Rubik's Cube: август 2012

31.8.12

Джим Дайн: Американецът Авангардист

Джим Дайн е роден 1935 г. в Синсинати, Охайо, където получава и бакълавърската си степен в сферата на изящните изкуства през 1957 г.

Име в изкуството той печели първо със създаването и участието си в хепънинги заедно с Алън Капроу, Олденбърг и музиканта Джон Кейдж. Тези хепънинги представлявали хаотични пърформанси, които се противопоставяли на меланхоличното настроение на експресионизма в Ню Йорк. Освен с това движение в изкуството, Джим Дайн е свързан и с поп арта, както и с нео-дада. Голямата му креативност му позволява да създаде артефакти в доста различни жанрове, теми и техники.

През 1962 г. Джим Дайн участва в исторически важна за развитието на изкуството изложба заедно с Анди Уорхол, Рой Лихтенщайн, Едуард Руша и др. Изложбата се нарича „Нова живопис, съставена от ежедневни предмети” / New Painting of common objects/. Организирана е от куратора Валтер Хобс и се състои в Нортън Саймън мюзиъм. Експозицията има голям успех и е обявена за първата поп арт изложба в историята.

През 1966 г. Дайн излага в известната галерия на Робърт Фрейзър в Лондон, промотирала доста художници като Ричард Хамилтън, Едуардо Паолоци, Анди Уорхол и други. Двадесет творби на Дайн обаче били обявени от полицията за „непристойни” и Фрейзър бил сезиран. От 1967 до 1971г. Джим Дайн живее в Лондон. Връщайки се в Америка (1971 до 1980 година), той се фокусира върху рисунки. От 80-та година нататък скулптурата преобладава в творчеството му. Един от най-известните скулптурни проекти на Дайн е 9 метрова бронзова статуя на Пинокио от 2008 г. Няколко години той работи и върху нова версия на книгата със собствени илюстрации. На тези тема създава и редица по-малки дървени скулптури и рисунки. Това, което привлича и удивлява Джим Дайн в Пинокио е „ идеята за говорещо парче дърво, което се превръща в момче! Това само по себе си е като матафора на изкуство и е основен пример за алхимична трансформация.”

Дайн с охота и желание се обръща към широко поле от образи, много от тях произлизащи от намерени обекти и популярната или консуматорска култура. Като например ежедневните инструменти в бита, които имат автобиографичен характер и изображенията на сърца. Повторението е характерен мотив за поп арта, но Дайн се опитва да се противопостави чрез придаването на емоционалност и лично отношение на често използвани и деперсонализирани обекти. Сърцата в работите му, полихромни или чернобели, единични или многобройни, символизират присъствието на неговата съпруга Нанси в живота му и любовта към нея.

В живописта, графиките, рисунките, скулптурите и колажите си Джим Дайн комбинира различни техники с ръчно изписани текстове и поставя реални ежедневни обекти, противопоставяйки ги на неидентифициран фон. Обектите му са и лични, и добре познати, и поетични, еротични, отразяващи неговото усещане за живота.

Из "Фламандският майстор"

"Животът е като скъп ресторант, в който рано или късно някой ти сервира сметката, но това не означава, че трябва да се отречеш от насладите, които са ти предложили изядените ястия..." - Артуро Перес-Реверте

Робърт Лонго: Men in the Cities...

Робърт Лонго е американски художник и скулптор. Роден в Ню Йорк, от ранна детска възраст той проявява жив интерес към изкуството и масмедиите – кино, телевизия, списания, комикси. Това влечение става определящо за оформянето на индивидуалния му стил и почерк.

Известно време Лонго учи скулптура в Италия, след което се завръща окончателно в САЩ и се отдава на разнообразни творчески изяви – свири в банда, рисува, прави филми.

По-сериозната му поява на американската арт сцена е свързана с изготвената през 70-те и 80-те години серия „Men in cities” от няколко черно-бели портрета на костюмирани мъже в изкривени, почти агонизиращи пози.

Неговите творби са изградени с ясни, насечени форми и създават зрително усещане за абсолютна триизмерност. Ефектът е постигнат чрез първоначална проекция на фотографски образ върху листа и допълнителна прецизна ръчна обработка с графит.

Наситената интензивност на движенията предизвиква зрителя да наблюдава образите, сменяйки гледните точки.

Творбите на Робърт Лонго са представяни в много световни музеи и галерии в Австрия, Франция, Германия, САЩ, Япония и др.

Джаспър Джонс: „Вече е нещо голямо да се вижда ясно, защото ние не виждаме нищо ясно.“

Джаспър Джонс е роден в Аугуста, Джорджия през 1930 г. Започва да рисува едва тригодишен. От рано подхранва интереса си към изкуство и поезия, учейки в университета в Южна Каролина, след това за кратко посещава училище за дизайн -Парсънс в Ню Йорк.

Първата зряла работа на Джаспър Джонс е „Флагът” (1954-55 г.), изработен старателно в техниките енкаустика и колаж с вестници. Веднага след тази работа, Джаспър Джонс започва сериите с цифри и мишени, отново в сложната техника енкаустика. За художника те са неутрални деперсонализирани, външни елементи, които представят обективно света, без естетическо наслагване вътре в тях самите...„Картините с мишени и числа ми дават възможност да се чувствам отстранен от самите работи, неутрален спрямо тях, въвлечен в правенето им, но не и в оценяването им.”

Джаспър Джонс бива открит като автор и художник от галериста Лео Кастели, който случайно посетил ателието на Робърт Раушенбърг, близък приятел на Джонс. Кастели организира и първата му самостоятелна изложба през 1958 г., знакова за Джонс и по друга причина. Галерия „Кастели” е посетена от тогавашния директор на МОМА , Ню Йорк, който изкупува за Музея четири работи на Джонс. С експозицията и съпътстващата я критика, Джонс веднага е провъзгласен за една от водещите фигури в новото американско изкуство, който бележи края на доминиращия абстрактен експресионизъм. Подкрепен и вдъхновен от приятелството си с Раушенбърг и хореографа Мерс Кънингам, и силно привлечен от деструктивното наследство на Марсел Дюшамп, Джоунс бива световно разпознат като родоначалник на поп арта и минималистичното изкуство на 60-те години.

Характерните за Джоунс подчертано плоски изображения (като във „Флага” например) и систематичните повторения на образи, които използва в работите си, повлияват всички художествени школи на новата живопис, скулптура и концептуално изкуство.

Работата на Джаспър Джонс не принадлежи към никоя стилистически изяснена концепция, нито може да бъде включена към групова принадлежност. Неговият стил се изразява в смесване и редуване на прозаично-конкретни буквени знаци и живописна абстракция. Картините му носят енигматично настроение, меланхоличност.

През 60-те години той прави и малки, но въздействащи скулптури на предмети от ежедневието като бирени кенове, електрически крушки, фенери и др. Към края на десетилетието си печели репутация на майстор в графиката.

От 1982 г. работата на Джаспър Джонс се променя напълно. Той започва да създава серии от реалистични произведения, които съчетават нарисувани и копирани сюжети от предишните му периоди и от различни източници в историята на изкуството - от графиките на Барнет Нюман до Олтара в Изенхайм, изработен от Матиас Грюневалд през 1505 - 1516. Засилва се автобиографичният елемент в работите му. По същото време той започва да развива нов мотив – правоъгълни лица с деформирани черти, свързани с изкуството на Пабло Пикасо. В края на 80-те години Джонс се концентрира върху обекти от детството и спомените си, често експлоатиращи като основа мотиви от ранните му работи, смесени с призрачно вплетени галактики и съзвездия.

По настоящем Джаспър Джонс живее в Кънектикът, близо до Ню Йорк и остров Сейнт Мартин.

На 15-ти февруари 2011 г. художникът получи „Президентски медал за свобода” от Барак Обама като по този начин стана първия удоостоен с медала след Александър Калдер през 1977.

Анди Уорхол: "В бъдеще, всеки ще бъде известен за 15 минути."

Името на Анди Уорхол днес е синоним на поп арт. Без съмнение един от най-популярните и влиятелни артисти от втората половина на XXв., Уорхол достига прозвище на легенда още преди ранната си и неочаквана смърт през 1987.

Роден е на 6 август 1928 година в Питсбърг, Пенсилвания. През 1949 година се мести в Ню Йорк и започва успешна кариера като илюстратор в списание и в областта на рекламата. Уорхол става известен с ексцентричните си мастилени рисунки в небрежен стил и на петна, представляващи обувки. Търсенията му се въртят около общата представа за американската култура. Той рисува пари, доларови знаци, храна, женски обувки, известни личности (Елвис, Мерилин, Лайза Минели, Лиз Тейлър и др.). За него тези предмети и хора олицетворяват американските културни ценности.

Уорхол използва популярни образи и методи за визуализиране на американската идентичност през 20-ти век. Този нов поглед върху американската култура стои в основата на поп арт движението. По отношение на техническото изпълнение, художникът започва да използва широките и комерсиални възможности на silk-screen, за да пресъздаде своите любими икони и символи на американската култура, които взима директно от масмедиите – телевизия, кино, реклами, фотожурналистика.

През 1960-те години той създава „Фабриката” (Юниън Скуеър, Ню Йорк), превърнала се в център за продукция на графика, скулптура и кино, а също така и средище на артистичната и скандална бохема на Ню Йорк от 60-те години. На организираните там партита, минаващи под знака на алкохол, дрога и безразборен секс, се появяват звезди от ранга на Мик Джагър, Марта Грeaм и Труман Капоти.

През 70-те години той се фокусира върху серии портрети, сред които: Maos, Skulls, Hammer and Sickles, Torsos. През 80-те години дейността му се разпростира до създаване на ТВ шоу продукции и съвместни проекти с млади артисти, сред които Кийт Харинг, Баскиа и Франческо Клементе.

Днес неговите платна, графики, видеоарт се намират в най-престижните световни музеи и галерии, а търсенето и предлагането им сред колекционерите е по-силно от всякога. За последните 20 години Анди Уорхол е на второ място в класацията за най-активно и скъпо продаван автор от XXв. след Пикасо.

За смеха на Вишня

„Ловете, наблюдавайте контраста –

и ще има смях”

Остап Вишня

В литературознанието съществува една все още слабо изследвана зависимост между кризисните епохи за човечеството и масовото разпространение на консумативните настроения чрез представления, танци, увеселителни многолюдни събития, приятелски събирания и други подобни на тях, които носят ключовата особеност на забавата. Иначе казано – на смеха. Най-простото обяснение е, че времето на глад, лишения, разрушения и човешки жертви е момент на пропуснати удоволствия. Потърпевшите осъзнават загубените радости и започват да ги ценят високо, по-високо отколкото в спокойни мигове. Особен обществен феномен е обстоятелството, че когато се констатира дефицит на нещо, тогава се забелязва повишаване на търсенето му. Реалните условия на криза изключват много от начините за разведряване на духа, затова тези, които са позволени и възможни, бележат неизменен интерес. Останалите, които по едни или други причини не са нормално приложими, за сметка на това се радват на голям интерес непосредствено след привършването на тежкия период.

Логиката тук е последователна и като че ли необорима. Въпреки всичко обаче обективните факти противоречат на християнската етика. Състраданието и милосърдието у хората отстъпват място на дяволската подигравка с живота. Защото да се забавляваш, когато трагичната атмосфера наоколо те задушава, напомня на мълчаливо провъзгласяване, че болката не ще убие човешкото у индивида. Това е ухилването през зъби, чрез което се утвърждава вярата в хуманността и доброто в момент, в който Земята е изгубила човешкия си лик. Звукът на стона прозвучава в този смях.

Не само светът, цялата вселена е изградена върху безброй забележими и незначителни конфликти. Те са толкова здраво заплетени, че ефективно осигуряват космическата непоклатимост. В този смисъл Никола Георгиев отбелязва: „От първите си прояви до днес европейското философското мислене гради конфликтни двойки: общо – единично, идея – вещ, разум – възприятие, реалии – номиналии, абстрактно – конкретно, дедукция – индукция. В съседство с тези двойки вървят противоречията (или антиномиите): светът е делим – светът не е делим, светът е свързан в съставките си – светът не е свързан в съставките си." Някъде в тази безкрайна поредица се намира и двойката светът е тъжен – светът е смешен. Само че тук противостоенето не е съвсем противостоене, тъй като двата тезиса са силно споени помежду си, дотолкова, че се е образувала почти еднородна сплав. Смешното е преобладаващ емоционален заряд в тъжния свят. Тъжното е неотменната сянка на смешния свят. Ако бъде привнесена въпросната теоретична постановка в литературно-историческата практика, излиза, че комичното в литературата се появява тогава и само тогава, когато Земята е тъжна. Същевременно не бива да се пропуска и фактът, че светът на литературата също е опасно раздвоен между това да отговаря на историческото време и възможността да го игнорира. С други думи, твърдението, че комичното се развива най-силно в кризисни епохи за човечеството, е вярно, но само частично. Смехът намира своето отражение и в мирно време. Човешкият живот не е огледален образ на историята. Той е и това, но не само. Личните обстоятелства играят също толкова важна, а дори и по-важна роля в потребностите на субекта. При него има малки персонални победи и загуби, малки възходи и кризи. Оттук следва, че човек ще има необходимост и от смях - толкова, че да забрави своята малка лична мъка. Но това съвсем не означава, че в моменти на възход и благоденствие усмивките ще са лишени от практическа полза.

Такова е и творчеството на украинския хуморист Остап Вишня. В условията на войни, преврати, разколи, гладове неговите весели усмишки прорязват въздуха със своя звук на стенание. Те утвърждават живота точно тогава, когато делничното отново възстановява позициите си. Текстотворецът продължава да се усмихва добродушно и лъчезарно от редовете на книгите си, защото контрастите присъстват винаги в обществен и в личен план. А Остап Вишня е майстор в отразяването им.

Автор: В. Колев.

Осъдени души...

Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена.
Една любов, една съдба.

Те са пред мен - две сенки огнени.
Те са във мен - две болки плачещи.

Под слънцето на време страшно.
Един монах - сърце желязно.
Една жена отрекла себе си.
Душите си осъдени горят.

Те са пред мен. Те са във мен.
Две сенки огнени. Две болки плачещи./2х/

Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена.
Една любов...една любов...осъдена.

Една красива българска песен в изпълнение на Лили Иванова...

Още нещо за любовта...

Един очарователен български филм на режисьора Магдалена Ралчева.

Още нещо за любовта – първият филм на режисьора Магдалена Ралчева (и последен за Велко Кънев), е българо-арменска романтична драма, в която веселите и тъжни уроци на живота вървят ръка за ръка, а ретро усещането ги обгръща отвсякъде.
Любовна драма, която ни напомня за стойностните неща в живота, за любовта, приятелството и чистите ценности...
Филмът е достоен образец за т.нар. европейско кино. Режисьорът Маги Ралчева очевидно се е стремила към класическото европейско усещане с история от първите години след 1944, но без да се набляга на комунистическите зверства(което е похвално, защото като че ли темата за "онези години" беше вече доста експлоатирана), персонажи, разположени някъде край морето, малко чуждоземна екзотика и доста морални и любовни дилеми.
Един филм за любовта, приятелството и правото на всеки да бъде щастлив...

Dress to Impress

"От дрехата можем да очакваме да бъде съвършен поетически обект. Най-напред, защото мобилизира всички качества на материята с много разновидности: субстанция, форма, цвят, допир, стойка, блясък. След това, защото, като се докосва до тялото и функционира като негов заместител и маска едновременно, тя със сигурност става обект на едно твърде важно влагане на енергия." - Р. Барт

Lady_Symphonia

HIATUS BOOK

Дизайнери предложиха Анализ на влиянието на дизайна в обществото и околната среда в HIATUS BOOK...

HIATUS предлага алтернативни решения за предприемачи и дизайнери за това как да подобрят екологичната ефективност на проектите си.
В HB са включени идеите и предложенията на 20 водещи международни дизайнери по отношение на взаимодействието между дизайн, околната среда и икономика...
Проектът на книгата е дело на А. Yago. HB "може да се похвали" със 100% еко дизайн...

HIATUS BOOK - един различен проект за влиянието на дизайна върху обществото и околната среда + алтернативни решения, базирани на опита и уменията на водещи имена в бранша...

Freedom

Автор:Joana Raich

Не можеш да ме спреш да съм свободна.
Аз цялата съм свобода!
Родена, за да бъда непокорна -
не очаквай да робувам на правила!
Не можеш да ме спреш да съм такава,
каквато сама си избера -
открита, добра и лоша, или пък лукава,
но винаги аз и винаги свободна!
Не можеш да ме спреш...

Камен Илиев: Непреброена

The Orion

Отказах се звездите да броя -
не искам да съм вече звездоброец.
Приседнал на самотната луна,
единствено със себе си ще споря.

Отговорите, които знам,
на хиляди въпроси отшумели,
в кошчето ще хвърля като спам -
истини от болка онемели.

Пъзелът ще сритам разгневен,
без това съм безнадежден случай -
мечтаейки да бъда оценен,
най-слабата оценка съм получил.

Не искам да съм вече звездоброец.
Ще бъда аз звезда непреброена,
цифра от мобилния ти номер -
очакваща повикване вселена.

Усещаш ли как бавно си отивам...

Автор: caribiana

Усещаш ли как бавно си отивам...
Как се превръщам във далечен хоризонт.
След мене нищото е някак си горчиво.
А Слънцето е семка от лимон.
Животът ти е същия. До точка.
Не липсва нищо. Нищо не боли.
Часовникът е пълен със отсрочки,
които спъват тънките стрелки.
Не съм била. Недей да си ме спомняш.
Кутията е пълна със мълчание.
А тишината на гласа ми е отровна -
да ти помогне лесно да забравиш.
Ще мине бързо. Няма да усетиш.
Да бъда драма...мисля, че е скучно.
Не се обръщай. Аз съм прах в небето.
Не помниш нищо. Аз не съм се случвала...