Из Да поговорим за любовта

Казват, че живеещите в Сибир имат много и различни думи: точни, адаптирани и чувствителни, за да кажат "сняг". За да отбележат всеки негов аспект, особеност и качество. Снегът, който очакват, този, който ще завали всеки момент, който пада нежно и леко, този, който наближава, носен от вятъра на Севера, този който е в лоното на нощта или на вечерта, този от миналата седмица, от миналия сезон, този на бащината смърт или на раждането на едно дете.

За тези, които живеят в пустинята думата “пясък” може да бъде изразена с безкрайно много нюанси, за онези, които ловят риба в Индийския океан думите обозначаващи "вода", да я търсят да й говорят, да я пият, да се къпят с нея, да отглеждат растения или да се спускат в нейните дълбини имат многобройни вариации.
В нашия език думата "любов" е дума често използвана за да се обозначат твърде различни чувства: "Обичам жена си, котката…" или "Не обичам твоите родители, но обичам факта, че са те създали и отгледали." Това е една дума "хамелеон", която може да погълне всички нюанси на любовните чувства. Тези на раждащата се любов и дори на предхождащите любовта чувства; когато не знаем все още, че обичаме; тези на заслепяващата любов, на удовлетворяващата, на силната или несбъдната любов; безкрайните измерения на любовта, която е пред своя край, шепотът и дъха на спомените, на любовната носталгия, тези на съжалението или омразата. Да, на омразата също. Когато наранената любов се превърне във враждебност, в огорчение или във вътрешно усещане за разрушителен вятър, способен да унищожи всичко по пътя си.
Ако срещнете тази дума в контекста на една връзка, не се колебайте да я оцените, приемете, да се опитате да я разберете, дори и да рискувате да страдате… Или просто се страхувате…
Но когато обичаме, ние често отричаме, изразяваме любовта си с шептене и песни, поеми и тишина, натоварена с емоции, с различни интонации, с погледи, жестове, с особено внимание. Извайваме я с шушукане, понякога дори и с викове. Съгласуваме я с други думи, с прилагателни, наречия, с други глаголи… Ласкаем я с копнежи, пориви, ентусиазъм. Увеличаваме я със сънища и с фантазии. Понякога утвърждаваме съществуването ѝ дори когато тя тежи толкова много в липсата… Пресъздаваме я дори когато тя се отдалечава… Пораждаме я във време на афективен глад, за да умилостивяваме вече настъпилата зима. Често я залъгваме, утешаваме и умоляваме, когато сме самотни...
Думата "любов" не говори винаги за любов, най-често обозначава очакване, желание, страст, необходимост, разочарование, фрустрация… И все пак, ако срещнете думата "любов" в края на една среща или в една връзка не се колебайте да я "опитомите", да се погрижите за нея, да я защитавате… Тя съдържа безценни мечти и пориви.

Жак Саломе

Не искам повече да съм Венета

Веднъж вече писах по въпроса.
Естествено, никой не ми обърна внимание.
Затова сега пиша пак.
Третия път просто няма да гласувам. За никого.
Аз съм най-обикновен български гражданин.
От тези, дето са милиони. Така нареченият народ.
Работя, уча, размножавам се, умирам.
Заявявам, че не искам повече да съм Венета.
Мене все ме обичат най-много, но все после нещо.
После Отечеството.
После Партията.
После Дружбата.
После победата на пролетариата в целия свят.
После колективизацията.
После линията Перник-Волуяк.
После Кремиковци.
После изграждането на комунизма.
После разграждането на комунизма.
После демокрацията.
После бюджета.
После реформата.
После Международния валутен фонд.
После пазарната икономика.
После стачките.
После изборите.
През това време животът ми изтече.
И този на моите деца.
Освен че не живяхме, излезе, че никой не ни е обичал истински.
А за "най-много", дето пише Ботев, да не говорим.
Ако някой твърди, че ме обича, нека ме обича преди всичко останало.
Или поне едновременно.
Иначе и аз няма да го обичам.
Преставам повече да съм Венета.

Станислав Стратиев

TimeLine: Искам Референдум за Референдума!!!

TimeLine: Искам Референдум за Референдума!!!:
След като ще се харчат чували държавни пари, за да могат управляващи и опозиция да си "мерят" референдумите, нека преди това да похарчим някой и друг лев от тези на данъкоплатците, за да решим дали изобщо да организираме референдум!
 Защото месеци наред управляващи и опозиция запълват времепространството ни с дискусии, дебати, панаирджийски раздумки и лъже-постановки ЗА или ПРОТИВ АЕЦ-а трябва да гласуваме на 27-ми, но никой не говори за парите, които държавата ще похарчи за провеждането на въпросния Референдум, последиците от който са също толкова неясни, колкото и всичко останало. Защо???...