Препълнен беше храмът тази вечер,
пращяха глухо старите му кости.
Една молитва всеки сам изрече -
кой пазил, кой не пазил свети пости.
И не че някой бе дошъл за чудо…
Свещиците се давеха във бяло.
А ние всички – слепи от заблуди,
забравихме защо сме се събрали.
Не грешника какво ли му остава -
да си напълни с имане очите.
Ний ядохме и пихме до забрава
и три пъти си казахме “Честито!”.
А беше нощ… И тегнеше небето,
набъбнало от мъка – ще се пръсне.
Безсилен Господ плачеше, задето
синът му не поиска да възкръсне.
Ники Комедвенска
Няма коментари:
Публикуване на коментар