37 пирона или Притча за момчето, което имало лош характер

Живяло някога момче с лош характер. Един ден баща му му дал едно пълно с пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някого. Първият ден момчето забило 37 пирона във вратата. През следващите седмици се научило да контролира количеството забити пирони, намалявайки го до един на ден. Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони.
Най-сетне дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата.
и отишъл при баща си да му каже добрата новина. Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път, когато не загубва търпение в определена ситуация. Тайа накрая настъпил и денят, когато младежът можел да се похвали пред баша си, че извадил всички пирони. Бащата го завел при вратата и казал:
- Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата! Тя никога няма да бъде същата както преди. Когато се скараш с някого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата. Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава завинаги. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава. Раната, направена от думи, причинява такава болка, колкото и физическата.

Арабска приказка