Някъде далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа по залез слънце.До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше още по-чист.
Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Воден от любопитството си, мъжът се запъти към детето и като приближи видя, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди. Момчето сякаш не го виждаше. Старецът си помисли нещо и попита:
- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!
Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:
-Ето, аз току-що промених нещата за тази морска звезда...
Неизвестен автор
Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Воден от любопитството си, мъжът се запъти към детето и като приближи видя, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди. Момчето сякаш не го виждаше. Старецът си помисли нещо и попита:
- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!
Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:
-Ето, аз току-що промених нещата за тази морска звезда...
Неизвестен автор
 |
| Sea star/Submitted by ulshka |
Няма коментари:
Публикуване на коментар