Не помня колко дълго аз съм спала
потъпкана в студената земя,
но ето ме – разцъфнала и бяла...
Съблякла съм отровната тъга
в косите малко сняг е наваляло,
пристъпвам смело с босите крака
по режещи парченца огледало...
И тази болка ще я изтърпя!
Ще я изпия като черно вино,
а после с гордо вдигната глава
по пътя си неясен ще замина...
Събудих се! Наполовина цяла...
Завърнах се от парещия Ад.
И отговора верен съм си дала,
и знам, че няма връщане назад!
Местенце във сърцето ми остава
и имам сили още да го сгрея,
с най-чистата си обич ще го храня,
най-хубавите песни ще му пея...
И ако чуеш песента ми в здрача
не ме моли да спирам, не, недей!
Дори ако ме видиш да заплача...
Недей ме спира! А със мен запей...
Автор:
Павлина Соколова
Няма коментари:
Публикуване на коментар