // zemotion.net

Ти за мен бе тайнствена врата,
тайнствен ключ аз исках да намеря,
който да отваря в любовта
най-добре залостените двери.
Като принц от приказките сам
търсих в пещерата великана,
ключ да ми даде от твоя храм,
но заключен храмът си остана.
Но нима вълшебства трябват тук ?
... Като стар крадец, като разбойник
най-накрай заблъсках със юмрук,
но вратата се затегна двойно.
Ти за мен бе тайствена врата,
сложих върху бравата ръката
като във просъница разбрах,
че била отключена вратата...
Не, не била тъй вълшебна тя
окована с катинари тежки,
чакала човешката врата,
да я стоплят дланите човешки.

Автор: Дамян Дамянов

ЗАВРЪЩАНЕ В РАЯ

Photo: zemotion

Нежно ли ти беше? Зимата се скри.
Вятърът утихна в мъжките ти шепи.
Клюката разхлопа чуждите врати.
Светло завидяха мъртвите поети.
Първо се познавах. Първо бях жена.
После се усетих с устни на момиче.
Кой да разиграва женски номера
миг преди потопа! Вече те обичах.
После стана тихо. Нещо като рай.
Нещо като слънце, втренчено във мене.
Нещо като връх от незапочнат край.
Не успях да стана втора Магдалена.
Прав е онзи гарван, който изкрещя,
че денят не става дом за лунатички.
Тъй че — изтъргувай моята душа
с юдени грошове.
          Пак ще те обичам.

Автор: Камелия Кондова

Очакване

Photo: zemotion.net

Ще те чакам цяла вечност!
Обичам да очаквам близостта ти.
Тръпнещо е и извечно -
да се спотая в дъха ти.

Смешно е, но не е тъжно!
Може би изглежда скучновато.
Пука ми! С надежда пълен,
бъдещето гледам глуповато.

И не е важно.
Без да се разсейвам,
записал съм поредната неделя
в очакване на събитийност.
Неслучване, но с оптимизъм -
и за нов провал копнея.

Май обичам да се лъжа.
Вярно е.
И се разбирам.
На себе си ли да се смея?
Да, смея се,
но чакам мирен.
В очакване на теб живея.

И лъжа се!
И не за пръв път -
човешко е да се мечтае.
Едно очакване е избор -
избрал съм си да те мечтая.

Автор: КАМЕН ИЛИЕВ

Виц на деня - 26/9/12

Петка и Чапаев го закъсали страхотно в гората. Нямат нищо за ядене. Нямат никакво оръжие. Един ден Петка се прибира в колибата и носи две патици.
- А стига бе! - казва му Чапаев - как ги уби?!
- Много лесно. Открих два бумеранга до леглото ти и готово.
- Виж какво Петка - разярил се Чапаев - ако още веднъж ми пипнеш чорапите ще ти счупя одеалото в главата.

Приятелството

Aрабска легенда разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя обаче избухна спор между тях и единият зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал на пясъка: "Днес моят най-добър приятел ме удари!".

Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Пострадалият от шамара приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и издълбал върху един камък: "Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!"
Заинтригуван, приятелят му го попитал: "Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?"
Засмян, другарят му отвърнал: "Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме върху камъка на сърцето, където никoй вятър не може да го заличи…"

Арабска мъдрост

Здраве от Изтока

 ”Не слушай нищо, което те дразни, не говори празни приказки, не прави излишни движения, не задържай в главата си суетни мисли.” 

В Далечния Изток още през 7 век китайският лекар Сун Съйямо е определил най-популярната формула за здраве и дълголетие: ”Не слушай нищо, което те дразни, не говори празни приказки, не прави излишни движения, не задържай в главата си суетни мисли”. Неговите последователи са доразвили теорията на своя предшественик до 15 основни правила за добро здраве и дълъг живот:

“Животът ни се дава за радост и затова няма нужда да се напрягаме, тревожим и преуморяваме поради нещо, което не си струва”, твърди Сун Съйямо.

”Но това не означава, че трябва да се предаваме на напразното веселие и бездействие - ако седиш дълго, ще си навредиш на тялото, ако лежиш дълго, ще навредиш на дишането, ако стоиш дълго, ще навредиш на костите, ако ходиш дълго, ще навредиш на мускулите”, казвали древните китайци.

“Мъдър е този, който знае кога да спре”. Това означава, че мъдрият знае цената на паузата и покоя, нали паузата създава ритъма, а от покоя произлиза всяко движение.

Хуан Тинцзян, учен от 9 век дава следния съвет: ”След като сте изпили чаша чай и сте се нахранили до насита, можете да си починете. След като сте се уморили от дневните грижи, можете да си починете. След като сте изживели живота си без да се поддавате на стиснатост и завист, можете да си отдъхнете”.

Още от дълбока древност учителите на Китай са говорили за съответствието между сезоните и етапите в човешкия живот: Детството е “пролетта на живота”. Децата са много подвижни, жадно опознават света и не са склонни към самоанализ. Това е време на активните действия и веселите игри, време на растеж и бързи промени. Младостта е “лятото на живота”. Време за постигане на физически и нравствена зрялост. В този период на човека са свойствени ясен ум, физическо здраве, но най-главното – в него се пробужда нравственото начало, потребността от осъзнаване. Зрелостта е “есента на живота” , когато събираме плодовете на жизнения си труд без значение праведни или не. Добродетелите на зрелите години са цялостност на душата, издържаност на характера, сливане на думите с делата. Човекът става източник на хармония и покой. Старостта е “зимата на живота”. Това е сезон на съсредоточеността и покоя. Добродетелите на стария са пазене на собствените сили и наставление на младите, единство на ума и чувствата.

15 правила за запазване на здравето и дълголетието според средновековните китайски философи:

1. Лицето трябва по-често да се масажира

2. Косата трябва по-често да се разресва.

3. Очите трябва постоянно да се движат.

4. Ушите трябва постоянно да бъдат нащрек.

5. Горните и долните зъби трябва постоянно да се докосват.

6. Устата трябва винаги да бъде прикрита.

7. В устата винаги трябва да има слюнка.

8. Дишането трябва да бъде леко.

9. Сърцето трябва да бъде винаги спокойно.

10. Съзнанието трябва да бъде винаги отворено.

11. Гърбът винаги трябва да бъде изправен.

12. Коремът трябва по-често да се гали.

13. Гърдите винаги трябва да бъдат свободни.

14. Речта не трябва да бъде многословна.

15. Кожата трябва да бъде леко увлажнена.

От zdrave.bg

Ловец на сърца

Photo: hdwallpapersdepot

Бързо изкачих стъпалата.
Спрях се и видях сам вратата,
която твоя ключ пред мен заключи.
Трябва да си тръгна в този случай.

Преждата сега навиват каменни ръце.
Аз надежда ще посея в празното поле,
за да мога някой друг път теб да уловя.
Аз завинаги ще съм ловецът на сърца.

Във Вечната любов аз не вярвам.
Вярвам или не, за нея проповядвам.
Истински сърца ще потърся
за да уловя с гордостта си.

Ловният сезон започва.
Искам аз да съм готов
в твоето сърце да вкопча
моята стрела любов.

Автор: Димитър Воев

Монолог на чашка кафе

Защо избрах него ли, питаш?

Такава красива жена като мене,

по ти прилича на тебе?

Ти си по-хубав, по-умен!

Всичко при тебе е с по...

По-голяма марка кола,

по-големи връзки,

по-големи роднини,

по-голямо място

заемаш в живота.

Знаеш да се харесваш на всички,

но точно това... не ми харесва на мене.

Ти си просто рекламен,

ти си съвсем идеален,

но... извинявай, това ми е скучно!

Оглеждаш ме вещо,

навярно така си купуваш

ценните вещи - със сметка,

колко ще бъдат на мода,

е, нека завиждат там простите хора.

Аз пък обичам, когато ме гледат,

друго да има в очите отсреща,

нещо, което го нямаш, прощавай.

Ти си по-хубав, по-умен,

но не и за мене.

Келнер, плаща! Не, не ставай,

пий си кафето - ще ти изстине,

Аз тръгвам, защото не искам да чака -

той ме ревнува, обича, умира за мене!

Как само се кара, когато е гневен.

Какво още има? Пусни ми ръката!

А, защо избрах Него пред тебе ли?

Не можеш да го преглътнеш?

Ето, виждаш ли,

ти даже не можеш да губиш...

Автор: Иля Велчев

Удоволствията, без които не можем

... или как да удължим живота си :)

Ако попитате някой психолог, той би потвърдил, че всяко удоволствие удължава живота. А най-често посочваните - пълноценното хранене и физическите упражнения далеч не са единствените условия за “вечна младост и дълъг живот”. За някои други се замисляме по-рядко, но това съвсем не означава, че тяхното действие трябва да се подценява...

© Andrey Tsidvintsev / Depositphotos.com

Любовта
Докато човек обича, се чувства млад и истински жив. Американски учени дори са изчислили, че любовта удължава живота средно с 5 години. Наблюденията на техни израелски колеги показват, че мъжете, които обичат съпругите си, страдат с 50% по-рядко от сърдечни заболявания в сравнение с техните връстници, които имат проблеми с половинките си.

На Международната конференция по въпросите на стареенето и дълголетието австралийският професор Марк Коен посвещава цял доклад на това, че не само любовта към партньора прави нашия живот по-дълъг и по-радостен, а всяка нейна форма – любимо хоби, работа, домашен любимец, красотата на природата или дори любовта към самия себе си. Според ученият самодоволните хора практически не са подложени на стрес и затова много по-рядко+ страдат от сърдечни заболявания. Коен определя любовта като нещо, което сякаш кара времето да спре: “Всяко занимание, при което сте напълно съсредоточени върху това, което правите, и буквално губите представа за времето, е любовно занимание”. Има достатъчно научни потвърждения, че удоволствието, което получава човек от такова занимание, наистина удължава неговия живот.

Целувките
Хората, които често се целуват, живеят средно с 5 години по-дълго, твърдят британски учени, защото, според тях, когато се целуваме, в организма се активизират невропептидите, които регулират обмяната на веществата, повишават имунитета, подобряват паметта и дори регулират съня. Пулсът по време на целувка се повишава до 120 удара/ минута, съответно се покачва и кръвното налягане, изтласкването на кръвта снабдява клетките с повече кислород, изработват се ендорфини – хормоните на щастието, които ни помагат да гледаме положително на света. Организмът преживява малък стрес, но този стрес е полезен - той ободрява и тонизира.

Сексът
Лесно е да го наречем най-приятното лекарство срещу старостта. Защото сексът укрепва сърцето. Изследвания, проведени в Ирландия, показват, че при мъжете, на възраст 40-55 години, които правят секс 3 пъти седмично и по-често, вероятността от инфаркт и инсулт е 2 пъти по-ниска. Сексът е прекрасна профилактика и на диабета от тип ІІ, който зачестява с напредването на възрастта. След оргазъм и при мъжете, и при жените са повишава нивото на инсулина и се подобрява въглехидратният обмен.
В кръвта си сексуално активните хора имат с 30% повече антитела, т.е. имунната им система е по-силна. Затова и тези хора боледуват по-рядко.
Сексът е и добро обезболяващо средство и профилактика на де пресията. По време на секс се произвеждат ендорфини, които са естествен аналог на морфина. Сексът премахва болката при мигрена или артрит. По време на секс пулсът нараства до 150 удара/минута, за половин час интимна близост се изгарят 200 калории, като в любовната игра участват всички групи мускули.
При редовен секс се увеличава количеството колаген в кожата, а това я прави гладка и я предпазва от бръчки. Сексът предпазва мъжете от прекомерното количество тестостерон. Големите количества от този хормон ускоряват обмяната на белтъчините и жизненият цикъл протича по-бързо.
Но всичко това не важи, когато става дума за секс без любов или поне без взаимна симпатия!

Смехът
Още древните мъдреци са смятали, че пристигането на цирк в града, носи много по-голяма полза на хората, отколкото цял керван с лекарства.
Днес е доказано, че когато се смеем, кръвоносните съдове се разширяват, а кръвното налягане спада с 10-20 мм. Затова често наричат смеха профилактика на инфаркта и инсулта.
Освен това той подобрява и имунитета. Потвърждение за това е фактът, че смехотерапията предпазва от различни широко разпространени вирусни инфекции като настинката и грипа, облекчава пристъпите на астма, отслабва болките при артрит, помага за добрия сън.
Нивото на ендорфини и серотонин в организма на смеещия се се повишава - затова смехът е успешна профилактика срещу депресията. Изчислено е, че двеминутният смях е равностоен на 45-минутна почивка.
Смехът има и отношение към красотата – когато човек се смее, лицевите мускули се движат, диафрагмата се съкращава по-бързо, белите дробове работят с пълна сила, ускорява се кръвният ток, подобрява се подхранването на кожата и мозъка, бузите розовеят, повишава се настроението.
Смехът подобрява и апетита, а е полезен и за мозъка – при смеещия се човек двете мозъчни половини работят в идеален синхрон, т.е. мозъкът може по-успешно да се справи с различните интелектуални задачи.
Според американски учени, дори само мисълта за бъдеща весела случка подобрява общото състояние на организма. Те са изчислили, че ако човек планира например да гледа комедия, цели два дни преди това депресията се понижава с до 51%, смущението - с 36%, умората – с

От  zdrave.bg

Виц на деня:

Лисицата си вървяла из гората.
По едно време среща някой и вика:
- Здрасти, бухльо!
- Да, ама аз не съм бухльо.
- Ъ! Ами к`во си тогава?
- Аз съм мишльо!!!
- Ами що са ти толкова големи очите?
- Защото акам!

Неизпратено писмо

Автор: Даниела Колева

ЗДРАВЕЙ...    

Ако бях на шестнадесет, щях лесно да ти призная, че те обичам.
Ако бях на двадесет, щях да поискам да се омъжа за теб, защото така правят всички.
Ако бях на тридесет, можех само да съжалявам, че не сме се срещнали по-рано.
А когато идваш незван на тридесет и пет, какво да ти кажа?

Утре ще съм по-близо до теб и ще ми довериш още нещо за себе си, но утре е толкова далеч – отвъд света е, отвъд времето е, отвъд усилията да го дочакам е.

С теб заспивам, теб сънувам...

Сутрин любимият ме събужда, след като снощи съм заспала на рамото ти. И бързам, ах, как бързам да стигна до пролуката, от която надничам да те видя.
Непрекъснато ти говоря, докато усетя, че се усмихваш, че ти е станало топло, задето си ме слушал.

Поезия не умея да пиша. Ако можех, щях да ти подаря непохабени думи.

... Имаше един първи мъж в живота ми... Той обеща да е до мен „завинаги“ и все още удържа.

... Имаше един първи мъж в живота ми, който видя жената у мен, но се усети слаб, и се отказа...

В тебе открих мъжът, който умее да приютява мислите ми.

Изпращаш ми думи, които никой не ми е казвал, след което съобщаваш, че заминаваш. Разбирам, че е необходимо да се отдалечиш, иначе други неща ще станат непреодолимо стремителни.

ДЕН ПЪРВИ, ОТКАКТО ТЕ НЯМА:

Предавам се на болката да зная, че те има.

ДЕН ВТОРИ:

Укротявам се, но си оставам неукротена. Да отварям ли Фройд, за да уточня своята патология, когато знам, че обичта все не ми стига. Нужно ми е да бъда харесвана – непрекъснато, да бъда ухажвана – постоянно, да бъда желана...

Втора вечер съм сама, не, не съвсем. Втора вечер се обличам за пир. Слагам дълга черна кадифена рокля и... Втора вечер пускам тиха, сънна музика... Забравена бутилка вино разлива
топлина по тялото ми... Попоглеждам снимката ти, за да знам с кого съм. Втора вечер си припомням твои думи... Втора вечер галя струни на китара, но не смея да припея...Искаш ли още?

ДЕН ТРЕТИ:

Старец ме среща на улицата. Спира се, прави ми път без да е нужно:

- Откъде си ги купихте?
- Кое? – питам аз.
- Закопнелите устни?
Засмивам се...

Ти забеляза ли ги?

ДЕН ЧЕТВЪРТИ:

От работа бързам към пет годишния си син. От заранта не съм го виждала. Посягам да го прегърна. Той ме избутва:

- Махай се оттука Принцесо! Отивай си!

В злобно звучащия детски гласец откривам школовката на баща си. Околните му правят забележки.
Не съм се научила да обичам детето си, а искам да обичам теб!

ДЕН ПЕТИ:

Да приемам знаците на съдбата ме научи една книга, мислех, че ще е последната, която ще прочета. Тогава стисках решетките на поредната болница, в която поредният лекар ми казваше, че синът ми няма да живее... Същият този, който не обичам достатъчно.

ДЕН ШЕСТИ:

Нито за секунда не си напуснал мислите ми. Придружаваш ме навсякъде. Сядаш срещу мен. Загубвам се в очите ти. Ще остана... там е топло.

Отрязах си косите, ще ти ги пратя, ти искаше да ги погалиш.

ДЕН СЕДМИ... и много още такива.

ДЕНЯТ, В КОЙТО СЕ ВРЪЩАШ. Тръгвам към теб. Трябва да те видя, по-силно е от мен и даже не му се съпротивлявам. Ще изкача всички стълби, на вратата не ще и почукам, а щом те открия няма да питам дали мога да те прегърна. Просто ще го направя...


ЕДНА ЖЕНА, КОЯТО СИ ПРИЗНА

Кубчето на Рубик / Rubik Cube

Ерне Рубик - Първият легален милионер в социалистическото минало...

Може би най-разпространената заблуда от края на миналия век е увереността на много хора във факта, че унгарецът Ерне Рубик е изобретил култовата играчка от осемдесетте години, наречена Кубчето на Рубик.
Този куб наистина е бил измислен от Рубик, но той не го е направил, за да забавлява милиони хора по цял свят. Рубик е имал нужда от нагледни пособия за обяснения на принципите на триизмерното планиране.
Той преподавал архитектура и мебелен дизайн. През 1974 г. с цел визуализация на триизмерното планиране, той създал куб, който се състоял от двадесет и шест малки кубчета с разноцветни лепенки.
Шестте цвята на куба можели да се намират в различни позиции. Но нито преподавателят, нито студентите му се опитвали да подредят дори една от стените на куба.
За да се подредят правилно шестте страни на този куб, трябва да се опитат четиридесет и три квинтилиона варианти. Дори изобретателят не могъл да го направи, след като опитал многократно, пишат от sanovnik.bg
Тогава го осенила идеята да патентова изобретението си като детска играчка и го направил през 1975 година. Играчката нямала особен успех до 1980 година, когато от нея се заинтересувала американска фирма.
След като задокеанската компания купила патента за изобретението, тя заляла с кубчето на Рубик целия свят. Били продадени над сто милиона оригинални кубчета.
Така Ерне Рубик се превръща в първия легален милионер в социалистическите страни. След време Рубик патентовал още две подобни изобретения – змия и кълбо.

Двата гълъба

... Или как момчето искаше да надхитри Мъдрия шаман

В едно малко село живеел шаман, който бил известен с това, че има отговори на всички въпроси. Той бил Учителят и всички, дори и от съседните села, ходели при него за съвет.
Един ден едно младо момче решило да злепостави шамана като пред цялото село му зададе въпрос, на който да не може да отговори правилно. Момчето събрало селото, за да обясни как ще злепостави Учителя:
- Ще хвана в двете си ръце по един гълъб и ще попитам шамана живи ли са или умрели птиците. Ако шаманът каже, че са умрели, аз ще ги пусна да литнат, а ако каже, че са живи, ще  ги стисна силно и ще ги убия.
Всички хора много се притеснили за своя Учител и на следващия ден, когато момчето отивало при шамана, тръгнали след него, за да видят какво ще стане.
Момчето застанало пред шамана с двата гълъба в ръцете си и попитало:
- Учителю, тези гълъби живи ли са или са умрели? - А Шаманът погледнал момчето и спокойно отвърнал:
- Млади човече, всичко е в твоите ръце...

Човекът е роден свободен!

Притча за камилата и въображаемите й окови... 

Голям керван преминавал през пустинята. Пътниците достигнали до оазис, в който решили да пренощуват. Но се оказало, че една скоба за завързване на камилите не достигала. Никой не искал да стои буден и да пази незавързаната камила... Тогава единият от керванджиите отишъл при камилата, взел въжето и съвсем точно повторил всички движения, сякаш наистина завързал камилата за скобата. Тя си легнала и нощта преминала спокойно.
На сутринта отвързали камилите. Всички се приготвили за път, с изключение на въображаемо завързаната камила, която отказвала да помръдне. Досетил се керванджията, който вечерта я "вързал", какво трябва да направи. Застанал до нея и този път "развързал" въображаемата скоба. Камилата веднага станала и тръгнала...

Така е и с човека, той е роден свободен, за да живее свободен до момента - когато сам си постави оковите и сам "завърже" крилете на мечтите си...

Арабска притча

37 пирона или Притча за момчето, което имало лош характер

Живяло някога момче с лош характер. Един ден баща му му дал едно пълно с пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някого. Първият ден момчето забило 37 пирона във вратата. През следващите седмици се научило да контролира количеството забити пирони, намалявайки го до един на ден. Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони.
Най-сетне дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата.
и отишъл при баща си да му каже добрата новина. Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път, когато не загубва търпение в определена ситуация. Тайа накрая настъпил и денят, когато младежът можел да се похвали пред баша си, че извадил всички пирони. Бащата го завел при вратата и казал:
- Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата! Тя никога няма да бъде същата както преди. Когато се скараш с някого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата. Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава завинаги. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава. Раната, направена от думи, причинява такава болка, колкото и физическата.

Арабска приказка

"На мен ми е най-зле..."

Един човек все се оплаквал, че му е най-тежко и постоянно се жалвал:
- Защо, Господи, си ми дал най-трудната съдба? Защо си ме натоварил с най-тежкия кръст? Виж другите как безгрижно си живеят, все едно нямат тежест на гърба си, а аз изнемогвам под моята...
Чул го Бог, взел го със себе си и го завел в едно хранилище.
- Човече, ето тук са кръстовете на всички хора. Мери, претегляй, избирай - вземи си този кръст, който си харесаш. И човекът започнал да рови, да прехвърля, слагал на гръб, преценявал на ръка... Отделял настрана, връщал се и пак избирал.
Накрая взел един:
- Ето този си избрах, Господи. Той е най-лек. Има такива тежки и смазващи, а този е като перце.
Бог се умихнал и казал:
- Ех, човече, човече... Знаеш ли какво направи? Ти отново си избра своя си собствен кръст...

Картина на Андре Дюнуайе де Сегонзак 

Хубава притча, която ни кара да се замислим над това, че трябва да сме повече благодарни, отколкото недоволни от живота, който имаме и да го харесваме такъв, какъвто е...

Без Стрес! *** Don't Stress!

Ето няколко предложения как да репликирате в стресови ситуации по най-удачния начин :-) 

1. Добре, добре, вземам си думите обратно. Да ти го отчукам!

2.  На твойта планета млъквате ли понякога?

3. Това не е офис. Това е адът, но с луминисцентно осветление...

4.  Не съм луд, просто съм в лошо настроение от 30 години насам...

5. Назад, мамка ти! Стъпил си ми в аурата!

6. Момент, опитвам се да си те представя като личност...

7. Изглеждаш свински, това ли е модата в момента?

 8. Земята е пренаселена, върви си вкъщи...

 9. Надървянето не се брои като личностно израстване... 

*** В случай, че решите да ги изпозлвате обаче, сам си носите отговорността за последиците J 

Шоколадът е по-хубав от секса - 12 Доказателста!

1 - Винаги можеш да получиш шоколад в достатъчно количество.

2 - Думите: "Ако ме обичаш - ще го налапаш" имат истинско значение, когато се отнася до шоколад.

3 - Шоколадът доставя удоволствие дори когато е мек.

4 - Можеш безопасно да сложиш шоколад в устата си, докато шофираш.

5 - Можеш да ближеш шоколад толкова дълго, колкото ти се иска.

6 - Ако хапеш ядките на шоколада твърде силно - той няма да има нищо против.

7 - Можеш да помолиш непознат за шоколад, без да рискуваш да те помисли за проститутка.

8 - Лесно се намира добър шоколад.

9 - Можеш да опиташ толкова вида шоколад, колкото желаеш.

10 - Никога не си твърде млада или твърде стара за шоколад.

11 - Докато поглъщаш шоколад, няма да събудиш с виковете си съседите.

12 - Размера на шоколада няма значение - той винаги е подходящ.

Арабският Халиф и неговата жена...

Един арабски халиф се подготвял да замине на военен поход и извикал своя везир:  
- Искам докато ме няма да заключиш жена ми в кулата – наредил той.
- Но тя Ви обича, Ваше Величество!
- И аз я обичам, но ние арабите имаме една стара поговорка, която казва: “Дръж кучето си гладно и то ще те следва. Охрани го и то ще те захапе.“
Халифът тръгнал на война и отсъствал шест месеца. Когато се завърнал, повикал везира си и поискал да види жена си.
- Тя Ви напусна – отвърнал везирът. – Ваше Величество цитира една чудесна поговорка преди да замине, но ние арабите имаме и една друга пословица, която Вие вероятно сте забравили: “Ако кучето ти е вързано на верига, ще последва всеки, който го отвърже...”

Паулу Коелю

Цитат на деня - 17/9/2012

"Бог е изкусен часовникар.
Толкова точен е Неговия ред, че всичко по земята се случва, когато му дойде времето.
Нито минута по-късно, нито минута по-рано. И за всички без изключение часовникът върви вярно..."
                                                                                                                      Елиф Шафак, "Любов"

(Не)знаем (ли)???

"Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща."
                                                                                       Дж. Карлин

New Pop 2012 by Patrice Murciano

We Love Advertising...

TimeLine: ADs:
"Реклама - най-интересната и най-трудната форма на съвременната литература..."

Жената е поезия и проза

Жената е поезия и проза.
Поезия, когато тя цъфти
уханна и разкошна като роза -
и твоето сърце от страст пламти.

Поезия, когато тя танцува
и пъстрата й рокля шумоли,
когато е щастлива и целува,
кога се смее и се весели.

Поезия, когато вънка май е
и тя ти шепне влюбено слова,
каквито тя едничка само знае,
отпуснала на твойта гръд глава.

А проза е, когато те уплита
в досадни грижи, в дребни хитрини,
когато е намръщена, сърдита
и прави мрачни всички твои дни.

Когато ти мърмори недоволно,
че късно се прибираш вечерта,
когато и детенцето е болно,
когато си отива младостта…

Да, прозата е друга, друга, друга!
Не я познава нейният любим!
Тя пада се изцяло на съпруга,
като вериги, гнет непоносим!

Несправедлив е жребият ни, братко!
Не искам аз да гледам примирен
как граби друг поезията сладка
и предоставя прозата на мен!

Давид Овадия

Любов - магическа реалност

Любов - магическа реалност,
неоскърбени светове,
в които жадно и нормално
сърцето-чудо ни зове.

То търси истина и милост
и в синкавия полуздрач
се смесват най-необяснимо
очакван смях с нечакан плач.

И веят в тръпните дървета
нехайни, неми ветрове.
А в странен климат
по полето
цъфтят заветни цветове.

Най-често във предсънно време
дъжд люляков ще зароси.
Там чуваш честни обяснения
и още вярваш на сълзи.

И накипяла правда има
във жеста, в трепета, в гласа:
или отчаян ще заминеш,
или ще вършиш чудеса.

Автор: Павел Матев

“Мигът създава с майсторска ръка

един вълшебен празник за очите!"

- Уилям Шекспир

Вяра, Надежда и Любов и майка им София

Днес, 17 Септември, Православната църква чества паметта на Света великомъченица София и нейните три дъщери - Светите Вяра, Надежда и Любов, загинали в името на Христа.

Денят е и празник на българската столица София.

 Честито на всички, които имат празник днес!

Житие на св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София

През втората половина на първия и в първите десетилетия на втория век в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот тя оправдала напълно името си "София", което значи "премъдрост". И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милостиня. Животът й бил низ от добри дела.

В живота й намерили ярко отражение думите на св. апостол Яков: "Мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (Як. 3:17).

Благочестивата София имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели. Първата дъщеря се казвала Вяра, втората - Надежда, а най-малката - Любов.

След раждането на третата дъщеря София се лишила от своя съпруг. Тая мъдра майка посветила целия си живот на това - християнски да възпита дъщерите си. Тя се стараела те да показват в живота си тия добродетели, по имената на които се наричали. Под нейно ръководство дъщерите изучавали пророческите и апостолските книги, Стремели се като майка си да проявяват ревност към богослужението и молитвите.
                                                                               *
С чистотата и благородството на живота си това семейство привлякло вниманието на мнозина в Рим. Слухът за него се разпространил из целия град. Достигнал до управителя на областта, Антиох. Той пожелал лично да види това бележито семейство. От разговора, който повел с майката и дъщерите, разбрал че те изповядват християнската вяра. Той съобщил това на тогавашния император Адриан. От двореца излязла заповед майката и дъщерите да бъдат доведени при императора.

Пратеници дошли в дома на София. Майката ги изслушала и разбрала смисъла на това повикване.

Като се помолили, майката и дъщерите се хванали за ръце, та взаимно да се чувствуват по-силни, и се отправили към двореца. Като застанали пред входа му, те се прекръстили. И след това, вътрешно силни, тръгнали към залата на този ужасен гонител на християните. Смут не личал по лицата им. Очите им светели от радост, като че ли се явявали на някакво хубаво тържество.

Императорът ги запитал за техния род, за имената и за вярата им. Отговор дала мъдрата майка. Кротко и спокойно тя заявила, че и тя и дъщерите й носят на себе си божественото име на Христа Спасителя. В заключение казала:

- Аз съм християнка! Ето скъпоценното име, с което мога да се похваля. С това име се хвалят и моите три дъщери!

Императорът я изслушал и се замислил. Отказал се да води разговор. Наредил майката и дъщерите да бъдат изпратени при една знатна римлянка, на име Паладия. На Паладия било поръчано да наблюдава непрекъснато цялото семейство, което след три дни трябвало да застане отново на съд пред императора.

*

В дома на Паладия денем и нощем София беседвала с дъщерите си за вярата в Христа Бога. Искала да ги утвърди в тая светла вяра. Озарена от Бога, тя ги поучавала с такива думи:

- Мои мили щерки, дойде вече времето на нашия подвиг! Съобразно с вашите прекрасни имена, вие трябва да покажете твърда вяра, непоклатна надежда, нелицемерна любов. Настъпи часът на вашето тържество, когато ще се увенчаете с мъченически венец. Заради тази вест не жалете младите си тела, не жалете и красотата си заради Христа Бога. Не скърбете, че се лишавате от временния живот заради вечния, Христос Спасителят е вечно здраве, неописуема красота, безсмъртен, вечен живот! Скъпи мои щерки, не се съблазнявайте от изкушенията на врага. Царят ще ви обсипе с ласки и обещания за големи дарове, за слава, богатство и чест. Знайте - всичко това изчезва като дим, като прах, който вятърът измита от земното лице. Аз вярвам в моя Бог Христос, че Той няма да ви остави в страданията за Неговото име. Той ще бъде неотлъчно с вас при всички ваши мъки. Ще ви помага. И за награда ще ви приготви нетленен венец! О, мои прекрасни дъщери, помнете болките ми при вашето раждане и трудовете ми, с които ви отгледах! Помнете думите, с които ви учих на страх Божи. И тъй утешете майка си с мъжествено изповядване на вярата в Христа, Сина Божи! За мене ще бъде тържество, ще бъде радост, ако се удостоя да се наричам майка на мъченички, ако устоите заради Господа до кръв и умрете за Него с усърдие!

                                                                          *

Дъщерите слушали с умиление думите на своята мъдра майка и ги влагали дълбоко в сърцата си. Във взаимна беседа те се стараели да се утвърдят една друга във вярата. И решили твърдо да понесат всичко заради Господа.

Адриан повикал християнките на съд и започнал да говори на дъщерите такива съблазнителни думи:

- Деца, виждам красотата ви и щадя младостта ви. Затова ви съветвам като баща: поклонете се на боговете, владетели на вселената! Ако ме послушате, ще ви нарека мои деца. Ако пък не ме послушате, ще си причините голямо зло. Ще огорчите своята майка и сами ще загинете. А бихте могли да живеете в доволство и почести. Ако упорствувате, ще ви предам на люта смърт. И тъй, за ваше добро, послушайте ме! Аз ви обичам и не искам да погубвам красотата ви, да ви лишавам от този живот. Бих желал да стана ваш баща!

Изпълнени с божествено въодушевление, трите сестри като че в един глас казали:

- Наш баща е Бог, Който живее на небесата. Той се грижи за нас. Ние искаме да бъдем обичани от Него, желаем да се наричаме Негови истински деца. Ние се покланяме Нему и пазим Неговите заповеди, а презираме твоите богове. Не се боим от заплахите ти; защото и ние желаем да понесем горчиви мъчения заради сладчайшия Иисус Христос, нашия Бог!

Удивен от тоя твърд отговор, императорът запитал София на каква възраст са дъщерите й.

Тя отговорила:

- Първата ми дъщеря, Вяра, е на 12 години. Втората, Надежда, е на 10 години, а третата, Любов - на 9 години.

                                                                          *

Андриан решил да се опита да склони към отстъпление от вярата всяка от сестрите поотделно.

Най-напред се обърнал към Вяра, като поискал от нея да принесе жертва на богиня Артемида. Тя отказала. Императорът заповядал да я подложат на мъчение. Съблекли я и започнали да я бият безпощадно. Мъченицата останала равнодушна към ударите. Адриан заповядал да й отрежат гърдите, да я поставят върху нагорещена решетка, да я хвърлят в кипящ котел със смола и масло. Тя останала невредима.

Тогава мъчителят издал заповед да я обезглавят.

Като изслушала присъдата, Вяра се изпълнила с голяма радост и казала на майка си:

- Помоли се за мене, майко, за да завърша успешно шествието и да стигна благополучно до желания край - да видя моя възлюбен Господ-Спасител и да се насладя на Неговото прекрасно лице!

На сестрите си рекла:

- Помнете, мои мили сестри, Кому дадохме обещание вечно да служим! Затова нека претърпим докрай! Една и съща майка ни е родила, възпитала и научила. Затова трябва да получим един и същ завършек! Като едноутробни сестри трябва да имаме една воля. Нека да ви бъда пример, та и вие двете да вървите след мене към нашия Господ, Който ни зове при Себе Си!

Като изрекла тия прощални думи, Вяра целунала майка си и сестрите си. След това се отправила към мястото на наказанието.

Като гледала любимото си чедо, което отивало на смърт, майката се безпокояла само за това - да не би някоя от дъщерите й да отстъпи от Господа. С тия мисли тя се обърнала към Вяра:

- Аз те родих, дъще моя. За тебе претърпях болки. Ти ще ми се отблагодариш за това, като умреш за Христовото име и пролееш за Него същата кръв, която си получила от мене. Иди при Него, любима моя! Обагрена със собствената си кръв, като че облечена в багреница, застани пред Него и се помоли Нему за мене, твоята бедна майка, и за твоите сестри, за да ни утвърди в търпението, което ти прояви!

Вяра била обезглавена с меч.

След това Адриан започнал да уговаря Надежда:

- Любезно чедо, приеми съвета ми - това говоря, понеже те обичам - поклони се на Артемида, за да не загинеш, както загина твоята по-голяма сестра! Ти видя страшните й мъки, видя страшната й смърт. Нима и ти ще пожелаеш така да страдаш? Повярвай ми, дете мое, аз жаля твоята младост! Ако изпълниш заповедта ми, ще те обявя за моя дъщеря!

На тия думи света Надежда отговорила:

- Царю! Нима не съм сестра на тая, която ти умъртви? Аз растях заедно с нея. Заедно с нея се научих от едни и същи книги и майчини наставления да познавам нашия Господ Иисус Христос, да вярвам в Него и да Му се покланям. Не мисли, царю, че аз ще постъпя другояче. Не мисли, че няма да пожелая това, което е желала моята сестра Вяра! Не се бави и не се старай да ме разубеждаваш с много думи. Пристъпи към действие и тъй ще видиш нашето едномислие!

Императорът заповядал да подложат Надежда на ужасни изтезания. И нея царските слуги съблекли и били най-немилостиво. Хвърлили я в огън. Закачили я на дърво и стъргали тялото й със железни нокти. От тялото на мъченицата падали живи късове. Кръвта се леела на струи. Но лицето й сияело с неземна усмивка.

Изтърпяла толкова люти страдания, мъченицата засрамила мъчителя с това, че той не бил в състояние да победи търпението на една малолетна девойка.

Тя казала на императора:

- Христос е моя помощ. Аз не само не се боя от мъки, но ги и желая като райска наслада. Така приятни са за мене страданията за Христа Бога! А тебе, мъчителю, очаква мъка в геената огнена заедно с демоните, които ти почиташ като богове!

Разярен от тия думи, Адриан заповядал да хвърлят Надежда в кипящ котел с масло и смола.

Спасителят я запазил невредима.


Победен от тая девица, Адриан произнесъл най-после присъдата: Надежда да бъде посечена с меч.

Чула присъдата, Надежда казала на майка си:

- Майко моя, да бъде с тебе мир! Бъди здрава и помни твоята дъщеря!

София, прегърнала Надежда, целунала я и отвърнала:

- Дъще моя! Благословена си от Господа Бога Всевишни, че Нему се надяваш и заради Него не жалиш да пролееш кръвта си! Иди при сестра си Вяра и заедно с нея застани пред Спасителя!

                                                                          * 

По това време най-малката сестра, Любов, била застанала на мястото, определено за мъчения. Надежда пристъпила към нея, целунала я и казала:

- Не оставай тук, сестро! Нека заедно, трите сестри, да застанем пред Пресветата Троица!

После прегърнала бездиханното тяло на своята по-голяма сестра и навела главата си под дигнатия меч.

Императорът също започнал да убеждава и третата сестра да се поклони на богиня Артемида. Обаче нито ласки, нито убеждавания, нито заплахи могли да поколебаят любовта на момичето към Господа Иисуса Христа. Тогава Адриан наредил като я разтегнал на колелото, да я бият с тояга. Девойката понасяла търпеливо безчовечните изтезания. Разтегнатото й тяло, членовете на което излезли из своите стави, се покрило с кръв, като с багреница. Земята се напоила с кръвта на мъченицата като с дъжд.

Адриан измислил нови мъчения.

Заповядал да запалят пещ. Като я посочил на Любов, казал:

- Девойко, само кажи, че почиташ богиня Артемида, и аз ще те освободя! Но ако не кажеш това, веднага ще изгориш в тая разпалена пещ!

На тая заплаха момичето отговорило:

- Велик Бог е моят Иисус Христос. Артемида и ти с нея ще погинете!

Озлобеният мъчител заповядал да хвърлят Любов в пещта. Но мъченицата доброволно влязла в нея, без да се уплаши. Ходела из нея и пеела хвалебни песни на Твореца. След това излязла от пещта здрава и радостна.

Мъченията продължили. Царските слуги забивали в членовете й железни свредели. Но Бог я запазил и при тия мъчения.

Императорът, закоравял мъчител, без да се трогне от станалите чудеса, издал присъда: Любов да бъде обезглавена.

Изслушала присъдата, Любов се зарадвала и веднага отправила към Небето молитва:

- Господи Иисусе Христе, възпявам и благославям Твоето име затова, че ме приемаш заедно с моите сестри. Възпявам Те, че ме удостои и аз да претърпя за Тебе онова, което претърпяха и те!

А София, майката, се молела на Бога да укрепи с търпение и най-малката й дъщеря. След това се обърнала към нея:

- Трето мое чедо, подвизавай се докрай! Ти вървиш по добър път. И за тебе е изпратен венец. И за тебе се отваря приготвеният чертог. Божественият Жених те очаква, като гледа отгоре на подвига ти. Когато под меча падне главата ти, Той ще приеме душата ти и ще те упокои с твоите сестри. Поменете и мене в царството на Небесния Отец. Той да бъде милостив и към мене. Да не ме лиши от вечно пребъдване с вас в Неговата слава!

Любов, като сестрите си, била вече коленичила и чакала удара на меча. Главата й паднала на земята. Свело се към земята и тялото й. Обилно се разляла кръвта и на третата света мъченица.

                                                                          * 

Майката взела телата на дъщерите си и ги положила в скъп ковчег. Поставила ги на погребална колесница. Погребала ги с благодарност към Бога извън града, на висок хълм.

Три дни прекарала при гроба на дъщерите си. Молела се, усърдно на Господа и плачела от радост. В такова състояние предала душата си на Спасителя, убедена, че отива при дъщерите си.

Християни погребали светата майка при нейните дъщери. Това станало в 126 година.

Христовата църква почита и света София за мъченица, понеже като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.

Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Цитат на деня - 16/10/2012

"Бъди цел за себе си, а не средство за целите на другите хора"

Ерих Фром

Не тъгувай

Снимка: Robb North

Не тъгувай, макар да е тъжно.

Не тъгувай, макар да боли.

Идва зима! Защо да се лъжем?

И студено е. Падат мъгли.

И понякога се свива сърцето.

Губят стойност най-скъпи неща.

Няма птици! Угасват в небето

светлините. Ще дойде нощта.

Не тъгувай, живота е кратък.

Всичко тук е - и пъкъл и рай

Всичко вземай и дай без остатък,

работи и обичай до край.

Сбогом слънце! Защо да се лъжем.

И студено е. Падат мъгли.

Не тъгувай, макар да е тъжно.

Не тъгувай, макар да боли.

Автор: Салис Таджер

Каква съдба...

Каква съдба след толкова години
събра ни тоя шумен ресторант?
Звънят нелепо чаши и чинии
гнети, пропукан, ниския таван.

Оркестърът гърми. И полилеят
се клати застрашително над нас!
Не мога аз щастливо да се смея
и с другите да пея с весел глас...

И ти, която някога обичах
с такава нежност, болка и тъга
и щастие единствено наричах,
усмихваш се отсреща ми сега.

Аз бавно вдигам чашата и пия:
спокоен, безразличен и студен.
Но как от теб, но как от теб да скрия
пожара, незатихнал още в мен?

Но как да заповядам да не бие
тъй силно неспокойното сърце?
Аз пак наливам чашата - и пия...
Треперят леко моите ръце.

Защо тъй нежно грее твоят поглед?
Защо сълза в очите ти блести?
Нима неповторимата ни пролет
да възкресиш, да върнеш искаш ти?

Нима ти имаш сили да заровиш
да съживиш мъртвеца във пръста?
... Повярвал бих, повярвал бих отново
и в хората, и в теб, и в любовта,

ако сега, ей тук, пред всички други
пред техните учудени лица,
пред погледа уплашен на съпруга,
пред погледа на твоите деца,

внезапно, като в приказка прекрасна,
като в чудесен, фантастичен сън,
целунеш ме задъхано и страстно
и тръгнеш с мен - в нощта,
в дъжда - навън ...

Автор: Давид Овадия  

Аз вярвам в мълчаливата ЛЮБОВ

Аз вярвам в мълчаливата ЛЮБОВ -
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по-ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов...

Автор: Давид Овадия      

Септември /September /

September days are kaleidoscopes of lights and moods - a cyclist rides on
a tree-lined path in Victoria Park, east London Photo: AP

Изпълнени със прости истини,  

вървяхме в първите зари,

жените - малко по-замислени,

мъжете - много по-добри.

Красиви в хладното изгряване,

с което идваше деня,

познали бавното узряване

на устни, слънце и земя,

ний слушахме как пее в златото

на ясеновите листа

дъжда - последния на лятото

и първия на есента...

Автор:Христо Фотев

Не остарявай, Любов!

Hе остарявай, любов във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност още в очите ни свети.
И подозрително блясват шпаги от минали страсти -
звън на решителна битка за невъзможното щастие.

Hе остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Hека все тъй да гризеш на надеждата острия залък.
Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.

Hе остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля?
Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл?
Всичко е само игра, всичко е само спектакъл.

Hе остарявай, любов, ето, завесата пада.
Кратък поклон - и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Hе остарявай, любов, моля те, не остарявай!

Автор: Недялко Йорданов

ОДА ЗА ЖЕНСКИТЕ СЪЛЗИ

Автор: Мадлен Алгафари
















Тя плачеше, когато я дърпаха за плитките.
Когато момчетиите замеряха с прашка птичките.
Когато до полуда в едно момче се влюби.
Когато жива се оплака, защото го изгуби.
Тя плачеше, когато остава сама.
За старите си кукли, за мама, за дома.
Когато се омъжи, очите си изплака.
Когато го изпращаше и срещаше на влака.
Тя плачеше, когато раждаше в щастлива болка.
Не мислеше защо, ни питаше и още колко.
И продължаваше да плаче над болните деца.
За хората без покрив и тези без сърца.
Тя плачеше, когато децата отлетяха
и къщата и дворът смъртоносно опустяха.
Когато се завръщаха, пак плачеше - щастлива.
И тайно, тихо плачеше, когато си отиват.
А после плака гордо, когато стана баба.
От болка - че ставаше по-немощна и слаба.
Тя плачеше, когато оплакваше мъжа си.
Преди да го последва, през сълзи каза на сина си:
- Е, сине, поплачи си, но знай: Аз съм много щастлива жена,
защото съм имала шанса да плача за всичко това!

Маслини + Maslini

... или една история за пътя на маслиновото дърво и още нещо

                                                                                                                                                                                                                                                               В Библията маслиновото дърво е символ на възраждането, връщането и възкресението. Когато Ной пуснал гълъб от кораба, който построил по поръка на Бог, птицата се върнала с маслиново клонче в човката – водите на Потопа се оттеглили от сушата и човешкия род можел да се възроди.

За древните египтяни маслиновото дърво е било свещено. Почитали го като символ на мъдрост и зрялост, за тях то било символ на справедливостта.

Маслиновото дърво е било свещено и за древните елини. Свещената гора на Олимпия била маслинова. Древните гърци украсявали с венци от маслинови клонки главите на олимпийските шампиони. За елините маслината символизира мира и благополучието.

Интересна е легендата за даване на името на град Атина, която е свързана с това растение. Според древния мит, между Посейдон - богът на морето и Атина - богинята на мъдростта, се разгорял спор кой от тях да даде името си на областта Атика и главния му град. Повелителят на боговете Зевс, наредил всеки да даде на жителите на оспорваната територия дар и в зависимост от неговата полезност, хората сами да направят своя избор. Посейдон създал солен извор и от неговите води се появило чудно животно – прекрасен кон. Атина сътворила сладък извор и от него израснало маслиново дърво. Хората предпочели дара на Зевсовата дъщеря. Богът на морските стихии не се разсърдил на атиняните и приел техния избор. От този момент маслината символизира помиряването и безсмъртието.

Заслужава внимание фактът, че от клона на една маслина Херакъл направил непобедимия си боздуган. В този случай маслината се свързва с победата над враговете.


В Древен Рим маслиновите клони са символ на богинята на мира Пакс. По време на триумф, когато по улиците на града дефилирали победоносните армии, войниците носели маслинови клонки в чест на победата и на богинята Атина / Минерва.
По време на Олимпийските игри маслиновото клонче се приемало като знака на победата.

Маслото, добивано от плода на дървото винаги е било високо ценено и се е ползвало при ритуалите на миропомазване на крале, свещеници и болни. Изразът „Месия” /”Спасител”/ означава на еврейски „Помазан”.  

В християнската традиция се назовава „елей” сместа от чист зехтин и ароматни есенции. Използва се в почти всички ритуали на църквата.

В ислямската култура маслината и смокинята са дърветата от Райските градини.

Маслината е най-старото известно култивирано дърво в историята на човечеството.