 |
| Photo: zemotion |
Нежно ли ти беше? Зимата се скри.
Вятърът утихна в мъжките ти шепи.
Клюката разхлопа чуждите врати.
Светло завидяха мъртвите поети.
Първо се познавах. Първо бях жена.
После се усетих с устни на момиче.
Кой да разиграва женски номера
миг преди потопа! Вече те обичах.
После стана тихо. Нещо като рай.
Нещо като слънце, втренчено във мене.
Нещо като връх от незапочнат край.
Не успях да стана втора Магдалена.
Прав е онзи гарван, който изкрещя,
че денят не става дом за лунатички.
Тъй че — изтъргувай моята душа
с юдени грошове.
Пак ще те обичам.
Автор: Камелия Кондова
Няма коментари:
Публикуване на коментар