Хвърлената тухла

Преуспял млад мъж карал в краен квартал, твърде бързо с новия си “Ягуар”. Търсел място за паркиране и с голяма скорост профучавал между спрелите коли. Изведнъж тухла се блъснала в страничната врата. Той натиснал спирачката и ядосан скочил от колата. Грабнал и разтърсил детето, което било хвърлило тухлата.
- Какво по дяволите правиш??? Това е новата ми кола, знаеш ли колко струва?!!!!
Момчето започнало да се извинява:
- Моля Ви, господине … много съжалявам … аз не знаех какво друго да направя… хвърлих тухла, защото не знаех как да Ви спра … - и със сълзи по лицето посочил място зад една паркирана кола - Това е брат ми, падна от своята инвалидна количка и не мога да го вдигна... След това момчето сподавило риданията си и попитало зашеметения от случващото се мъж:
- Бихте ли ми помогнал да го върна в инвалидната количка?
Младият мъж едва преглътнал гнева си. Той вдигнал падналото дете, след това извадил носната си кърпичка и почистил охлузванията на момчето. Успокоил го с поглед:
- Благодаря Ви и Бог да Ви благослови!, благодарило детето на непознатия.
Тези думи и цялата ситуация разтърсили човека. Той продължил мълчаливо да гледа как едното братче тика в количката другото на път към дома. Дълго стоял така, докато се отърсил и тръгнал бавно към “Ягуара” си. Огледал щетите, не били големи – можело да се отстранят безпроблемно. Но той странно защо не направил ремонт. Изпълвало го особено чувство да гледа вратата и да си спомня за случката. Сякаш някой му беше казал:
- Не минавай през живота толкова бързо, че да се налага някой да хвърля тухла по теб, за да привлече вниманието ти!
Бог шепне в нашите души и говори в сърцата ни. Понякога нямаме време да чуем, но Доброто винаги намира начини да привлече вниманието ни.

Неизвестен автор