„Ловете,
наблюдавайте контраста –
и
ще има смях”
Остап Вишня
В литературознанието съществува една все още слабо
изследвана зависимост между кризисните епохи за човечеството и масовото
разпространение на консумативните настроения чрез представления, танци,
увеселителни многолюдни събития, приятелски събирания и други подобни на тях,
които носят ключовата особеност на забавата. Иначе казано – на смеха. Най-простото
обяснение е, че времето на глад, лишения, разрушения и човешки жертви е момент на
пропуснати удоволствия. Потърпевшите осъзнават загубените радости и започват да
ги ценят високо, по-високо отколкото в спокойни мигове. Особен обществен
феномен е обстоятелството, че когато се констатира дефицит на нещо, тогава се
забелязва повишаване на търсенето му. Реалните условия на криза изключват много
от начините за разведряване на духа, затова тези, които са позволени и
възможни, бележат неизменен интерес. Останалите, които по едни или други
причини не са нормално приложими, за сметка на това се радват на голям интерес
непосредствено след привършването на тежкия период.
Логиката
тук е последователна и като че ли необорима. Въпреки всичко обаче обективните
факти противоречат на християнската етика. Състраданието и милосърдието у
хората отстъпват място на дяволската подигравка с живота. Защото да се
забавляваш, когато трагичната атмосфера наоколо те задушава, напомня на
мълчаливо провъзгласяване, че болката не ще убие човешкото у индивида. Това е
ухилването през зъби, чрез което се утвърждава вярата в хуманността и доброто в
момент, в който Земята е изгубила човешкия си лик. Звукът на стона прозвучава в
този смях.
Не
само светът, цялата вселена е изградена върху безброй забележими и незначителни
конфликти. Те са толкова здраво заплетени, че ефективно осигуряват космическата
непоклатимост. В този смисъл Никола Георгиев отбелязва: „От първите си прояви
до днес европейското философското мислене гради конфликтни двойки: общо –
единично, идея – вещ, разум – възприятие, реалии – номиналии, абстрактно – конкретно,
дедукция – индукция. В съседство с тези двойки вървят противоречията (или
антиномиите): светът е делим – светът не е делим, светът е свързан в съставките
си – светът не е свързан в съставките си." Някъде в тази безкрайна поредица се намира и двойката светът е тъжен – светът е
смешен. Само че тук противостоенето не е съвсем противостоене, тъй като двата
тезиса са силно споени помежду си, дотолкова, че се е образувала почти
еднородна сплав. Смешното е преобладаващ емоционален заряд в тъжния свят.
Тъжното е неотменната сянка на смешния свят. Ако бъде привнесена въпросната
теоретична постановка в литературно-историческата практика, излиза, че
комичното в литературата се появява тогава и само тогава, когато Земята е
тъжна. Същевременно не бива да се пропуска и фактът, че светът на литературата
също е опасно раздвоен между това да отговаря на историческото време и
възможността да го игнорира. С други думи, твърдението, че комичното се развива
най-силно в кризисни епохи за човечеството, е вярно, но само частично. Смехът
намира своето отражение и в мирно време. Човешкият живот не е огледален образ
на историята. Той е и това, но не само. Личните обстоятелства играят също
толкова важна, а дори и по-важна роля в потребностите на субекта. При него има
малки персонални победи и загуби, малки възходи и кризи. Оттук следва, че човек
ще има необходимост и от смях - толкова,
че да забрави своята малка лична мъка. Но това
съвсем не означава, че в моменти на възход и благоденствие усмивките ще са
лишени от практическа полза.
Такова
е и творчеството на украинския хуморист Остап Вишня. В условията на войни,
преврати, разколи, гладове неговите весели усмишки прорязват въздуха със своя
звук на стенание. Те утвърждават живота точно тогава, когато делничното отново
възстановява позициите си. Текстотворецът продължава да се усмихва добродушно и
лъчезарно от редовете на книгите си, защото контрастите присъстват винаги в
обществен и в личен план. А Остап Вишня е майстор в отразяването им.
Няма коментари:
Публикуване на коментар