31.8.12
Осъдени души...
Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена.
Една любов, една съдба.
Те са пред мен - две сенки огнени.
Те са във мен - две болки плачещи.
Под слънцето на време страшно.
Един монах - сърце желязно.
Една жена отрекла себе си.
Душите си осъдени горят.
Те са пред мен. Те са във мен.
Две сенки огнени. Две болки плачещи./2х/
Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена.
Една любов...една любов...осъдена.
Една красива българска песен в изпълнение на Лили Иванова...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар