"На мен ми е най-зле..."

Един човек все се оплаквал, че му е най-тежко и постоянно се жалвал:
- Защо, Господи, си ми дал най-трудната съдба? Защо си ме натоварил с най-тежкия кръст? Виж другите как безгрижно си живеят, все едно нямат тежест на гърба си, а аз изнемогвам под моята...
Чул го Бог, взел го със себе си и го завел в едно хранилище.
- Човече, ето тук са кръстовете на всички хора. Мери, претегляй, избирай - вземи си този кръст, който си харесаш. И човекът започнал да рови, да прехвърля, слагал на гръб, преценявал на ръка... Отделял настрана, връщал се и пак избирал.
Накрая взел един:
- Ето този си избрах, Господи. Той е най-лек. Има такива тежки и смазващи, а този е като перце.
Бог се умихнал и казал:
- Ех, човече, човече... Знаеш ли какво направи? Ти отново си избра своя си собствен кръст...

Картина на Андре Дюнуайе де Сегонзак 

Хубава притча, която ни кара да се замислим над това, че трябва да сме повече благодарни, отколкото недоволни от живота, който имаме и да го харесваме такъв, какъвто е...