Намери градинарят рядко цвете
и във градината го посади.
Да го запази пък от ветровете
отвред го с храсти нежни огради.
На завет гледано с любов грижлива,
то даде пъпка и се разцъфтя.
И сладък аромат взе да разлива
сред околните храсти и цветя.
"О, как ще се зарадва господарят,
когато утре го открие сам" —
помисли развълнуван градинарят
и гледаше цвета с възторг голям.
На следващата заран с пълна лейка
запъти се към свойто цвете той.
Ала сред нежно сведените вейки
Във ужас градинарят се развика:
— Ах, кой откъсна мойто цвете там?
Ала на туй смущение велико
отвръщаха слугите: “Аз не знам”.
Сърцето му за малко да се пръсне!
Най-сетне рече му един от тях:
"Таз утрин господарят го откъсна
и в къщи го занесе. Аз видях!"
Успокоен, въздъхна градинарят
и рече: “Тоя цвят не беше мой!
Да го откъсне може господарят.
Тук всичко негово е! Прав е той!”…
О, братя, и в градината на Бога
кога изчезне някой цвят от нас,
да не роптаем, в бунт и във тревога!
Над Своите цветя Бог има власт!
архимандрид Серафим Алексиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар